Защо Тръмпономиката няма да направи Америка отново велика Избрана

Освен върховенството на закона импулсивността и повърхностният подход на Доналд Тръмп заплашват и американската икономика

новини икономика Обратен ефект: Тръмпономиката няма да помогне на хората на тежкия труд, които са приоритет за новия президент - напротив, в резултат от мерките й ще се ускори автоматизацията на производствата в САЩ
Обратен ефект: Тръмпономиката няма да помогне на хората на тежкия труд, които са приоритет за новия президент - напротив, в резултат от мерките й ще се ускори автоматизацията на производствата в САЩ / Gulliver photos/Getty images
Споделяне

The Economist

Съдържание от The Economist

 

 

Доналд Тръмп управлява във Вашингтон, сякаш е крал, а Белият дом е неговият двор. С демонстрацията си на надмощие, с желанието да е център на внимание и с припряността си наподобява Хенри VIII. Окрилен от вярата, че нестандартният му поход към властта е доказателство за посредствеността на Конгреса, бюрокрацията и медиите, той атакува всекиго и всяка идея, изпречили се на пътя му.

Пример колко сериозни проблеми може да предизвика това, е сензационното уволнение на Джеймс Коми – едва втория директор в историята на ФБР, който е освобождаван преждевременно. Коми допусна грешки и Тръмп бе в правото си. Но така президентът успя да привлече вниманието към въпросите за връзките му с Русия и към презрението му спрямо нормите, призвани да държат под контрол една почти кралска власт.

Също толкова опасен, но и не по-малко важен за обикновения американец е и планът на Тръмп за икономиката. Според него традиционните икономически разбирания, базирани на точност и последователност, просто могат да бъдат предоговорени в поредица от разтърсващи целия свят сделки. Въпреки че Тръмпономиката би могла да предизвика минибум, тя в същото време излага Америка и света на опасности.

Тръмпономика за начинаещи

В интервю за The Economist президентът даде най-обширното досега описание на това, какво иска да направи в икономиката. Целта му е повече американци да имат добре платена работа чрез повишаване на икономическия растеж. Съветниците му говорят за ръст на БВП от 3% - с цял процентен пукнкт повече от онова, което мнозинството икономисти определят като устойчив темп.

В съзнанието на Тръмп най-важната стъпка към осигуряване на работни места и по-бърз растеж е договаряне на по-справедливи търговски сделки. Но въпреки че се смята за привърженик на свободната търговия, той е откровен икономически националист. Търговията е справедлива, когато търговските потоци са балансирани. Според Тръмп фирмите следва да бъдат поощрявани, когато инвестират вкъщи, и наказвани, когато влагат пари в чужбина.

Намаляването на данъците и дерегулацията, втората и третата точка в дневния ред на Тръмпономиката, ще насърчат вътрешните инвестиции. По-ниските данъци и намалените правила ще дадат тласък на предприемачеството, което ще доведе до по-бърз растеж и по-добри работни места. Това е стандартната икономика на предлагането, но е погрешно да се гледа на Тръмпономиката като на подобрена версия на републиканските икономически вярвания– не само защото нейният икономически национализъм я отдалечава от свободната търговия, която тя изначално подкрепя.

Истината е, че Тръмпономиката (за разлика например от Рейгъномиката) изобщо не е икономическа доктрина. Тя представлява просто набор от идеи, събрани от бизнесмените в двора за техния крал. Тръмп е взел под внимание съветите на десетки служители в администрацията си, но в Белия дом няма почти никакви икономисти. Неговият подход към икономиката е плод на начин на мислене, при който в сделките има печеливши и губещи и където практичните преговарящи забъркват абстрактни принципи. Да го наречeм капитализъм от заседателната зала.

Това, че Тръмпономиката е бизнес списък на желанията, помага да си обясним защо критиката отляво набляга на нейните лоши последици – задълбочаване на неравномерното разпределение на благата, фискална недисциплинираност и потенциална шуробаджанащина. И става ясно защо бизнесът и инвеститорите са ентусиазирани, виждайки в нея адреналин за търсещите риск и печалби. Фондовите борси стигнаха до рекордни стойности и индексите на бизнес доверието се покачиха.

В краткосрочен план това доверие може да доведе до самозаблуда. Америка може да притисне Канада и Мексико за предоговаряне на НАФТА. Въпреки всичките си проповеди за фискална предпазливост републиканците в Конгреса едва ли ще отхвърлят предложеното орязване на данъците от Тръмп. Стимулите и свиването на регулациите могат да доведат до по-бърз растеж. А при една застинала инфлация Федералният резерв може и да не задуши този растеж с драстично високи лихви.

Освобождаването на натрупаната енергия би било добре дошло, но дневният ред на Тръмп ще се сблъска с две опасности. Допусканията, които прозират в него, не са надеждни, ако се разгледат в цялост икономическите и статистическите данни. Втората е, че той се базира върху една остаряла с десетилетия икономическа картина на Америка.

Противно на твърденията на екипа на Тръмп, твърде малко са доказателствата, че световната търговска система и отделните търговски договори са систематично насочени срещу Америка. Вместо това американският търговски дефицит – главният критерий на Тръмп за несправедливостта на търговските договори – може да бъде разбран по-добре като несъответствие между спестяванията на американците и техните инвестиции. Дребните детайли в търговските договори нямат отношение към тази сметка. Учебниците по икономика сочат, че плановете на Тръмп да увеличи вътрешните инвестиции най-вероятно ще доведат до по-големи търговски дефицити, както това се случи при Рейгъновия бум през 1980-те. И тогава Тръмп ще трябва или да се откаже от своите разбирания за справедлива търговия, или, което ще доведе до по-големи щети, ще трябва да се опита да обуздае дефицитите чрез използване на протекционистични тарифи, а това ще удари по растежа и ще всее недоверие из целия свят.

По-дълбокият проблем е, че Тръмпономиката дава ограничен поглед върху американската икономика. Тръмп и неговите съветници са обсебени от ефекта, който има търговията върху работните места в производството, въпреки че едва 8,5% от американските работници са заети в него и че то дава едва 12% от БВП. Индустриите в сферата на услугите са извън вниманието на Тръмпономиката, което я прави сляпа за най-голямото икономическо предизвикателство днес: турбуленциите, които създават новите технологии. Тъкмо технологията, а не търговията, опустошава американската търговия на дребно – сфера, в която работят повече хора, отколкото в производството. Икономическият национализъм само ще ускори автоматизацията: фирмите, които не могат да изнесат работни места в Мексико, ще останат конкурентоспособни само чрез инвестиции в машини у дома. Производителността и печалбите може да се увеличат, но това няма да помогне на по-слабо квалифицираните заводски работници, за които Тръмп твърди, че са негов приоритет.

Ухапването след лая

Тръмпономиката е лоша рецепта за дългосрочен просперитет. След нея Америка ще е много по-задлъжняла и с по-големи неравенства. Загърбват се реалните проблеми като този, как да предпазим хората на тежкия труд, чиито умения са станали излишни. По-лошо, когато противоречията лъснат, икономическият национализъм на Тръмп може да стане още по-ожесточен и да последва ответен удар от други страни – което да натрупа още гняв в самата Америка. Дори да предизвика краткосрочен изблик на растеж, Тръмпономиката не предлага устойчиво лечение за икономическите болести на САЩ. И може да проправи пътя за нещо по-лошо.

© 2017 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com


Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 19 май, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

.................................