(Не)Здравословно хранене

Има ли и какви са рисковете от сляпото следване на модерните тенденции

Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

Ивайла Сопотенска, докторант в УХТ – Пловдив

 

Еволюционно погледнато, човекът е всеядно животно. Това е доказано по много белези – устройството на дъвкателния апарат, наличието на специфични ензими в стомашно-чревния тракт, необходимостта от определени вещества за изграждане на собствените телесни структури. Най-малкото фактът, че сме бозайници, и първата храна, която приемаме, е майчиното мляко, е неоспорим научен факт за това, че веганството не е природно присъщо на човека като животински вид.

Млякото, яйцата и месото (вкл. рибата) са основните източници на белтъци в природата. Те съдържат всички 8 незаменими аминокиселини, които не могат да бъдат синтезирани в човешкия организъм и трябва да бъдат приемани с храната. Те са незаменими и защото са необходими за правилното изграждане на собствената мускулна, нервна, епителна и съединителна тъкан и безпроблемното развитие и функциониране на органите и системите в човешкия организъм. Част от тях се съдържат в някои зърнени, бобови култури или ядки, но в количества, неколкократно по-малки, отколкото в месото и млечните продукти.

Първите месеци и години в живота на детето са изключително важни, за да се осигури правилното развитие на тялото и органите, включително и на мозъка, функционирането на стомашно-чревния тракт и имунната система. Затова бебетата и малките деца се нуждаят да приемат всички възможни макронутриенти (белтъци, въглехидрати и мазнини), както и микронутриенти (минерали, фибри, витамини и др.). Именно това липсва на бебетата и децата, отглеждани във веганство. Те са лишени „още на старта” от необходими за преживяването, растежа и развитието си вещества. Това е и причината преди година, през 2016-а, Световната здравна организация (СЗО) да обсъжда присъединяването на веганството и суровоядството в Международния класификатор на заболяванията, в групата на психическите разстройства, с код F63.8, „Други разстройства на навиците и влеченията“. Причината не е защото някой осъжда личния избор и предпочитание на хората да консумират или не месо и животински продукти, а заради вредите, които това нанася на младите организми, за които сме отговорни.

И при споменаването на безглутеновата диета нека да отделим малко думи за този злощастен белтък. Глутенът е комбинация от молекули, които са част от белтъчния състав на някои брашна. Съставен е от четири белтъчни фракции. Намира се в най-голямо количество в пшеницата и в по-малки количества в други зърнени култури – ечемик, ръж, овес и др. Глутенът влияе негативно само на хора, страдащи от глутенова ентеропатия, или цьолиакия (англ. – celiac disease), което е автоимунно заболяване. При него липсва ензимът, отговорен за разграждането на глутена в тънкото черво. Това води до формирането на пептиди, токсични за лигавицата на червото. Те предизвикват дразнене, изтъняване на червото, а в по-сериозните случаи и загуба на въсите (четинести израстъци, отговорни за усвояването на хранителните вещества). Заболяването може да се прояви с разнообразни симптоми – гадене, повръщане, диария, стомашни болки, обриви и др.

В световен мащаб броят на болните от цьолиакия е 1:1000, в България те са около 1% от населението. Съветите за ограничаване на приема от децата на глутеносъдържащи храни прави невъзможно пълното развитие на стомашно-чревния тракт и неговата нормална функция. Така, вместо да ги предпазят, родителите предизвикват появата на придобита глутенова непоносимост.

 

Текстът е публикуван в брой 28/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

.................................