"Да помечтаем с BRICs" Избрана

Бразилия, Русия, Индия и Китай се развиват дори по-добре от очакваното благодарение най-вече на Китай

новини икономика Тласък: BRIC започна самостоятелен живот с ежегодните срещи на лидерите и с поканата до Южна Африка да стане допълнителен член
Тласък: BRIC започна самостоятелен живот с ежегодните срещи на лидерите и с поканата до Южна Африка да стане допълнителен член / Gulliver photos/Getty images
Споделяне

The Economist

Съдържание от The Economist

 

 

Нововъзникващите пазари преминаха през много изпитания през последните 4 г.: количественото парично стимулиране от 2013 г. (предизвикано от опасения за промяна в американската монетарна политика), спада в цената на петрола от 2014 г., провалената девалвация на китайската валута през 2015 г. и провалената „демонетизация“ на голяма част от индийската валута в края на 2016 г. (изваждане от обращение на банкнотите с висока стойност). 2017 г. обаче започна по-добре. Всъщност за пръв път от две години и половина четирите най-големи нововъзникващи икономики в света (Бразилия, Русия, Индия и Китай, известни като BRIC) едновременно отбелязват растеж.

БВП на Русия се отлепи от дъното в края на 2015 г. (според сезонно коригирани данни) след най-дългата рецесия от 90-те години на миналия век насам. През последните три тримесечия той нараства с ускоряващ се темп. По-високите цени на петрола помогнаха, макар че Русия не може пълноценно да се възползва от подобрените условия на пазара чрез увеличаване на продажбите, без да наруши производствените лимити, които доведоха до възстановяване на пазара.

По време на срива на рублата в края на 2014 г. и началото на 2015 г. някои от силните черти на руската икономика лесно бяха забравени, например постоянните търговски излишъци и значителните й валутни резерви (които никога не паднаха под $300 млрд.). След като Русия се изправи на крака, рублата скочи, печелейки 15% спрямо долара през последните 12 месеца, което я превърна в една от най-добре представящите се световни валути.

Мъките на Бразилия бяха по-продължителни. Икономиката й се свиваше в 8 последователни тримесечия със срива на цените на суровините, президентът й бе импийчнат, а корумпираната й политическа класа бе отхвърлена. Политическите скандали в Бразилия съвсем не са приключили, но поне времето се подобри. Щедрите летни дъждове в щати като Бахия помогнаха за богата реколта от соя и царевица в първите месеци на тази година. Това допринесе БВП на страната да се увеличи с 1% през първото тримесечие (над 4% на годишна основа). Тъй като богатите реколти не могат да се повтарят на всеки три месеца, някои икономисти се опасяват, че през второто тримесечие БВП може отново да се свие, но редица анализатори прогнозират положителен растеж за цялата 2017 г.

По-бързият растеж не постави под заплаха стабилността на цените. Всъщност инфлацията в Бразилия намаля, както и в Русия и Индия. Дали по-ниската инфлация ще позволи на бразилската централна банка отново да съкрати значително лихвите, отчасти зависи от новата политическа буря, поглъщаща президента Мишел Темер. Ако тя попречи на правителството да реформира системата за социална сигурност и да ограничи фискалния излишък, централната банка може да не пожелае да смекчи значително позицията си, за да не могат фискалната недисциплинираност и паричното улеснение заедно да отслабят валутата и вдигнат цените.

Ако през последните години инфлацията в Бразилия бе твърде висока, то в Китай тя бе твърде ниска. Поради натиска надолу върху цените и валутата китайската икономика на практика се сви в доларово изражение през 2016 г. за пръв път от 22 г. насам. След това обаче дефлационната заплаха отслабна и тази година юанът укрепна спрямо долара с обуздаването на изтичането на капитали от страната. Китайската централна банка може наистина да е подновила увеличаването на валутните си резерви, които през май нараснаха с $24 млрд. след спада поради бягството на капитали с около 1 трилион долара от пика им през 2014 г.

