Илюзията внос на евтини работници Избрана

Замяната на нископлатени българи с нископлатени чужденци няма да реши нито един проблем на пазара на труда и ще влоши демографската криза

новини икономика ПЛАЦЕБО: Привличането на нископлатени севернокорейски заварчици може и да изглежда привлекателно решение за българската индустрия, но с тях няма да се реши нито един структурен проблем на икономиката
ПЛАЦЕБО: Привличането на нископлатени севернокорейски заварчици може и да изглежда привлекателно решение за българската индустрия, но с тях няма да се реши нито един структурен проблем на икономиката / Gulliver photos/Getty images
Споделяне

Stefan Antonov

Стефан Антонов

 

 

 

Безработицата е едва 6%, обяви наскоро премиерът Бойко Борисов. На пръв поглед това би трябвало да означава, че икономиката се развива близо до потенциала си при ефективен пазар на труда. Но сигналите показват, че нещо все пак не върви както трябва. Работодателските организации все по-активно призовават страната да либерализира достъпа на чужденци от страни извън Европейския съюз до трудовия пазар у нас. Това може да означава само едно нещо – в България има повече капитал, отколкото предлагане на труд, и за да може той да бъде натоварен, за да създава добавена стойност, страната наистина има нужда да осигури приход на работна ръка. Това обаче крие редица рискове – както от социално недоволство, така и за националната сигурност, и може би обяснява защо правителството все още не бърза да отговори на тези призиви.

България и Литва са единствените държави в ЕС, в които работната сила намалява през всяка от изминалите 20 години. Средно за периода 1996 – 2016 г. лицата в трудоспособна възраст са намалявали с по 0,9% на годишна база, което означава, че загубата на трудов потенциал е близо 18%. Подобна е тенденцията и в другите източноевропейски държави, което показва, че проблемът е по-скоро европейско явление и се обяснява с падането на ограниченията за придвижване и търсене на работа в държави с по-високи доходи. Това, че случващото се има логично обяснение, обаче не означава, че то е положително и не трябва да му се противодейства.

22 24 shutterstock 229410952 КопиеДЕФИЦИТИ: Чужденец от трета страна може да заработи в Европа само ако преди това работодателят е обявил вакантното място в целия ЕС и никой не го е заел в продължение на месец

„Ако се гледат демографските проблеми, времето е дошло. Безработицата е 6% и тази безработица няма накъде да се свали. Демографски ние отмираме като нация и който го отрича, си затваря очите“, резюмира доцентът по икономика от СУ Калоян Ганев. Същата позиция пред „Икономист“ споделиха банкери и представители на академичната общност.

Според бившия финансов министър и доцент в УНСС Петър Чобанов липсата на труд вече възпрепятства инвестициите и разкриването на нови мощности и това ще стане проблем, за който много скоро Европейската комисия ще започне да говори изключително настойчиво като риск, който трябва да се отстрани.

По данни на Института за пазарна икономика (ИПИ) най-сериозният недостиг на кадри е в индустриалния сектор, където е трудно да се намерят хора практически за всяка позиция – от квалифициран инженерен персонал през оператори на машини до обикновени механици. Най-лесно проблемът се решава с наемането на сезонни работници в туристическия бранш, най-често от Украйна, но бизнесът иска достъпът да се улесни и за заетите в други сектори на икономиката. Така за момента изглежда, че само политиците не обмислят такава стъпка, или поне не говорят за нея.

Според данните на Евростат при всяка от богатите държави в Централна и Западна Европа на пазара на труда между 15 и 25% от предлагането е съставено от чужденци. Това са хора, които са склонни да работят срещу по-ниско заплащане в сектори, в които местните най-често избягват да се трудят. В случая с България причината не е толкова ниският престиж на дадена професия, колкото ниското заплащане, което кара хората да търсят препитание зад граница.

Внос, но как

Международният опит показва, че „внос“ на работна ръка може да се случи по два начина. Първият е да се допуснат относително нископлатени гост работници от държави от Азия и Далечния изток със срочни трудови визи, които да напускат страната след изтичане на трудовите им договори. Другият вариант е да се мисли за дългосрочното устройване и интегрирането на тези работници. Това би означавало приобщаващо отваряне на вратите и изисква много повече от достъп до трудовия пазар.

Наскоро в полза на първия подход се изказа председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев. „Имах среща с представители от Асоциацията по кораборемонт и корабостроене, които казаха, че нашите колеги в Полша в момента са внесли 600 севернокорейци - заварчици. Защо в Полша може, в България не може? Тези хора ще бъдат социално осигурявани, парите ще отиват в НОИ и ще стабилизират до някаква голяма степен системата. Тези хора ще си плащат данъците в България, ще си плащат и членския внос там, където все още са останали синдикати, и най-вероятно ще им се пълни и на тях касичката. Нали от това живеем“, каза Домусчиев по време на конференция преди две седмици.

22 24 graph 1

Дали обаче това е най-правилният подход. Западните медии описват пристигането на севернокорейски заварчици в полската корабостроителна индустрия като държавно организиран износ на робски труд. Статия на Ройтерс по темата посочва, че тези хора работят по 12 часа на ден в шестдневна работна седмица, като 90% от заработеното бива изпращано на правителството в Пхенян. Според доклад на ООН за 2015 година над 50 000 севернокорейски граждани са изпращани да се трудят зад граница, като това е осигурявало валутни приходи на страната в размер между 1,2 и 2,3 милиарда долара.

Такъв подход за подкрепа на трудовия пазар може и да изглежда изгоден в краткосрочен план, но не говори добре в чисто цивилизационно отношение за държавите, които го прилагат.

