Челен сблъсък за наказателните репресии

Новата концепция за наказателна политика е срещу увеличението на наказанията, но депутати от мнозинството искат ожесточаване на санкциите в Наказателния кодекс

Иглика Горанова
Иглика Горанова / 14 February 2020 09:10 >
Челен сблъсък за наказателните репресии
Изненада Ведомството на Данаил Кирилов публикува нова концепция за наказателната политика, която предлага намаляване на репресиите
Дали наказателната политика да е в посока към засилване на наказанията, или към тяхното намаляване, сблъска челно депутати и правосъдното министерство. В последно време народни представители от различни партии внесоха в парламента редица промени в Наказателния кодекс, с които предлагат увеличаване на наказанията за престъпления по конкретни поводи. Обратно на политиката за "строгата държава", която ГЕРБ и "Обединени патриоти" следват, Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане новата си Концепция за наказателна политика 2020 – 2025 г., която категорично се обявява срещу засилване на репресиите в наказателното законодателство и залага на превенцията.

В документа, чието изработване е финансирано от Европейския социален фонд за 384 000 лв., се казва, че практиката у нас показва, че засилването на наказанията не води до намаляване на престъпленията и се препоръчва към всяка промяна в Наказателния кодекс (НК) да се подхожда аргументирано и на базата на сериозни анализи. Камъните са изцяло в градината на парламента. Новата концепция ще бъде гласувана от правителството след 3 март, когато изтича срокът за обществената консултация по нея, и едва след това ще влезе в парламента.

"Правосъдното министерство подходи много отговорно на базата на анализи на криминогенната обстановка в страната. От този анализ излезе пряка връзка между бедността, неграмотността и броя на престъпленията. На тази основа се предлага какво да се прави и какви мерки да се вземат. Засегната е превенцията, образованието и пр. Основното в концепцията е разбирането, че не може репресията да е основен фактор в борбата с престъпността", коментира пред "Икономист" проф. Пламен Панайотов, който е консултант на документа. Според него е редно депутатите да изчакат концепцията да влезе в Народното събрание и едва след това да се правят промени в НК, за да има синхрон в политиките.

"У нас не се води статистика как увеличаването на наказанията влияе върху престъпността. Практиката, която имам показва, че убийствата не намаляват, а даже се ожесточават", коментира пред "Икономист" Калин Калпакчиев, председател на Съюза на съдиите. По данни на Евростат от 2016 г. броят на умишлените убийства у нас е 76, а опитите за убийство са 26. След направени промени в наказателните закони, които са в посока към увеличаване на санкциите, убийствата през 2019 г. са... 138.

Последният тежък криминален случай – убийството в с. Галиче, предизвикал поредната законодателна инициатива на депутати, също е доказателство, че ожесточаването на репресиите не работи. Защото то е последното от няколко убийства, извършени след като парламентът премахна съкратеното производство при тежки престъпления. Тази промяна в НК, която явно не дава резултат, също беше извършена скоростно в парламента след подобен инцидент – изнасилване и убийство на жена в Русе през 2018 г.

Независимо че предложението на проф. Панайотов да се изчака с приемането на новата наказателна политика е логично, депутатите от управляващото мнозинство нямат отговор дали ще "задържат" временно предложенията си за увеличаване на наказанията в НК, докато концепцията бъде приета от НС, или ще ги пуснат "по бърза писта" за първо четене в пленарна зала, за да не би новата, по-малко репресивна политика да им попречи на желанието да засилват санкциите. "Най-вероятно ще гледаме накуп предложенията за промени в НК, като се съобразим със становищата на органите, които ще ги правоприлагат", коментира пред "Икономист" Ана Александрова, шеф на правната комисия в парламента. Тя допълни, че по част от предложенията вече има отрицателни становища от юридическата общност, а за друга още чакат сатновища.

"Правната комисия се съобразява с препоръките на правоприлагащите органи. Дори и да се приемат предложенията за промени на НК на първо четене, за второ четене те ще претърпят корекции", каза Христиан Митов от "Обединени патриоти". Според него е въпрос на политическа преценка дали санкциите да се увеличават. "Разумното е да се изчака приемането на новата наказателна политика и тогава парламентът да прави предложения за промени в наказателните закони, като следва нейните препоръки", коментира депутатът от БСП Крум Зарков. Според него пипането на текстове в НК от страна на депутати, които дори не са юристи, изобщо не е полезно.
Инициатор Основен вносител на промените е депутатът Маноил Манев, който дори не е член на правната комисия

Специалист по охрана променя НК
Спорове в правните среди предизвика скорошното предложение на ГЕРБ за промени в НК, с което се предлага да се въведат по-тежки наказания за непълнолетни при тежки престъпления като убийство, блудство и изнасилване. Промените спешно бяха внесени от депутати от ГЕРБ по заръка на премиера Борисов след зверското изнасилване и убийство на 18-годишната ученичка Андреа от 17-годишния Аксел във врачанското село Галиче. Основен вносител на промените е депутатът Маноил Манев, който дори не е член на правната комисия. В представянето му на страницата на парламента пише, че е експерт по охрана и сигурност. Той и съвносителите му, които също не са членове на комисията, предлагат да отпадне т.нар. задължителна редукция на наказанието, ако извършителят е непълнолетен. Това означава, че съдът ще може да реши дали да намали наказанието, или да наложи предвиденото за пълнолетни, като горната граница скочи от 12 на 20 години лишаване от свобода. Предлага се още увеличаване на горната граница на редуцираната присъда за престъпления, при които пълнолетни биха получили над 10 години лишаване от свобода. Сега тя е 8 г., предложението е да стане 10.

Според проф. Панайотов ожесточаването на наказателната репресия води до ожесточаване на престъпността, а колежката му от Софийския университет доц. Ива Пушкарова добавя, че това ще внесе объркване в правоприлагането. Подобно е мнението и на вече бившия председател на Съвета по законодателството към Народното събрание, проф. Огнян Герджиков, който казва: "Не може за всеки конкретен случай да се реагира със законодателни промени", и добавя, че такова нещо го няма никъде в цивилизования свят. допълни Герджиков.

Не по-малко спорно е друго предложение на депутати от ГЕРБ за промени в НК, с което те настояват за налагане на затвор между 3 и 5 години за всеки, който осъществява обществен превоз без лиценз. Отделно се предлага да има конфискация на превозното средство. Когато нелегалният превоз се осъществява от повече от двама души, използващи неистински документи, наказанието ще е до 10 години затвор и глоба до 10 000 лв. Според вносителите "инкриминирането на нерегламентирания превоз е наложително, защото общественият интерес не може да бъде защитен само от административни санкции" – нерегламентираните превозвачи вършат нелоялна конкуренция, изкривяват пазара и накърняват правото на гражданите на безопасен транспорт. Депутатите засега изключват така нареченото "споделено" пътуване от обхвата на НК, въпреки че автобусните превозвачи, под чието давление се правят тези промени, поискаха и то да попадне под възбрана.
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