Саниране с отложено плащане Избрана

Досега държавата е поела ангажименти за 1,4 млрд. лева и е приела искания поне за още толкова

Споделяне

Stefan Antonov

Стефан Антонов

 

 

 

Ангажименти за разплащане на 1,394 млрд. лева. Това е финансовата тежест, с която държавата се е ангажирала до момента чрез Българската банка за развитие по Националната програма за енергийна ефективност. Тежест, увеличила задлъжнялостта на банката с 500 млн. лв. само за половин година, достигайки 1,47 млрд. лв. според отчета на финансовата институция към края на юни т.г.

За поетите финансови ангажименти до момента по програмата за саниране съобщава регионалният министър Николай Нанков в писмо до председателя на парламента Димитър Главчев от 30 юли т.г. В него се казва, че от тях ББР вече е разплатила 806 млн. лева. Става ясно още, че правителството е започнало да се разплаща с банката едва преди месец. Как се справя ББР?

Дългове...

За да покрие изходящите си парични потоци, банката изтегли два заема на обща стойност 250 милиона евро от Банката за развитие към Съвета на Европа и от германската банка за развитие (КфВ). Реалното усвояване на средствата от страна на ББР е станало на четири транша, първият в края на 2016 г., а останалите през първата половина на тази година, се обяснява в писмото на Нанков.

Сумата на новите заеми и плащанията, финансирани с тях, няма да се видят в месечните отчети за държавния бюджет, защото са операции на банката. Информация ще се появи на агрегирано ниво едва догодина в нотификацията, която България подава към Брюксел с отчет за публичните финанси по европейската методология, но без разбивка на плащанията.

Провеждането на публични политики чрез плащания през търговско дружество от страна на държавата може да се обясни лесно. Основно този подход се използва както начин за разсрочване на разходите във времето.

28 30 tab

В писмото на регионалния министър е отбелязано, че лихвите по двата заема, изтеглени от ББР, са изключително ниски. Схемата за плащане е следната: Първата погасителна вноска по заема към КфВ е тази есен и е на стойност 9 милиона евро. Следват още 10 вноски със същия размер, всяка от които ще се прави през шест месеца, на 15 септември и 15 март. Погасителните схеми към Банката за развитие към Съвета на Европа са две. Първата включва пет транша по 21 милиона евро, платими веднъж годишно, на 29 юни, като започват от 2018 година. Втората предвижда пет вноски, всяка по 9 милиона евро, които ще се плащат през три месеца, като началото отново е през 2018 година.

...и обслужване

Справка с отчета на ББР показва, че с печалба от 16 млн. лв. в края на полугодието тя няма да изпита затруднения в обслужването със собствен ресурс на плащанията по първата погасителна схема, към КфВ, която започва от септември т.г. За другите две схеми обаче държавата ще трябва да възстановява средствата на ББР, или банката ще трябва да „къса живо месо“, намалявайки собствения си капитал.

Втората опция води след себе си два потенциални риска. Ако ББР се опита да покрива максимална част от погасителните вноски със собствен ресурс, на нея ще ѝ е необходима по-висока печалба, което противоречи на философията за съществуването ѝ - да поема по-големи рискове в сравнение с търговските банки, за да се улесни достъпът до кредити на малкия бизнес. Другият вариант сама да се справя, е да ползва капиталови резерви за плащането на вноските, което би ограничило капацитета ѝ да реагира при потенциални рискове (както е правила в миналото при натрупаните просрочия към бизнеса от 2009 г. и при опитите за разклащане на банковата система през 2014 г.).

Въпреки че програмата за саниране започва през 2015 г., едва през юни 2017 г. е подписано споразумение между регионалното министерство и ББР, по силата на което правителството започва да се разплаща с банката за изцяло завършени и въведени в експлоатация обновени сгради. В писмото на регионалния министър до шефа на парламента се казва, че до края на юли на ББР са възстановени почти 236 млн. лева, „в едно с начислените лихви“.

Според източник на „Икономист“ в продължение на месеци преди това 1 млрд. лв. от фискалния резерв са били блокирани в извънбюджетна сметка в БНБ, вместо регионалното министерство да ги преведе по-рано на Банката за развитие и тя да ги използва за разплащане със строителните фирми, изпълнители по програмата за саниране.

