Новата търговска сделка между ЕС и Япония Избрана

Освен че премахва тарифите върху сиренето и колите, тя изпраща послание на Доналд Тръмп

новини икономика Символика: Сесилия Малмстрьом и Фумио Кишида изразиха оптимизъм за бъдещето на споразумението
Символика: Сесилия Малмстрьом и Фумио Кишида изразиха оптимизъм за бъдещето на споразумението / Gulliver photos/Getty images
Споделяне

The Economist

Съдържание от The Economist

 

 

Споразуменията за свободна търговия изглеждаха демодирани, след като президентът Доналд Тръмп се захвана да премахва някои от тези с участието на САЩ. На 5 юли обаче еврокомисарят по търговията на ЕС Сесилия Малмстрьом и японският външен министър Фумио Кишида обявиха, че са постигнали консенсус за Споразумението за икономическо партньорство между Япония и ЕС (JEEPA). Пред камерите те си размениха японски кукли дарума, талисмани на постоянството и късмета, и както се надяват, на споразумение от полза и за двете страни.

Моментът на сделката за JEEPA бе внимателно координиран. Когато през 2013 г. преговорите започнаха, те не бяха приоритет за нито една страна. Сега обаче и двете искат да покажат, че могат да запълнят вакуума, оставен от оттеглянето на Америка при Тръмп от ролята ѝ на световен търговски лидер. За да подсилят политическото му значение, те отбелязаха, че това е първото търговско споразумение, споменаващо Парижкия договор за климата – друга сделка, от която Тръмп се отказа. Бързането бе оправдано: ЕС искаше да постигне успех, преди преговорите за Brexit и национални избори да запълнят дневния му ред.

Сделката обаче е нещо повече от политическа символика. Средните тарифи между двете страни вече са ниски, но има какво да се постигне. Износителите от ЕС плащат 1 милиард евро годишно на Япония като износни мита, а тарифите върху селскостопанските им продукти са средно 21%. JEEPA ще съкрати японските тарифи върху телешкото, свинското и виното, премахвайки 85% от тарифите върху внасяните в страната селскостопански храни. Европейските производители на сирене рокфор или вино просеко могат да се радват: продуктите им стават две от 205-те защитени „географски обозначения“. По същия начин само гръцката фета ще бъде продавана под това име.

Тарифите върху европейския износ на текстил и облекла също ще бъдат намалени. Когато сделката влезе в сила, японските тарифи върху обувките ще бъдат свалени от 30 на 21% и на нула след 10 г. Японците също си издействаха отстъпки. Тарифите върху внасяните в ЕС японски коли сега са 10%, но ще бъдат намалени в течение на 7 г. Преценка на последиците от сделката, преди окончателните подробности да бъдат договорени, подсказва, че почти половината от облагите за Япония ще дойдат от тези по-ниски тарифи. Сделката може да увеличи износа на ЕС за Япония с 34%, а японския за общността – с 29%.

Въпреки приятелската размяна на кукли сделката носи белезите на трудни преговори. Пазарлъкът бе ожесточен. Япония започна преговорите, възнамерявайки да предложи на ЕС вариант на Транстихоокеанското партньорство (TPP), споразумението между 12 държави, от което Тръмп оттегли Америка, но към което Япония още се придържа. Но тя установи, че европейците са далеч по-заинтересовани от намаляването на тарифите върху сиренето, шоколада и виното, отколкото върху основни земеделски култури като ориза, които са ключови за TPP.

42 43 1Пречки: Ще мине време, преди европейският камамбер да стигне до Япония Gulliver photos/Getty images

Предлагането на отстъпки за някои сирена бе относително просто както при JEEPA, така и при TPP. И при двете сделки тарифите върху сирена като чедар и гауда ще бъдат постепенно премахнати. За други, като камамбер и моцарела, е по-деликатно. Силно японско лоби отказа отстъпки дори при TPP. (Японците консумират средно едва 2 кг сирене на човек годишно, но камамбер се произвежда в страната. Уебсайтът на най-големия му производител предлага разтопеното сирене да се намазва върху оризови топки, подправени със соев сос.) Това върза ръцете на японското правителство. Предлагането на отстъпки в тарифите за ЕС би могло да подкопае усилията му да възроди TPP, тъй като ядосани производители на моцарела от Австралия също биха поискали по-добри условия. Така че JEEPA постигна компромис: безмитна квота.

Представена по този начин като сделка, улесняваща потока от сирене в едната посока и от коли в другата, JEEPA звучи като старомоден търговски пазарлък, жертва на националните интереси. На теория и Япония, и ЕС имат по-големи амбиции. Те разглеждат търговските сделки като начин за оформяне на глобализацията чрез придвижване отвъд тарифните съкращения към споразумения за общи стандарти и процедури. На практика обаче Япония и ЕС може би имат различни представи какво трябва да включват те. Споразумението, подписано след редакционното приключване на броя на The Economist, няма да съдържа договорки нито по процедурите за разрешаване на спорове между инвеститори и правителства, нито за защита на данните. За тях ще има отделни договорки.

Досега японците отказваха да се съгласят с предлаганите от ЕС инвеститорски съдилища, които би трябвало да уреждат търговските спорове по по-прозрачен начин. Те не желаят да плащат за нова скъпа структура особено след като при японските компании има тенденция да се избягват подобни съдебни процедури. Хосук Лий-Макияма, директор на Европейския център за международна политическа икономика, базиран в Брюксел мозъчен тръст, подозира, че японците също така се пазят от възприемането на система, потенциална матрица за бъдещи сделки, при които назначени от държавата съдии ще могат да издават решения относно искове на китайски или корейски компании срещу японското правителство.

Политиката около JEEPA бе твърде важна, за да бъде спъвана сделката от подобни проблеми. Но това означава, че има да се договарят още подробности, както и много процедури, през които да се премине. След като текстът на споразумението бъде финализиран, ще трябва да бъде ратифициран от двете камари на японския парламент, както и от всяко национално правителство в ЕС. Според това, което ще реши Европейската комисия, то може да изисква одобрението и на регионални и местни парламенти – изискване, което почти провали последната търговска сделка на ЕС, тази с Канада. Така че ще мине време, преди доставките на европейски камамбер да стигнат до Япония.

© 2017 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com


Текстът е публикуван в брой 28/2017 г. на списание "Икономист" от 14 юли, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

 

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

...............................