Музиканта търси себе си в инструмент, изработен специално за него

Майсторът на китари Бранко Радулович разкрива своя 40-годишен опит в създаването им

новини животът Музиканта търси себе си в инструмент, изработен специално за него
снимки: Екатерина Титова
Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

Интервю на Екатерина Титова, сп. "Икономист"

 

Един от първите майстори на китари на Балканите – македонецът Бранко Радулович, разкрива своя 40-годишен опит в дизайнерското ръчно създаване на тези инструменти. Работейки единствено и само по поръчка, той е създал повече от 1000 китари, сред които е и известната Зелена китара, изработена лично за Влатко Стефановски, а на инструментите му свирят както в региона, така и в Европа. За любовта му към електрическите китари, за вдъхновението и процеса на изработка ни разказва самият той.

– Откъде идва любовта ви към китарите?

– Когато бях на 10-11 години, наблизо до нас имаше спортна зала и обикновено през лятото децата се събирахме там. Един ден видях разлепени флаери за концерт и реших да отида. Все още си спомням съвсем ясно този момент, когато останах вцепенен при първата си среща с електрическата китара. Моментът, в който чух песента Apache на Shadows, изпълнена от китариста Хенг Марвин, събуди любовта у мен към този инструмент, която до днес изпитвам.

– Как се научихте да правите електрически китари?

– Когато бях тийнейджър на 16-годишна възраст, свирех в групата „Глечъри”. По онова време нямаше много избор откъде да си купиш необходимите музикални инструменти и заедно с мой приятел започнахме от различни списания и чертежи ръчно да изработваме първоначално части, с които обновявахме инструментите си. Тогава изобщо не ми хрумваше, че някой ден ще се занимавам с изработването на китари. След като спряхме да свирим, реших, че ще направя една китара само за себе си. Намерих изключително качествено парче махагон от местния завод за мебели и заедно с части, внесени от Германия, създадох финалния продукт – моята първа китара. След това бях прочел в едно списание „Джубокс”, че на Балканите и по онова време в Югославия живее и твори единственият производител на китари Никола Зубрич от Загреб. Точно тогава имах вече две изработени китари и си казах, че не само един човек произвежда китари. Писах до редакцията на списанието, която се намираше в Белград, и им казах, че има и други хора, които ръчно правят китари. Отговорът от тяхна страна бе, че ако се смятам за толкова добър, да им предоставя едно от творенията си и те ще извикат най-известните си музиканти, за да дадат оценката си. Без да се замислям, поех по пътя към Белград. В началото се отнесоха към мен с много скептицизъм и ме помолиха да изпия едно кафе навън, докато музикантите изпробват инструментите ми, единият от тях бе китаристът на „Рибя чорба”. След като се върнах обратно в редакцията, всички ме приеха на крака и с аплодисменти.

– Пазите ли все още първата си китара?

– Тази китара през годините е сменила много собственици. След като станах по-известен, получих обаждане от един младеж, който ми каза, че притежавал моя китара, и искаше да разбере дали това е така. Във фейсбук ми изпрати снимки и след като му споделих, че това е моята първа китара, я получих обратно като подарък от негова страна.

– Разкажете ни за живота на една китара.

– Хубаво е, че дървото алдер, което и американците много често използват, вирее и при нас. Процесът на изсъхването му е ръчен и трае поне 5 – 6 години, но стига и до 20 години в зависимост от неговата влажност, която е най-добре да бъде около 13%. За масово изработване на китарите се използва и явор, който също расте на нашите балкански територии и е с най-добрите звукови характеристики. Следва селектиране, след което остават едва 50% от дървения материал, а останалата част се изхвърля. Формират се блокове и чрез шаблон се рисува самата форма на китарата, масово хората се спират и избират стандартните форми на китарите, въпреки че разполагам и със собствен дизайн. Освен музикалните параметри китарите трябва да са и приятелски настроени към човека, който свири на тях. Финалният процес е лакирането.

– Колко струва един ваш инструмент?

– Предвид покупателната способност на региона трябва да сме наясно, че купувачите масово търсят марка, например определен музикант избира „Гибсън”, защото неговата група свири на такива инструменти, „Фендер” или др. Това са масовите купувачи на нашия пазар. За разлика от тях професионалните играчи са вече наситени от марковите произведения и търсят самите себе си в инструмент, изработен специално за тях. Това вече са моите клиенти, но както казах в самото начало, предвид покупателната способност на региона, клиентите са различни и има такива, които коментират посочената от мен цена за екстремно висока, но и такива, които ценят изкуството и често задават въпроса – само толкова ли? Последният случай, който имах, е поръчково изработена акустична китара за клиент от Хърватска, която аз винаги доставям в специално изработен за нея калъф, като сумата, която обявих, бе 1300 еврo. Самият клиент беше учуден и каза, че ще добави още 1000 еврo към цената.

58 59 3

Когато се отнася за електрическите китари, стандартният модел „Стратокастер” започва от 550 евро и нагоре, а поръчков изработен модел е от порядъка на 2500 евро. Класическият вариант на „Андерсън” струва 3000 – 5000 евро, но това е непосилна сума за балканския народ, затова предлагам моите произведения на по-достъпни цени. Не че китарите са с по-лоши качества от останалите, но това са Балканите, тук хората нямат пари.

– Къде търсите пазар за китарите си?

– За мен най-важното е да направя добър инструмент. Не преследвам серийното производство, а работя изключително и само по поръчка. Преди години на лентата за багаж на летището заедно с калъфа падна китарата на един известен наш китарист, Влатко Стефановски. Получих обаждане дали мога да му я ремонтирам. Видяхме се, взех китарата, поправих я и накрая той изобщо не позна, че е била някога ремонтирана. След всичките благодарности от него изработих „зелената китара” специално по негов дизайн, с която той ме направи известен по света, и тогава разбрах, че мястото ми не е между металните конструкции, като дипломиран инженер, а тук, да правя китари. Това беше през далечната 1986 г., когато оставих държавната работа, регистрирах се като занаятчия и от тогава до ден днешен имам направени над 1000 китари. Друг от клиентите ми, за които правя китари, е известният британски китарист Джон Маклафлин.

 

Текстът е публикуван в брой 28/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

.................................