Вярващите и атеистите трябва да се спогодят

Тероризмът няма нищо общо с религията, казва американският писател Дан Браун, чиято нова книга “Произход” е сред най-търсените през 2017-а у нас

Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

Дни преди края на 2017 г. веригата книжарници “Хеликон” обяви годишната си класация за най-четени заглавия у нас. На второ място (и първо сред чуждестранната литература) е най-новият роман на Дан Браун “Произход” (изд. “Бард”). Част от отговорите за интереса на читателите към книгата се крият в интервюто с 53-годишния световноизвестен автор на “Шифърът на Леонардо”, “Шестото клеймо” и др., публикувано преди дни в Lenta.ru, част от което ви представяме.

– Не Ви ли омръзна да разказватe за Робърт Лангдън, господин Браун – професорът е главен герой вече в пета Ваша книга?

– О, не, аз обичам този тип. А пък и защо да не го обичам?! Лангдън е човекът, който бих искал да бъда. Той е далеч по-смел от мен, не се бои да рискува. Освен това животът му е по-наситен, а е и къде-къде по-умен от мен.

– Колко надълбоко се потапяте в материала, когато пишете? Четете ли сериозна литература?

– Първото, което правя, е да чета. Непрестанно и предимно нехудожествена литература. Решавам например, че искам да пиша за еволюционния креационизъм, за бъдещето на Бог, за изкуствения интелект и за съвременното изкуство, и започвам да чета. Прекарвам така от половин до една година. Чета, чета и чета, формулирайки въпросите, които бих искал да задам на специалистите. След това преминавам към следващия етап – срещам се с учени, които се занимават с изкуствен интелект, разговарям с куратори на съвременно изкуство, със свещенослужители, пътувам до Испания... И докато не завърша този етап от изследването, не мога да започна да пиша. Аз дори не знам какво точно не ми достига, докато не го намеря.

Ще ви дам малък пример: знаех, че в “Произход” ще имам епизод в Саграда фамилия. Добре познавах тази впечатляваща катедрала на Гауди в Барселона и измислих в подробности сцената, която ми предстоеше да напиша. Но изведнъж при третото ми пътуване до Испания забелязах в храма една много, много стръмна и опасна вита стълба. И щом я изкачих, веднага разбрах, че някой трябва да умре там. Ето ви нагледен пример за това как се раждат сюжетите ми.

– Не споделяте мнението на писателя Мишел Уелбек, който в последната си книга стига до извода, че човечеството не може да живее без Бог?

– Попитайте за това милиард католици, а след това – милиард атеисти. От девет милиарда човека на планетата около милиард са атеистите, които впрочем се чувстват прекрасно. А ето какво мисля аз: религията служи на своята цел и го прави много добре. Но светът се промени и вярата престана да бъде необходимо условие за хармонично съществуване. Разбира се, Бог дава на хората нравствени ориентири и това е ефективна система за подкрепа. На хората им е много трудно да приемат идеята за случайността на хаоса, тежко им е да преживеят незаслужен провал, трагедии. Когато се случва нещо лошо, то по-лесно се приема с думите “такава е Божията воля” или “така е наредил Бог”. Това ни дава сила дори когато случилото се изобщо не е честно. Но на мен лично ми се струва, че случайностите в живота винаги са малко повече, отколкото ни се струва. И ако върху колата ви е паднало дърво – това не е от Божия промисъл, а просто случайност. Но атеистите и вярващите са длъжни да се спогодят. А за това са необходими две неща: атеистите да признаят, че в света съществува огромно количество добро, което хората правят заради религиозните си убеждения, а вярващите да признаят, че нямат никакво изключително право върху морала и че хората, които не вярват в Бог, също могат да бъдат добри, способни да състрадават и да помагат на другите.

Споделяне

Оставете коментар

.....................................