Ще вдъхне ли растежът на Бразилия и Русия (и завръщането на Китай към „доларов ръст“) нов живот в бранда на BRIC? Понятието бе измислено от Джим О’Нийл, когато бе главен икономист на Goldman Sachs, и получи собствен живот. Лидерите на страните започнаха да се събират на годишни срещи и поканиха Южна Африка да се присъедини към тях като допълнителен член. Създадоха и банка за развитие с централа в Шанхай, но ръководена от индиец, която днес извършва операции и в петте държави, одобрявайки първия си заем за Бразилия през април. (Лорд О’Нийл винаги е смятал, че Южна Африка с население едва 56 милиона и БВП под $300 милиарда е твърде малка, за да бъде заедно с първоначалния квартет. Досега през тази година съдбата на петия член се различава от тази на останалите, след като икономиката й влезе в рецесия през първото тримесечие.)

След като стана кръстник на BRIC през 2001 г., Goldman Sachs по-късно обрисува бъдещето им през следващите пет десетилетия в доклада „Да мечтаем с BRIC”, публикуван през 2003 г. После банката завиши прогнозите си за техния растеж през 2011 г. в светлината на силното представяне на BRIC през предходното десетилетие. Сред четирите икономики само китайският БВП в доларово изражение върви в крак с тези оптимистични предвиждания от 2011 г. Останалите не ги изпълниха общо с $3 трилиона.

Подобно разочарование сполетя и инвеститорите на фондовите пазари. Капиталовият индекс на BRIC, съставян от MSCI, загуби 40% от пика си през 2007 г. През октомври 2015 г. Goldman Sachs вкара един от капиталовите си фондове за BRIC, предназначен за американски инвеститори, в по-широк продукт за нововъзникващите пазари (по думите й това бе „по-цялостно решение за капиталите на нововъзникващите пазари“). Тези неуспехи, изглежда, потвърждаваха грубата подигравка на Питър Таскър от Arcus Investment, който отхвърли BRIC като „Безумно Разсмиваща Инвестиционна Концепция“.

Макар че BRIC не запазиха еуфорията от 2011 г., те преизпълниха оригиналната „мечта“, описана от лорд О’Нийл през 2001 г. и количествено изразена от екипа му 2 г. по-късно. Въпреки неотдавнашните им проблеми общият им БВП ($16,6 трилиона) си остава далеч по-голям, отколкото екипът на Goldman предвиждаше през 2003 г. ($11,6 трилиона). Единствено Русия не оправда тези ранни прогнози. Китай с лекота ги надхвърли. В Бразилия растежът бе по-бавен, отколкото предвиждаше Goldman Sachs, но реалният обменен курс на валутата й поскъпна отвъд прогнозите й, което повиши БВП в доларово изражение.

Нещо повече, в един период след 2015 г. BRIC отново започна да се смята за добра инвестиция. След като Goldman Sachs закри фонда си, индексът на BRIC на фондовите пазари нарасна почти с 20 на сто.

Най-сериозният проблем за концепцията на BRIC може да бъде последната му съгласна. Китай допринесе за около половината от БВП на клуба през 2001 г., а сега делът му е 2/3 от него. Освен това там са повечето големи компании на групировката. Осем от 10-те най-големи фирми в индекса BRIC на MSCI са китайски, включително Alibaba, Baidu и Tencent (технологично трио със собствено съкращение BAT). С разрастването на пазарите и отварянето им към капиталови притоци Китай изглежда предопределен да се превърне в самостоятелен клас активи, който трудно може да бъде обуздан в „цялостен“ фонд за нововъзникващите пазари, а какво остава за по-тесния инструмент от 4 държави. Най-голямата заплаха за идеята за BRIC може да не са икономическите недостатъци на квартета, а самостоятелният успех на най-големия му член.

© 2017 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com


Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 16 юни, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.

 

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

.................................