Скалпел за общинските болници Избрана

Здравното министерство бави анализа за дълговете на лечебните заведения, но готви тяхното преструктуриране

новини България Изход: Според министър Кирил Ананиев проблемът с дълговете на общинските болници ще се реши с тяхното преструктуриране
Изход: Според министър Кирил Ананиев проблемът с дълговете на общинските болници ще се реши с тяхното преструктуриране / БТА
Споделяне

Iglika Goranova

Иглика Горанова

редактор

 

 

Драмата с общинските болници е на път да се превърне в трагедия за близо 20 общини, в които болниците се очаква да бъдат закрити още този месец, защото са във фалит. Тревожните данни са на Националното сдружение на общините (НСОРБ). Според здравния зам.-министър Бойко Пенков дълговете на общинските болници са около 100 млн. лв.

В отговор на „Икономист“ от ведомството на Кирил Ананиев отговориха, че този тип лечебни заведения са извън тяхната дейност. Въпреки това до края на миналата година трябваше да бъде изготвен детайлен анализ на състоянието на общинските болници, който да отговори на въпроса дали и как държавата смята да се ангажира с общинските болници, особено с тези на труднодостъпни места. Анализът обаче още го няма. „Държавата безспорно може да помогне на общинските болници, но работата им трябва да бъде оптимизирана и преструктурирана“, заяви във вторник министър Ананиев. „Преструктуриране означава закриване“, коментира шефът на Сдружението на общинските болници Неделчо Тотев.

Депутати от опозицията предположиха, че идеята на кабинета е част от общинските болници да бъдат оставени да си „умрат по естествен начин“. Основание за това им дава фактът, че от 2010 г., до сега 20 общински болници затвориха врати по финансови причини. Огромни дългове и липса на пари в местните бюджети за поддръжка принудиха общинските съвети да закрият многопрофилните болници в Елена, Дряново, Кула, Тервел, Генерал Тошево, Трън, Брезник и др.

Кои са най-зле

„Почти няма общински болници, които да са добре“, каза пред „Икономист“ Неделчо Тотев. Той допълни, че от месеци сдружението иска среща със здравния министър Кирил Ананиев, но такава до момента не се е състояла. От сдружението смятат, че ако държавата отпусне допълнителна целева субсидия от 29 милиона лева, проблемът няма да е толкова драматичен. Това предложение обаче не среща подкрепа от здравното ведомство. То е готово да направи отстъпки само за болниците в труднодостъпните места. 6 млн. лв. бяха отпуснати миналата година на 66 такива лечебни заведения. Общините настояват тази година субсидията да е поне 12 млн. лв. Министър Ананиев обаче заяви, че тази година отново сумата ще е 6 млн. лв.

Общинските лечебни заведения са 78 и обслужват 2,5 милиона български граждани, съобщиха от НСОРБ. Изчисленията на най-голямата организация на общините у нас показват, че освен 20-те болници, които се очаква да прекратят дейността си този месец, има още около 40, които изпитват съществени затруднения. „Изключително притеснително е, че липсва ясна стратегия как ще се развиват тези лечебни заведения, в които е инвестиран значителен публичен ресурс. Проблемите се решават на парче, като реакция на поредната опасност от закриване на отделна болница“, коментираха от НСОРБ.

С големи задължения са многопрофилните общински болници в Димитровград, Белоградчик, Омуртаг, Петрич, Гоце Делчев, Тутракан, Поморие. Преди дни 23-ма лекари напуснаха болницата в Белоградчик заради системно неплащане на заплати. Лечебното заведение има 800 хил. лв. дългове, като 300 хил. лв. от тях са за неплатени заплати. Подобно е положението и в другите закъсали лечебни заведения. „Част от болниците ще могат да бъдат трансформирани в ДКЦ-та с 10 до 20 легла. За такова развитие в Белоградчик разговарях с кмета на общината“, каза здравният министър.

34 35 белоградчикОтпор: Граждани на Белоградчик се събраха на протест срещу закриването на общинската болница, която е във фалит

Като положителен пример се сочи единствено болницата в Казанлък. „Тя е в блестящо състояние“, обвяви зам.-министър Бойко Пенков.

