Удар по печалбите на US банките от данъчната реформа Избрана

В дългосрочен план обаче намаляването на корпоративния налог ще ги облагодетелства

новини икономика Последици: Goldman Sachs очаква от новия данъчен закон удар от 5 млрд. долара
Последици: Goldman Sachs очаква от новия данъчен закон удар от 5 млрд. долара / Gulliver photos/Getty images
Споделяне

The Economist

Съдържание от The Economist

 

 

Когато Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ преди 14 месеца, акциите на банките скочиха. Една от причините бе перспективата за по-ниски корпоративни данъци, които биха облагодетелствали пряко банките и (надяваха се инвеститорите) биха оживили икономиката. Подобно на законодателните планове на Тръмп, и техните акции се успокоиха през по-голямата част на 2017 г., но скочиха в края на годината, когато изглеждаше, че Законът за данъчните съкращения и работните места вероятно ще бъде одобрен – както и стана, когато президентът го подписа на 22 декември.

Редица банки очакват обаче законът да отвори големи пробойни в печалбите им за четвъртото тримесечие. На 28 декември Goldman Sachs обяви, че очаква удар от 5 милиарда долара. Седмица по-рано Bank of America (BofA) заяви отписване на 3 милиарда. В началото на месеца, на основата на доста точни преценки за окончателната форма на закона, Citigroup определи загубата си на стряскащите 20 милиарда. Чуждестранни банки също оценяват щетите: 1 млрд. паунда ($1,4 млрд.), казва Barclays; Sfr2,3 млрд. ($2,4млрд.), изчислява Credit Suisse.

Тези еднократни удари се дължат на две основни причини. Първо, много банки държат „отсрочени данъчни активи“ (DTA) в балансите си, предимно предишни загуби – наследство за много от тях от финансовата криза, прехвърлени към бъдещ период като буфер срещу бъдещи данъци. Колкото по-висок е данъкът, толкова по-висока е стойността на тези активи. Така че новият закон, който сваля федералния корпоративен данък от 35% на 21%, орязва стойността им. Citigroup с американски DTA за $43,2 млрд. в балансите си и BofA със 7 милиарда, по данни на Майк Майо от Wells Fargo, са с най-големите камари. Намалените DTA представляват най-голямата част от отписванията им, както и от тези на Barclays и Credit Suisse.

Второ, репатрираните от чужбина пари ще бъдат облагани с 15,5% данък – по-ниско от основния налог, което стимулира банките да ги върнат в Америка. Те представляват около 2/3 от 5-те милиарда долара на Goldman; JPMorgan Chase обяви, че репатрирането може да ѝ струва 2 милиарда. Чуждестранните банки са изправени пред допълнителен дразнител: ниските данъчни вноски от американски трезори към чуждестранните им филиали – мярка, наречена данък за базова ерозия и против злоупотреби. Credit Suisse казва, че „вероятно ще бъде засегната“ от нея; Barclays е на мнение, че са „възможни“ негативни последици. И двете не посочиха цифра.

Макар че най-големите удари се очакват при банките, те не са сами. BP и Royal Dutch Shell също обявиха отписвания на DTA. (Някои компании, по-специално Berkshire Hathaway, отсрочиха данъчните пасиви, така че би трябвало да получат тласък.) Много други американски фирми държат милиарди в чужбина.

И все пак краткосрочните щети не са толкова големи, колкото изглеждат. Тъй като надзорниците при всички случаи пренебрегват DTA, Citigroup очаква основната ѝ регулаторна мярка за капитал да падне само с 4 милиарда, от 162 милиарда. А ако гледаме напред, данъчните съкращения би трябвало всъщност да са благодат. Майо казва, че ефективната данъчна ставка на американските банки през първата половина на 2017 г. е била 31% (включваща щатските данъци); тя може да падне с около 8 пункта. Вярно е, че някои печалби могат да бъдат прехвърлени на клиентите, а и съгласно новия закон премиите по застраховане на депозитите на големите банки вече не се приспадат от данъците. Въпреки това Майо очаква доходността от една акция да се повиши с 5 – 10 на сто.

Регионалните банки, които имат малък бизнес в чужбина, би трябвало да спечелят повече от фирмите на Уолстрийт. Освен това те имат по-малки DTA, което означава по-малки мъки сега. Но въпреки големите отписвания и големите банки би трябвало да се облагодетелстват. Така че избършете сълзите.


Текстът е публикуван в брой 2/2018 г. на списание "Икономист" от 12 януари, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

 

Споделяне

Оставете коментар

.....................................