Най-ужасните летища на света Избрана

Неофициален преглед на местата, където може да се загубите при транзит

новини икономика Лидер: Джуба в Южен Судан е най-лошото летище в света
Лидер: Джуба в Южен Судан е най-лошото летище в света / Gulliver photos/Getty images
Споделяне

The Economist

Съдържание от The Economist

 

 

Подобно на скъпите часовници, които никога не се чупят, най-добрите летища на света могат да бъдат отегчителни. Кацате, минавате през паспортния контрол и се чекирате в хотел за минути. Преживяването е приятно, но не се запомня. Най-лошите летища имат характер. За да перифразираме Толстой, добрите летища са еднакви, но всяко окаяно летище е окаяно посвоему.

Да вземем Джуба. Летището в столицата на Южен Судан е задушна палатка край заблатена локва. Самолетите често закъсняват, така че пътниците трябва да се потят с часове. Залата за заминаващи няма тоалетни и храна и е късметлия онзи, който намери само наполовина счупен стол. Тъй като мръсната вода и тропическите болести са обичайни, стомасите се бунтуват. Лош късмет. Пътниците е трябвало да се замислят, преди да изядат някоя салата.

Безопасността е чиста случайност. Помощниците на важните клечки носят куфарите им, като съзнателно заобикалят скенера. Тъй като машината рядко работи, другите хорица всъщност са издигнати до важен статус, тъй като и техният багаж не се проверява за оръжие и експлозиви.

Южен Судан е във война, така че много самолети на ООН излитат от Джуба с хуманитарни работници и помощи. Агресивни служители с черни очила се забавляват да им пречат. Когато авторът на тази статия си резервира място за полет на ООН, правителството го увери, че документите му са наред. На летището обаче му казаха, че трябва да си извади четвърто разрешително, както и скъпоструващите три, които той вече имаше. Това наложи пътуване до града и продължителен пазарлък. Очаквано, той пропусна полета си.

Джуба има три терминала, но само един работи. След като Южен Судан стана независим през 2011 г., правителството планираше да построи проветрива структура от стъкло, стомана и бетон. Работата започна през 2012 г., но спря поради неплатени сметки. През 2016 г. властите решиха да изградят по-скромен терминал, но и той стои наполовина завършен и празен до палатковия лагер, който хората всъщност трябва да използват. Пътниците са съветвани да си носят хубава дебела книга за четене.

Всички са отегчени

Не е лесно да се прецени кое е най-лошото летище в света. Най-добрият импровизиран опит е Наръчникът за спане по летища – уебсайт, който публикува годишен преглед на базата на разкази на разгневени пътници. Той класира летищата според качества като дискомфорт, лошо обслужване, лоша храна, обременителни имиграционни процедури и според това, колко трудно е да подремнеш, докато чакаш за прекачване.

Като цяло Джуба бе класирано като най-лошото летище за 2017 г. Класацията неизбежно е изкривена поради пристрастност при оценките. Тя пропуска наистина ужасни места, които рядко са посещавани, и набляга прекомерно на не чак толкова мизерни, които обработват повече пътници. Джуба спечели първенството не само поради недостатъците си, а и защото много чуждестранни хуманитарни работници минават оттам и се оплакват. Джеда в Саудитска Арабия е на второ място не защото наистина е второто най-ужасно в света, а защото всяка година е заливано от многобройни поклонници и не може да се справи.

36 39 Airports 2Наплив: Саудитското Джеда просто не може да се справи с ежегодното нашествие на мюсюлманските поклонници Gulliver photos/Getty images

Тъй като оплакванията произтичат от разочарованието, от значение са очакванията. В по-суровите райони на света пътниците аплодират, когато самолетът им кацне, без да се разбие; по-разглезените типове се вбесяват, ако ползват бавен Wi-Fi. Разминаването между очакванията и действителността без съмнение изстреля три гръцки хъба (Крит, Санторини и Родос) сред най-лошите 10 в Наръчника за спане по летища. Орди северноевропейци отлетяха през 2017 г. за евтина ваканция в Гърция, където бяха посрещнати от стачки, закъснения и други неудобства, с които не са свикнали. Мнозина вдигнаха смартфоните си и се оплакаха.