От Сдружението на общините са категорични, че вината за задълженията на многопрофилните болници със 100% общинско участие не е на общините. Съгласно Закона за лечебните заведения общините са собственици на общинските болници, но те не могат да осигуряват финансирането на медицинските дейности. Лечебните заведения предоставят медицинско обслужване по утвърдените стандарти и изцяло разчитат на финансирането от НЗОК. Анализите на местната власт сочат, че непрекъснатото налагане на нови финансови рестрикции, особено към т.нар. надлимитни дейности, води до невъзможност болниците да покриват задълженията си и реално да планират и извършват разходите за лечение на пациентите.

Освен това съгласно правилата на НЗОК всяка болница може да лекува пациенти до определени месечни лимити (горна граница за заплащане на извършената медицинска помощ). При надвишаването им разходите остават за сметка на болницата. Така в общинските болници, където често се лекуват здравно неосигурени пациенти (на които обаче не може да бъде отказана здравна помощ), лимитите се надвишават, а ресурс за покриването им няма.

Исканията на общините

От Сдружението на общините настояват за подкрепа от държавата, която да позволи съхраняването на тези лечебни заведения. НСОРБ внесе през декември 2017 г. предложения в Министерството на здравеопазването за промени по клиничните пътеки и медицинските стандарти, които могат да разрешат отчасти проблема с кадрите и качеството на услугите. В момента критериите, по които се отпускат пари от Здравната каса, са еднакви и за болниците в големите градове, и за общинските болници, където има редовен недостиг на специалисти и не могат да се предоставят толкова качествени услуги, както в специализираните болници. Плюсът е, че все пак тези „второкласни заведения“ предоставят медицински услуги и компенсират липсата на първична извънболнична помощ по места.

„Не може да вземем отношение по предложенията, защото не са наш ресор“, коментираха от здравното министерство. „Действително клиничните пътеки са в обсега на НЗОК, но методиката се определя от МЗ“, опонира задочно пред „Икономист“ Нигяр Джафер, зам.-председател на парламента и член на комисията по здравеопазване. Тя допълни, че държавата трябва да има политика към общинските болници и особено към тези в труднодостъпни места. В момента достъп до допълнителен ресурс имат 66 болници, които са отдалечени на над 70 км от областните. За определяне на помощта се взема и коефициент, който отчита увеличеното време за пътуване, както и възрастта на населението.

Според зам.-министър Пенков едно от възможните решения е да се увеличат средствата, с които се заплаща на болниците за всяка лечебна дейност, която Касата не плаща. Както и преструктуриране и оптимизацията на болниците. Председателят на сдружението на общинските болници Неделчо Тотев пък припомни, че заедно с Центъра за защита на правата на пациентите атакуваха пред съда Здравната карта на тогавашния здравен министър Петър Москов, която развързваше ръцете на държавата да закрива лечебни заведения с неизпълнимите за общинските болници високи критерии.

На среща през декември с представители на здравното министерство синдикатите и работодателите предложиха болниците да не са търговски дружества, а общините да могат да финансират заплатите на персонала, както и да бъде създаден специален фонд, от който лечебните заведения да получават допълнително пари. Средства можело да дойдат от неизпълнената капиталова програма и от повечето приходи.

Същите предложения лансира в парламента и БСП. Управляващите обаче изчакват анализа на здравното министерство, който трябва да покаже реалната картина с дълговете не само на общинските лечебни заведения, но и на болниците с държавно участие, защото дълговете на всички тях надхвърлят 400 млн. лв. Депутати от БСП и ДПС коментираха, че не бива да има големи очаквания, защото когато през 2012 г. се е обсъждало закриването на болницата в Девин, от ГЕРБ не са се втурнали да я спасяват, а са заявили, че това е резултат от немарливото управление на лечебното заведение и че няма защо да се полагат усилия за реанимацията му.

Експерти предупредиха, че ако се стигне до още закривания на общински болници, това ще задълбочи драматично регионалните диспропорции, защото хора в работоспособна възраст ще бъдат принудени да напускат общините, в които няма лечебни заведения.


Текстът е публикуван в брой 2/2018 г. на списание "Икономист" от 12 януари, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

 

Споделяне

Оставете коментар

.....................................