Германският търговски излишък е лош за световната икономика Избрана

Страната спестява твърде много и харчи твърде малко

новини икономика Арена: Сблъсък между протекциониста Доналд Тръмп и защитника на свободната търговия Ангела Меркел
Арена: Сблъсък между протекциониста Доналд Тръмп и защитника на свободната търговия Ангела Меркел / Gulliver photos/Getty images
Споделяне

The Economist

Съдържание от The Economist

 

 

Бойните линии са очертани. На срещата на Г-20 на големите търговски нации в Хамбург сцената бе готова за сблъсъка между протекционистката Америка и свободно търгуващата Германия. Президентът Доналд Тръмп вече се оттегли от един търговски пакт, Транстихоокеанското партньорство, и поиска да се предоговори друг – Северноамериканското споразумение за свободна търговия. Той обмисля дали да не наложи мита за вноса на стомана в Америка, което почти сигурно ще предизвика ответни мерки. Заплахата от търговска война е надвиснала над президентството на Тръмп от януари. За разлика от него германският канцлер и домакин на срещата Ангела Меркел бие барабана на свободната търговия.

В едва прикрита атака срещу Тръмп тя произнесе реч на 29 юни, осъждайки силите на протекционизма и изолационизма. Сделката за свободна търговия между Япония и Европейския съюз ще добави съдържание на реториката ѝ.

Няма съмнение чии аргументи са правилни. Доктрината на Тръмп, че търговията трябва да е балансирана, за да е справедлива, е икономически неграмотна. Убедеността му, че тарифите ще изравнят условията за игра, е наивна и опасна: те ще намалят просперитета за всички. Поне в един аспект обаче Тръмп е схванал една неудобна истина. Той нахока Германия за търговския ѝ излишък, който миналата година почти достигна 300 милиарда долара (този на Китай е едва 200 милиарда). Решението, с което заплашва – да прекрати продажбите на германски автомобили, – може и да е самоубийствено, но е факт, че Германия спестява твърде много и харчи твърде малко. А размерите на германските спестявания и настойчивостта, с която ги трупа, я превръщат в опасен защитник на свободната търговия.

Несъвършена хармония

В основата си търговският излишък е превес на националните спестявания над вътрешните инвестиции. В случая с Германия той не е резултат от меркантилна правителствена политика, както се оплакват някои чужденци. Нито пък, както често настояват германски представители, отразява спешната необходимост на едно застаряващо общество да спестява повече. От години нивото на спестявания на домакинствата е стабилно и високо; нарастването на националните спестявания дойде от фирмите и правителството.

Подчертаването на германския излишък е десетилетно споразумение между бизнеса и профсъюзите в полза на ограничаване на заплатите с цел да се запази конкурентоспособността на експортните индустрии. Тази умереност добре послужи на водената от износа германска икономика по време на следвоенното възстановяване и по-нататък. Това е инстинкт, който помага да се разбере трансформацията на Германия в края на 90-те години от болния човек на Европа в днешния мускулест шампион.

Германският модел предизвиква завист с много неща. Хармонията между фирмите и работниците бе една от основните причини за изключителното представяне на икономиката. Фирмите можеха да инвестират, без да се тревожат, че профсъюзите ще ги държат като заложник. Държавата изигра своята роля, като спонсорираше системата за професионално обучение, която справедливо предизвиква възхищение. В Америка перспективите пред мъжете без гимназиално образование се влошиха покрай намаляването на работните места в производството – причина за икономическия национализъм, прегърнат от Тръмп. Германия не избегна това изцяло, но си запази повече места за сини якички, за които Америка тъгува. Това е една от причините, поради които популистката „Алтернатива за Германия“ си остава в периферията на политиката.

40 41 2Решение: Тръмп заплашва да прекрати продажбите на германски автомобили, което е самоубийствен ход Gulliver photos/Getty images

Но отрицателните странични ефекти от модела стават все по-очевидни. Те направиха опасно небалансирани германската икономика и глобалната търговия. Ограничаването в заплащането означава по-малки вътрешни разходи и по-малък внос. Потребителските разходи паднаха до едва 54% от БВП в сравнение с 69% в САЩ и 65% във Великобритания. Износителите не инвестират извънредните си печалби у дома. И Германия не е единствената – Швеция, Швейцария, Дания и Холандия също трупат големи излишъци.

Когато една голяма икономика с пълна трудова заетост има излишък по текущата сметка над 8% от БВП, това поставя под неразумен натиск глобалната търговска система. За да се компенсират тези излишъци и да поддържа достатъчно съвкупно търсене, за да запази работните места, останалият свят трябва да взема заеми и да харчи в същата степен. В някои страни, по-специално в Италия, Гърция и Испания, упоритите дефицити накрая доведоха до криза. Последващият им завой към излишък дойде на висока цена. Постоянно високите спестявания в Северна Европа направиха ненужно болезнено това приспособяване. През 70-те и 80-те години на висока инфлация германската склонност за високи спестявания бе стабилизиращ фактор. Сега тя е спънка за глобалния растеж и мишена за протекционисти като Тръмп.

Промяна на пестеливостта

Може ли проблемът да бъде решен? Може би огромният германски търговски излишък ще бъде смален, както китайския, от увеличението на заплатите. Безработицата е под 4% и населението на трудоспособна възраст ще намалее въпреки голямата имиграция. След десетилетия на спад цените на жилищата нарастват, което означава, че възнагражденията не ги покриват толкова добре, колкото в миналото. Институциите, които стоят зад ограничаването на заплатите, губят влияние. Еврото може да поскъпне. Само че германският инстинкт за предпазливост е с дълбоки корени. Миналата година възнагражденията се увеличиха едва с 2,3%, което е по-малко в сравнение с двете предходни години. Ако започне корекция, на излишъка ще са необходими много години, за да падне до разумно равнище.

Правителството трябва да помогне, като изразходва повече. Германският структурен бюджетен баланс се промени от дефицит над 3% от БВП през 2010 г. до малък излишък. Официални представители го наричат предпазливост, но това е трудно защитимо, като се имат предвид високите спестявания в частния сектор. Германия има редица важни проекти, за които да харчи пари. Училищата и пътищата ѝ се рушат поради натиска върху публичните инвестиции, необходим за придържане към собствените ѝ погрешни фискални правила. Икономиката изостава с готовността си за цифровизация, заемайки 25-о място в света по средна скорост на даунлоудване. Предоставянето от държавата на повече извънучилищни грижи би позволило на повече майки да се трудят на пълен работен ден в тази икономика, в която участието на жените е ниско. Някои смятат, че поради пълната заетост подобна експанзия е невъзможна. Но в една пазарна икономика има изпитан и сигурен начин да кандидатстваш за оскъдни ресурси: плащай повече.

Преди всичко крайно време е Германия да признае, че прекомерната ѝ спестовност е слабост. Меркел е абсолютно права да прокламира посланието за свободна търговия, но тя и сънародниците ѝ трябва да разберат, че германският излишък е сам по себе си заплаха за легитимността на свободната търговия.

© 2017 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com


Текстът е публикуван в брой 28/2017 г. на списание "Икономист" от 14 юли, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

 

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

...............................