Дишайте ми частиците

новини животът Поддържането на огън с въглища замърсява.
Поддържането на огън с въглища замърсява. / Интернет
Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

Тая пасмина, учените, само чакат да стане природен катаклизъм, и почват да ни дават акъл как да не оцелеем.

Ето, сега застудя, тъкмо да бутна още едно дръвце в печката, и в телевизора излезе някакъв да ми говори колко егоистично постъпвам спрямо околните, които трябва да ми дишат фините прахови частици.

Не съм чак такъв егоист, сипах послушно една кофа вода, за да не остане никакво съмнение, че замърсявам въздуха на другите, наврях се под ледения юрган и потънах в топли спомени за фините прахови частици.

Най-добре миришещите фини прахови частици съм дишал по Коледа в Созопол. Морето е студено, духа, та се не трае, туристи няма за цяр, ама толкова няма, че на крайбрежната алея отчаяна созополска котка се опитва да си хване врабче. Ами като няма кой да ѝ пусне пържена рибка и да я почеше зад ушите!

Градът мирише на море, на водорасли, на дървени въглища, но не просто на дървени въглища – на скара с дървени въглища. И през кривулиците на стария град се носи неописуема миризма на паламуд.

Такива частици, даже не толкова фини, бих дишал с удоволствие и двоен облак в чашата.

Като споменах за чаша, се сетих и за едни други фини прахови, които съм дишал с упоение.

Противно, дори напук на всички акцизни, данъчни, санитарни и всякакви други уроди, казанът на село дими край реката, сред сухата тръстика. От кривата медна тръбица църцори в старата емайлирана кофа фина струйчица и трябва да внимава човек да не я бутне, опиянен от фините частици, които се носят над нея. Откъм селото се задава старец с дочени дрешки, целият овалян в зимната кал, явно селото е доста опушено от вредните твърди горива, защото едва се държи на краката си, но стиска в ръка ослепително бяла чашка за кафе – не иде за кафе той, знаем го, трети път идва да опита как се справя младежта с отговорната мисия.

Струйката секва, кофата се прелива в тубите, а за ужас на все още трезвите еколози казанджията изсипва джибрите в реката. Патките по течението ще бъдат щастливи!

Вдъхнах още веднъж фините прахови частици и се събудих.

Станах, пуснах котлона, сложих едно джезве с малко захар, резенче ябълка и щипка карамфил, почаках захарта да карамелизира, напълних го докъдето трябва с фината обезпрашена течност и докато чакам да заври, отново си запалих печката.

Като не ви харесват фините ми прахови частици – не ги дишайте!

Здравното министерство откога ви предупреждава, че дишането е опасно за вашето здраве!

Споделяне

Оставете коментар

..................................