За да покаже някои пропуски в съществуващите класации за най-лоши летища, The Economist направи ненаучно, анекдотично проучване сред своите обикалящи света кореспонденти. То събра повече и по-страстни описания в сравнение с почти всяко друго собствено проучване, което сме правили. Ето някои размишления от изхода за заминаващи от ада.

Няколко летища във военни зони са по-лоши от Джуба. Нашият редактор за Африка цитира Банги в Централноафриканската република: „Оградата около него е била открадната, така че когато големи самолети се готвят за кацане, пилотите са с ръка на дросела, за да могат да се вдигнат, ако видят хора да тичат по пистата (която е между бежански лагер и града, така че често е пресичана). Положителното е, че има бункери с чували с пясък на покрива, и френските войски го определиха като последна позиция за отстъпление по време на гражданската война, така че ако сте там, сте на възможно най-безопасното място“.

Макар че всяко ужасно летище е уникално, свързват ги четири теми: опасност, грубо отношение от служителите, кражби и закъснения. Понякога те взаимно се подсилват. Така например цяла вечност е да се мине през летище Лубумбаши (в Демократична република Конго), защото агресивните охранители бавят топката с надеждата пасажерите да им дадат „подарък“, за да се забързат. Ако получат $1, оставят ви да се качите без никаква проверка на багажа. Подобни трансакции често са описвани като „подкуп“, но всъщност са форма на изнудване без заплахи. Те правят пътуването със самолет в страни като Конго по-бавни, по-рисковани, по-скъпи и много по-неприятни.

Самолетните пасажери са изкусителни мишени за крадците, защото са достатъчно богати да си купят самолетен билет, което в редица държави наистина ги прави богати. Те носят багаж, част от който е ценен. Често се намират далеч от родината и не са запознати с местните правила. И накрая, по летищата има много тесни места, през които пътниците трябва да минат, за да се качат на самолета си, създавайки възможност за корумпираните служители да ги оскубят.

Тези в Манила са особено изобретателни. За някои се знае, че пъхат куршуми в багажа, така че да могат да ги „намерят“ и да поискат откуп, за да не арестуват притежателите им. Тази измама е известна като „лаглаг бала“ („пускане на куршум“).

36 39 Airports 3Реакция: Поради скандалите с „пускането на куршум“ на летището в Манила започнаха да раздават стикери за куфарите срещу измамата Gulliver photos/Getty images

В Йоханесбург кражбите не са явни, но са обичайни. Нашият кореспондент негодува: „Въпреки че не слагам абсолютно нищо ценно в чекираните куфари, те редовно биват претършувани и два пъти бяха разрязани (а дори не бяха заключени). Веднъж намерих чужда калъфка за очила в моята чанта, може би объркана от работниците в багажното при трескав обир“.

Някои пътници са тормозени от служители, които, изглежда, се страхуват, че ако не изглеждат заети, ще бъдат заменени от машини, какъвто е случаят с мнозина по модерните летища. Служителят в Делхи с великолепната униформа, който иска документите ви – въпреки че току-що е видял друг служител да ги преглежда, – попада в тази категория. Други служители тормозят пасажерите само заради удоволствието да демонстрират властта си. Бившият ни шеф на бюрото в Кайро описва така саудитските имиграционни процедури: „Опашките са с тънко разделение по националност и каста. Ако сте от балучистански произход, съдбата ви е да седите с часове на пода, блъскани и псувани от размахващи палки саудитски полицаи. Всеки, който заспи, рискува да бъде пребит“.

Правилата по границите се променят и някои служители по летищата ги прилагат, без да се замислят. Кореспондент си припомня подобна случка в Сантяго, Чили: „Веднъж бях задържан два часа, защото не бях декларирал затворен и запечатан пакет с бадеми. После трябваше да попълня декларация, изказвайки съжаление, че съм внесъл ядките. Когато се възпротивих, бях заплашен с арест. Една жена до мен бе разпитвана за контрабанден внос на един банан“.

Най-лошите летища отразяват пороците на властите, които ги регулират. Атмосферата в Пхенян е тоталитарна, по думите на един кореспондент: „В самолета се разнесе вдъхновяваща музика, когато прелетяхме над границата със Северна Корея, и ни раздадоха копия от националния ежедневник, като ни предупредиха да не ги прегъваме, тъй като на първа страница имаше снимка на Ким Чен-ир. Единственото утешение бе, че на летището имаше автомат за течен шоколад”.

