Канада се тревожи от анонимните фирми Избрана

Проверките на самоличност за библиотечна карта са по-сложни от тези за създаване на частна компания

новини икономика Имоти: Ванкувър е най-скъпият пазар на жилища в Канада, използван и от мошеници за пране на пари
Имоти: Ванкувър е най-скъпият пазар на жилища в Канада, използван и от мошеници за пране на пари / Shutterstock
Споделяне

The Economist

Съдържание от The Economist

 

 

Когато през 2016 г. се появиха съобщения, че чуждестранни студенти без декларирани доходи купуват жилища за милиони долари във Ванкувър, местните казаха, че това е още едно доказателство за надуването на цените от чужденци в най-скъпия имотен пазар на страната. Това бе и доказателство за местен проблем. Оказа се, че студентите са фасада за анонимни фирми, чиито собственици не могат да бъдат идентифицирани, тъй като информацията не се изисква по закон от имотния регистър. Властите са загрижени от злоупотребите с тази непрозрачност. Имотният пазар спокойно може да привлича престъпници от чужбина и корумпирани служители, които искат да изперат мръсни пари, отбелязва Дейвид Еби, главният прокурор на Британска Колумбия.

Други страни предприеха стъпки, за да гарантират, че анонимната собственост на фирми не помага на бандитите. През 2014 г. лидерите от Г-20 се съгласиха да направят по-прозрачна собствеността на юридическите лица. Великобритания например създаде обществена база данни, в която да се търсят бенефициенти или крайни собственици на всички фирми, компании с ограничена отговорност и базирани и регулирани от ЕС единици. Всички членки на ЕС ще трябва да я последват съгласно директива срещу прането на пари от 2015 г.

При липсата на палми и репутацията си на досадно добре управлявана страна Канада не е възможен рай за мошеници и укриващи данъците си лица. Но пък има репутацията на страна, където парите „се избелват със сняг“. През 2009 г. властите установиха, че всяка година в страната се перат 15 милиарда канадски долара (US $12 млрд.), а в глобален мащаб цифрата е около $2 трлн. Привлекателно е например лесното регистриране на компания – по-сложни са проверките за самоличност за получаване на библиотечна карта, отбеляза през декември пред парламентарна комисия Джо Алън от „Трансперънси Интернешънъл Канада“.

Не всяка корпоративна собственост е непрозрачна. Публично търгуваните фирми са предмет на закони за сигурност, изискващи разкриването на основните акционери. Проблемът е при фирмите, които не са листнати на борсата. Приет през 2000 г. закон срещу прането на пари инструктира банките, дилърите на акции, животозастрахователните компании и други от финансовия сектор да полагат „разумни усилия“ за идентифициране на собствениците на фирмите, с които правят бизнес.

Преглед в Канада от 2016 г. на междуправителствената Financial Action Task Force, създадена през 1989 г. за борба с прането на пари, установи, че само частица от 2,5-те милиона юридически лица в страната „са били проверени по отношение на собствеността на бенефициенти“. Тя описа и редица начини, чрез които кухи канадски компании са използвани за купуване на активи, включително имоти, или за прехвърляне на пари в страната и извън нея, „за да трупат и легитимират неясни източници на доходи“.

Политическите и съдебните власти признават необходимостта от промяна, но напредъкът е мъчително бавен. Когато финансовите министри на федералното и регионалните правителства обсъдиха въпроса миналия месец, те стигнаха само до съгласието да окуражат фирмите да пазят регистър с имената на крайните собственици и да ги съобщават на властите при поискване. Част от проблема е, че юрисдикцията е поделена между националното и провинциалните правителства, като само 1/10 от канадските компании са на национално равнище.

Съществуващото канадско законодателство срещу прането на пари и финансирането на тероризма съдържа и дупка: адвокатите не са негов обект, защото в съда те успешно се аргументираха, че предаването на подобна информация нарушава привилегиите на връзката адвокат – клиент. През 2002 г. един адвокат от Онтарио се похвали пред агент под прикритие, че е 20 пъти по-безопасно за един адвокат да пере пари в Канада, отколкото в САЩ – контраст, който не е в полза на Великия бял Север.


Текстът е публикуван в брой 2/2018 г. на списание "Икономист" от 12 януари, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

.....................................