Много наум

Причината за забавянето според същия източник е липсата на сертифициращ орган, който да удостоверява целесъобразността на разходите, каквато процедура задължително се прилага при усвояването на европейски средства. Една институция, натоварена със задачите по сертифицирането на разходите, би могла да установи дали са давани средства за несвойствени дейности, като например оправяне на тротоари, както и има ли директни злоупотреби през завишаване на цените. А без подобна гаранция всяко решение за превод на държавни средства крие риск от бъдещи неприятности за хората, които са го взели.

На практика отговорността на сертифициращ орган е възложена на кметовете на общините, без те да имат капацитета да изпълняват такава задача, коментира бившият заместник-министър на финансите Людмила Елкова.

Освен този сериозен недостатък на програмата за саниране друг бивш заместник-министър на финансите, Любомир Дацов, изтъкна още един проблем – в частта за търсене на отговорност, когато някоя от страните не спази своите ангажименти. Реален получател на субсидията са собствениците на жилища в сградите, които се санират. Договорите обаче не се сключват от етажната собственост, а от сдружения на собствениците, в които може да не участват всички притежатели на жилища. Така последните не носят ангажимент да обитават санирания имот като основно жилище, а могат да го използват за фирмени нужди или да го отдават под наем, което е нарушение на условията по програмата.

Според Людмила Елкова предоставянето на обществен ресурс за реновиране на частна собственост е сбъркано още на идейно ниво и на България тепърва ще ѝ предстоят трудности в оправдаването на такава политика на европейско ниво.

Бъдещи разходи

До момента ББР е сключила 2022 договора с общините, които от своя страна представляват сдруженията на собственици на жилища. Конкретният финансов ангажимент е под формата на допълнителен анекс към съответния договор и се сключва след провеждането на обществена поръчка за санирането. На различен етап на изпълнение са строителните дейности по 1982 сгради, като в 515 санирането е приключило, а други 585 са в етап на реновиране.

Преди да спре приемането на заявления по програмата обаче, са приети още 3014 искания за саниране. Ако всички те бъдат одобрени, а средната цена за реновиране не се различава от сегашната, държавата ще трябва да намери още поне милиард и половина лева, а общата цена на програмата за саниране ще приближи 3 милиарда лева.

Така темата за цената на санирането става още по-сериозна. От разбивките на изплатените средства за готовите сгради в писмото на министър Нанков излиза, че средно за санирането на една сграда отиват един милион лева.

От регионалното министерство не отговориха на въпроса на „Икономист“ каква е средната стойност на кв.м, постигната чрез обществените поръчки, и която може да се сравни с пазарните цени.

В писмото на министър Нанков се казва, че до момента е подобрена жилищна инфраструктура с обща разгъната площ от 2,489 млн. кв.м. Срещу тази цифра стоят разплатените от ББР 806 млн. лв., което прави средна цена от 323 лв. на квадрат. Сметка силно спекулативна, без яснота какво точно се крие зад общата сума на средствата, преведени от ББР. И която влиза в противоречие с единствената официална информация до момента за цените на саниране по общини, подадена през март т.г. от служебното правителство (виж графиката). Според нея цените варират от 116 до 243 лв. на кв.м.

28 30 graph

Справка с представители на пазара показва, че най-качественото саниране струва между 80 и 120 лева за кв. м и дори след включване на разходите за дограма не надхвърля 200 лева. При това става дума за енергийна ефективност клас А, а официалната цел на държавната програма за саниране е клас С, минимално изискуем по закон за жилищните сгради. Не издържа и аргументът на предишния регионален министър Лиляна Павлова, която обясняваше разликите в цените с необходимостта от конструктивно укрепване при санирането на старите панелки. От обясненията на наследника ѝ Николай Нанков става ясно, че само при 10% от санираните блокове се е наложило такова укрепване.

Според експерти в случая няма да помогне дори екипът, изпратен от Банката за развитие към Съвета на Европа да проведе дю дилижънс на програмата, за да гарантира честни процедури. Причината е, че в одитите цената на материалите и ремонтните дейности се приема като резултат от пазарни договорки.

Така съмненията за възможни лоши практики и злоупотреби при обществените поръчки за санирането остават за сметка на данъкоплатците – и в преносен, и в буквален смисъл.

 

Текстът е публикуван в брой 32/2017 г. на списание "Икономист" от 11 август, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

..............................