Всъщност отново Полша е пример и за приобщаващо отваряне на вратите си, като само за последните три години от началото на конфликта между Украйна и поддържаните от Русия бунтовници повече от един милион украинци са се преселили в Полша и помагат безработицата да падне до 5,9%, което е по-ниско от предкризисните равнища.

Интеграционният метод обаче крие други рискове. При положение че малцинствата съставляват близо 15% от населението, а една четвърт от навлизащите на пазара на труда българи са от ромски произход, България може да се окаже в ситуация, в която малцинствата могат да поставят искания за политически права, подобни на тези, които иска албанското малцинство в Косово. На фона на този хипотетичен риск най-правилно би изглеждала политика за приобщаване на хора с българско самосъзнание от Украйна, Молдова или Беларус, както и от други държави, но с близка до българската култура. Такова развитие може да бъде решение както на дефицитите на трудовия пазар, така и на демографските проблеми. Звучи добре, но и този сценарий крие рискове.

Отваряне на границите за тези хора би било едновременно полезно, но и скъпо. Подобна политика ще изисква помощ за установяването и придобиването на жилище, адаптация към средата, интегриране към образователната система и трудовия пазар. Което е плашещо – страната ни поне от 100 години не е водила подобна политика и със сигурност това би срещнало редица трудности, които изискват сериозна стратегия и предварително разглеждане. Не на последно място, ако един македонски или бесарабски българин получи български паспорт, ще е много вероятно той да замине за друга, по-богата държава от ЕС, както правят и потомствените българи.

На практика нито една политика не би постигнала успех, ако цели единствено да осигури нископлатени работници и им гарантира трудно покритие на разходите за живот.

Отново за минималната заплата

Според бизнеса минималната работна заплата вече е толкова голяма, че прави невъзможно поддържането на работни места. Тази позиция се подкрепя и от ИПИ, който в специално изследване стигна до извода, че всяко повишаване на работната заплата със 100 лева води до намаляване на 24 500 работни места. Изводът, който е подкрепен и от иконометричен анализ, представлява опит да се покаже какво е влиянието на рязкото повишаване на минималната работна заплата. В същото време обаче в разработката не се споменава за миграционните тенденции, които поражда ниското заплащане.

Ако човек бъде нает на половин работен ден и заплащането му е приравнено към минималното, доходът му ще е под 300 лева месечно. Това би било директен стимул за напускане на малкия град, в който доходите са толкова ниски, а защо не и на държавата. И точно това наблюдаваме, като демографски проблеми и те стават много по-сериозни, отколкото закриването на нископлатени работни места.

От своя страна работодателските организации все още не са представили един бизнес, в който минималното заплащане да е от такова значение, че компания би фалирала, ако държавата повиши минималната заплата с 50 или 100 лева. България е страната с най-ниска минимална работна заплата в целия ЕС, но ниското заплащане на труда също като ниската данъчна тежест някак си не успява да се превърне във фактор за растеж, а по-скоро създава условия за печалби и доходи от собственост. Това най-ясно се вижда от данните за преките инвестиции, които намаляват устойчиво.

22 24 graph 2

Калоян Ганев сочи като пример данъчната история на САЩ, където инвестициите са се увеличавали най-сериозно точно в онези години, когато данъчната тежест е била най-висока. Обяснението е, че високите данъци в комбинация с възможност за приспадането им в случай на реинвестиране са най-добрият стимул за инвестициите. Същата логика според него може да се приложи и спрямо пазара на труда, защото ниските възнаграждения не правят хората доволни от работните си места, а ги карат да се преместят някъде, където са по-високи. Така в крайна сметка държавата се изправя пред обезлюдяване и демографски проблеми, а не си гарантира по-голяма инвестиционна активност.

Очаквано, за подобряване на нивата на заплащане на вътрешния пазар се обяви и икономистът от КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова. Тя сочи за пример военнопромишления комплекс, и по-специално завода „Арсенал“ в Казанлък. Заради голямата си натовареност предприятието постоянно увеличава както персонала, така и възнагражденията. „Вдигането на заплатите с 200- 300 лева кара българи, които иначе са заети в земеделския сектор на Гърция, да се връщат. И това ясно показва, че преди да се мисли за вноса на работна ръка, е добре да се помисли за осигуряването на справедливи възнаграждения за българските работници“, смята Григорова.

Съгласно сегашните регулации всеки работодател може да обяви свободно работно място в бюрото по труда, а през него информацията ще се разпространи в целия ЕС. Едва ако не успее да намери служител по този начин, работодателят може да потърси работник от трета страна и ще трябва да му плаща възнаграждение в размер на минимум една и половина средна работна заплата.

Това според Ваня Григорова показва, че проблемът не е в бариерите за внос на работници, а че работодателите просто не желаят да плащат сериозни възнаграждения и търсят нископлатени и послушни служители. Според нея, ако държавата все пак реши да улесни достъпа до трудовия пазар на чужденци от трети държави, то ще трябва задължително да изисква създаването на синдикални движения сред тях, които да защитават правата им и да приравняват техните условия на труд до аналогичните, които се ползват от българи в съответния сектор.

Това частично признава и Десислава Николова от ИПИ, която смята, че при сегашното ниво на заплащане евентуално отваряне на вратите може да не създаде дълготрайна заетост, а вместо това хората, които допуснем на територията си, просто ще се насочат към някоя от богатите страни в ЕС. Или, казано по друг начин – вносът на работна ръка не е панацея за нискоефективните производители, които разчитат евтиният труд да бъде тяхно конкурентно предимство. Ако България иска да излезе от този омагьосан кръг и да пребори проблемите на трудовия пазар и демографската криза, трябва да разработи комплексна политика. Да, това ще струва скъпо и ще иска жертви от всички, включително и от бизнеса.


Текстът е публикуван в брой 27/2017 г. на списание "Икономист" от 06 юли, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

...............................