Венецуелското полумарксистко, полубандитско и напълно некомпетентно правителство, което накара голяма част от средната класа да емигрира, не прави пътуването лесно или приятно. Нашият колумнист от рубриката Bello се оплаква от Каракас: „Ръчният ви багаж ще бъде претърсен два пъти (от Националната гвардия, която контрабандира наркотици, но твърди, че се бори с наркотрафика)“. Нашият кореспондент за организираната престъпност също има неприятни спомени: „Таблото за заминаващите показваше, че полетът ни закъснява, до момента, в който бе написано, че е заминал. Чаках безкрайни часове в закусвалня, единственото място, където имаше столове, и наблюдавах как едно краставо куче ближе пръснатите на пода пластмасови купички“.

Бедните страни имат извинение за лошите летища. Богатите страни нямат, поради което пътниците може би са особено раздразнени от недодялаността в Брюксел, сърцето на ЕС и известен център на гастрономията. Нашият кореспондент за рубриката Charlemagne пише за второто му летище Шарльороа: „То е мрачно, тясно и с ужасна храна. Самолетите излитат и кацат в безбожен час. И единственият реален достъп до града е автобус на 30 минути, който често е с дублирани места: няколко пъти се редих на опашка под дъжда само за да видя как потегля, когато стигна до него“. Много кореспонденти се оплакват от Берлин, където довършването на новия терминал закъснява с 6 години. Друго европейско летище, предизвикващо вой, е Лутън, което претендира, че е близо до Лондон. Един стажант пише: „Да отидеш в отпуск и да се върнеш в Лутън е като да си имал чуден сън и да си се събудил в локва под железопътен надлез“.

Всички летища по света трябва да се справят с нарастващите тълпи. Броят на пътниците приблизително се удвои от 2003 г. насам до около 4 милиарда души през 2017 г. Някои го направиха прекрасно, овладявайки технологиите и модерния дизайн, за да пропускат по-бързо повече хора. Сингапур, Сеул и Мюнхен постигнаха високи резултати в това отношение.

В общи линии американските летища не го направиха. Това не е само заради затегнатите мерки за сигурност след 2001 г. – те са валидни навсякъде. А защото безопасността и проверките на имигрантите са далеч по-скандални, отколкото би трябвало да бъдат. Граничните служители са груби и твърде малобройни. Проучвания показват, че всяка година милиони туристи отбягват най-великата страна в света, защото е толкова ужасно да влезеш в нея. Програмата за „доверени пасажери“ ускорява малко нещата, но само за шепа пасажери.

Видиотяващата бюрокрация е в изобилие. Пътниците от Европа за Латинска Америка, които сменят самолета си в Съединените щати, трябва да преминат през имиграционен контрол, като така рискуват да пропуснат връзката си. Какъв е смисълът да питаш хората, които не искат да влязат в САЩ, защо искат да влязат в САЩ? Транзитните пасажери в Сингапур или Найроби не си губят времето по такъв начин.

36 39 Airports 4Ню Йорк: Джей Еф Кей е основният подстъп към световната столица на потреблението, но няма терапия срещу скуката Gulliver photos/Getty images

Нашата окончателна преценка (читателите са поканени да посетят нашия туристически блог Gulliver, за да я оспорят) е, че след корекцията за национален доход на човек от населението редица натоварени американски летища биха станали претенденти да бъдат най-лошите в света. Вашингтонското „Дълес“ има най-зле програмирания наземен транспорт: пътниците трябва да влизат и излизат през мобилен отсек през една и съща врата, така че всички се тълпят около нея с надеждата да минат първи, като я задръстват. Летище Джей Еф Кей е основният подстъп към световната столица на потреблението, но едва ли има някаква терапия за лечение на скуката на пасажерите. Маями обаче със сигурност е най-лошото от всички: опашките за паспортен контрол отнемат почти толкова дълго, за да бъдат преминати, колкото и на Лейф Ериксон да преплава Атлантическия океан сам в лодка.


Текстът е публикуван в брой 2/2018 г. на списание "Икономист" от 12 януари, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

.....................................