2018-а – наше куче!

Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

Христо Карастоянов

Това, че на 2018 година ѝ е присвоено званието Година на Кучето, предизвика сериозен смут във фейсбук. Фейсбук е раят на котките, котараците, малките котенца и котилата. И изведнъж – Година на Кучето! И то на Жълтото куче. Лошо. Неслучайно още през октомври във фейсбук се появи снимка на един сърдит котарак и надписът гласеше: „2018-а била Година на Кучето? Е, вече я мразя тази година!”.

Котешка му работа.

Извън фейсбук ние, българите, си обичаме кучетата.

Например един познат тука, бизнесмен човек, реши да наеме за фирмата си едни виетнамци. Колеги и познати му бяха казали, че сегашните виетнамци не са като ония виетнамци, предишните, които помнеше още от едно време, съвсем друга работа били, му казаха, тия бачкали като за световно и той си рече, че защо да не опита. Написа проект, одобриха му го, той разпечата на принтера инструкции на четири езика, нае хубави квартири в самия център на града – всичко, както си му е редът.

Накрая виетнамците наистина пристигнаха. Посрещна ги лично той на летището в София и ги докара тук със същия чисто нов микробус, с който след това шофьорът му щеше да ги вози до обектите, пръснати в четири тукашни села.

И като дойдоха в К., първо спряха на площада в центъра. И там той им каза:

– Сега – каза – това е площад! Това отляво е читалище! Това вдясно е общината! А това – каза – са седем бездомни кучета! Седем! Хубаво го запомнете: седем! Едно ако изчезне, вие всичките още на другия ден хващате самолета и обратно във Виетнам при Хо Ши Мин! И не ми обяснявайте, че Хо Ши Мин е умрял, това и без вас го знам. Изчезне ли куче – друг няма кой да е! Ясен ли съм? – каза. – Разбрахме ли се?

Виетнамците закимаха енергично, заклеха се, че са разбрали, и после той ги заведе в квартирите им и там те дълго се смяха и си говориха нещо на този техен език, дето като го слушаш – все едно че пеят.

Той беше сигурен, че го попържат на виетнамски, но не му дремеше: беше длъжен да ги предупреди.
Защото той на тия бездомни псета вече трета година им плащаше ваксинациите, таксите – всичко – и всяка събота ги водеше едно по едно вкъщи. И там дълго си ги къпеше във ваната... С шампоан.

Това, от една страна.

Обаче, от друга страна, един друг наш познат го назначиха за директор на общинския приемник за безстопанствени кучета (ние си го знаем като кучкарник). И в града моментално се понесе слухът, че той щял да открива виетнамски ресторант.

Тук възниква въпросът: кой от двамата повече обича кучетата...

Нататък... През 2010 година премиерът Борисов подари на премиера Путин кученце. Обаче 2010 година беше Година на Тигъра! И ето че през 2012 – Годината на Черния воден дракон – руската държавна енергийна корпорация "Росатом" тръгна да съди България за еди-колко си милиона. И я осъди! Което се случи през Година на Огнената маймуна... Много е обидно (но е и много точно) да те осъдят в такава година, да му се не види.

И защо? Само защото подаръкът беше връчен в неподходяща година. Трябвало е Борисов да изчака да настъпи Годината на Кучето, и всичко щеше да е наред.

Да видим сега... Има добро куче и зло куче, бойно куче, впрегатно куче, ловно куче (гонче, сиреч копой) и овчарско куче. Има мръсно куче, бездомно куче, куче помияр, дръгливо куче, краставо куче, но има и вярно куче, куче пазач, куче спасител. А, да – и куче водач също.

И въпросът е: какво трябва да се случи, та 2018 година – Годината на Жълтото куче – да стане наше куче!

Текстът е публикуван в брой 1/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

.....................................