Театър на абсурда

Борис Джонсън договори нова сделка с ЕС, парламентът по византийски отложи гласуването ѝ и го принуди да поиска отсрочка за излизането от ЕС до 31 януари 2020 г.

Евгений Дончев
Евгений Дончев / 25 October 2019 17:29 >
Театър на абсурда
Източник: Gulliver Photos/Getty Images
Задоволство: Борис Джонсън сияеше от радост в компанията на канцлера Ангела Меркел и унгарския премиер Виктор Орбан след договорената сделка

Поправката "Летуин"
До гласуването ѝ обаче така и не се стигна. След обстоятелствената реч на премиера и дебатите сър Оливър Летуин, бивш член на фракцията на торите, но вече независим депутат, внесе поправка, гласувана с 322 на 306 гласа. Тя забранява гласуването по същество на сделката за Brexit, докато не бъде приет окончателен закон за ратификацията ѝ. По думите на Летуин, цитирани от Би Би Си, "сделката не е перфектна, но ще свърши работа. Сега, след като поправката, която смятам за застрахователна полица, бе приета, ще дам пълна подкрепа за одобрението ѝ". Подобен закон например има в Република Ирландия. Това би означавало според Ройтерс премиерът да бъде принуден да поиска от ЕС отсрочка след 31 октомври за излизането на Острова от Съюза, което досега той категорично отказваше да направи.

Все пак Борис Джонсън се съобрази с желанието на парламента, но го направи посвоему – абсурдно "по детски", както се изрази високопоставен член на опозиционните лейбъристи. Премиерът изпрати до председателя на Съвета на ЕС две писма. В първото, което не бе подписал, макар че бе от негово име, той обяви, че правителството иска отсрочка за Brexit до 23 ч. по Гринуич на 31 януари 2020 г., която може да бъде намалена, "ако двете страни постигнат преди това споразумение". Във второто, което носеше неговия подпис, Джонсън по византийски заяви, че не е съгласен с исканата отсрочка (!), защото тя вреди на интересите и на двете страни.

Отмъщение: Бившият консервативен депутат Оливър Летуин внесе поправка, която отложи гласуването по същество на споразумението за излизане от ЕС

На 21 октомври той предприе нова абсурдна стъпка а ла Бекет, като внесе искане за вот на сделката, която преди това на практика не бе гласувана по същество. И беше ясно, че предвид поправката "Летуин" няма как да бъде гласувана, защото преди това трябва да се приемат законите за прилагането ѝ. Тук обаче се намеси председателят на Камарата на общините Джон Бъркоу, който еднолично може да определя дневния ред на парламентарните заседания. Пред депутатите той отхвърли искането на Борис Джонсън, като се позова на парламентарна конвенция от 1604 г. Според нея проектозакон, "който по съдържание е еднакъв с предишния", не може да бъде внесен два пъти в камарата по време на една и съща парламентарна сесия. Бъркоу добави, че "обстоятелствата около текста не са се променили, така че решението ми е важно... за да осигури разумното използване на времето на депутатите и дължимото уважение към вземаните от тях решения".

Топката се върна в полето на ЕС
Ако не друго, на Борис Джонсън не му липсва инат. На 22 октомври той поиска отново сделката да бъде гласувана в камарата, макар че бе ясно, че това няма как да стане преди приемането на законите по ратификацията ѝ. Депутатите приеха да я разгледат, но минути след това гласуваха, че това не може да стане в искания от премиера 3-дневен срок. Това довърши амбицията на Джонсън да я прокара преди 31 октомври.

Доналд Туск съобщи на 23 октомври, че ще препоръча отлагането на срока за Brexit, без да посочва за какъв период. Той уточни, че това ще стане писмено, за да не се налага свикването на нова среща на върха. За одобрението е необходимо съгласието на всички 27 членки. Джонсън отново показа, че иска да има последната дума. Той заяви, че ще поиска предсрочни избори, ако отсрочката е "прекалено дълга", тоест до 31 януари, както написа в неподписаното си писмо. Френският президент Еманюел Макрон бе намекнал, че това не би било в интерес нито на Великобритания, нито на ЕС. Както и в случая с договореното от Тереза Мей споразумение, Брюксел казва, че основанието за такава отсрочка трябва да е сериозно – например предсрочни избори или нов референдум за излизането от ЕС. На този етап обаче тя се налага поради необходимостта от техническо време за одобрение на законите за ратификация на споразумението, преди то да бъде гласувано по същество. Именно това посочиха от Париж на 23 октомври – че са съгласни за "техническа отсрочка" само от няколко дни за приемането на необходимите закони.

Колкото до нов референдум, организацията му би изисквала поне 22 седмици, изчисли конституционният отдел на University College London. А и преди това би трябвало да има промяна в конфигурацията на Камарата на общините, тоест предсрочни избори, защото в сегашния ѝ състав подобно решение не може да бъде взето.

Докато депутатите в парламента процедираха на 19 октомври, отвън около 1 милион британци демонстрираха с искане за нов референдум. На мнозина в Обединеното кралство, пише Би Би Си, им е писнало от всички аргументи около Brexit и искат възможно по-скоро това да приключи със сделка, или не. Но ако няма споразумение, обяви пред БНР директорът на Института по икономика и международни отношения Любомир Кючуков, очаква се срещу правителството да бъдат заведени около 2 милиона съдебни дела (!) от фирми и граждани с искания за компенсации поради понесени щети.

Сагата продължава.

Текстът е публикуван в брой 42/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

1 2 3
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