Управленска програма неглиже Избрана

Правителството оставя повечето си реформи за втората половина на мандата, а за голяма част от мерките изобщо не се ангажира със срокове

новини България Документооборот: Управленската програма на кабинета предвижда 9 нови стратегии, двайсетина актуализации на „стратегически документи“, нови планове за управление и 110 законодателни иниацитиви
Документооборот: Управленската програма на кабинета предвижда 9 нови стратегии, двайсетина актуализации на „стратегически документи“, нови планове за управление и 110 законодателни иниацитиви / БТА
Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

ЕМИЛИЯ МИЛЧЕВА

Когато в една програма за управление няма конкретни срокове, финансиране и отговорници, нито степенуване на приоритети, това е утопия. Или прогноза на шаман от кабеларка. В мастер плана на властта за 2017 – 2021 г., публикуван, преди правителството и 44-тият парламент да излязат в летен отдих, всичко това липсва. Тук-там се появява дата, колкото да подскаже, че това не е романизиран вариант на предизборни обещания. После всичко потъва в компилация от стари програми и „реформи“, опаковани в булети и изтеглени за след 2018 г.

Значима тема като демонополизацията на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с давност от поне 10 години, е маркирана като „иницииране на обществен дебат“. Липсват конкретни стъпки - например намаляване с поне 250 000 на българските граждани, застрашени от социално изключване. Според огласени миналата есен данни на Евростат България е на първо място в ЕС по риск от бедност и социално изключване - над 2,98 милиона българи, или 41,3% от населението живее в тежки лишения.

Благини от 650 лева минимална работна заплата и 1500 средна, както и „удвояване на учителското възнаграждение“, удобно са оставени „в края на мандата“. При това – ако са „създадени условия за ръст на икономическа активност“, които да ги позволят.

Предвидени са обаче 9 нови стратегии, двайсетина актуализации на „стратегически документи“, нови планове, 110 законодателни инициативи.

Финансите – верни

на традицията

Управляващите не предвиждат промени в ставките на преките данъци, прага за регистрация по ДДС и настоящите данъчни облекчения. През 2020 г. бюджетът ще излезе на нула – не е изненада предвид средносрочната бюджетна рамка, одобрена м.г., която предвижда постепенно намаляване на дефицита от днешните 1,4% от БВП на 1% през 2018 г. и на 0,5% през 2019 г.

„Еврозоната и единният банков съюз са естественият ни път на развитие, след като страната бъде приета във Валутен механизъм II“. Този запис означава – България може и да влезе в Европейския банков надзор... някой ден, когато ни поканят в еврозоната. Така се зачерква декларираният през юли 2014 г. политически консенсус за членство в Европейския банков надзор, което би ни предпазило от нова афера „КТБ“. И относно здравината на банките пак ще се уповаваме единствено на банковия надзор в БНБ, провалил се в изпълнението на функциите си по отношение на КТБ.

Впрочем в законодателните инициативи, предвидени от Министерския съвет (МС), липсва проект за промени в Закона за БНБ като следствие от аферата „КТБ“.

Редно е да се промени онзи текст в действащия от 1997 г. закон, който вменява правата и отговорностите за банковия надзор само на подуправителя, който го ръководи. Така настоящият гуверньор на БНБ и членовете на УС на централната банка остават без директно възложени задължения или права по отношение на текущия банков надзор.

18 21 2Традиция: Данъците и осигуровките остават непроменени, а през 2020 г. бюджетът трябва да излезе на нула Икономист

Властта си е разписала срокове за въвеждане на единна национална електронна уеббазирана платформа за възлагане на обществени поръчки. Първият етап – до 18.10.2018 г., вторият – до 31.12.2020 г. Агенцията за обществени поръчки се провали при търга за системата и така беше нарушен и Законът за обществените поръчки, който предвиждаше възлагането на търговете след 1 юли 2017 г. да става само през такава платформа. За което настоява неколкократно и Европейската комисия.

Властта възнамерява да интегрира Програмата за развитие на селските райони (ПСР) в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН). Срок липсва. Какво значи това? Означава, че ще бави колкото се може повече вкарването на най-ресурсната програма - и с най-обосновани предположения за корупция, с бюджет от 2,338 млрд. евро за 2014 – 2020 г., в система, която би позволила да се следят бенефициентите по всеки проект.

Странното е, че ПСР е извън системата, която работи от май 2015 г. и позволява изцяло електронно кандидатстване и отчитане на проекти, опростява процесите по управление на европарите и допринася за прозрачността.

Здравеопазване – стари песни

в нов аранжимент

Властта и тук начева с хронично болна тема – финансиране на лечебните заведения, осъществявано сега на база клинични пътеки. „Стимулиране процеса на въвеждане на нов модел за финансиране на лечебните заведения въз основа на диагностично-свързаните групи (ДСГ) като метод за заплащане на медицинската помощ...“ Още от 2008 г. Световната банка ни предписва смяна на модела, по който се остойностява болничната помощ именно с диагностично-свързани групи. Впрочем решението за въвеждане на същите тези ДСГ беше взето от правителството на Борисов през 2011 г., методиката беше готова през 2012 г., а самите ДСГ трябваше да са факт през 2015 г. Не се случи. Макар този път срещу намерението за смяна на модела на финансиране да е заложен и съответният законопроект за промени на Закона за здравното осигуряване. Обаче без срок.

Вписани са и други брадясали добри цели – като Националната здравна карта. В Министерството на здравеопазването има доста добра колекция от такива карти поради честите смени на здравни министри. Всички те показват тенденция, за която сме предупреждавани от Световната банка – роене на частни болници, непропорционално и неконтролируемо. От над 350 лечебни заведения в България една трета са частни. Въпреки че населението намалява, разходите за болнична дейност растат. Ако за 2006 г. НЗОК е заплатила за 1 300 226 хоспитализации, днес техният брой вече е удвоен.

А в програмата е записано: „Осигуряване приложението на Националната здравна карта, с която се определят и планират потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ, като инструмент за преодоляване на регионалните дисбаланси”. Неприлагането ѝ досега само надува разходите. През 2009 г. в здравеопазването са били излети 2 милиарда, през 2014 г. - над 4 милиарда лева.

Нито дума за създаване на независим орган, който да лицензира и акредитира болниците, вместо това да прави НЗОК, която и финансира, и лицензира, и селектира изпълнителите на медицински услуги.

В крак с несбъдващото се е-правителство в програмата присъства Е-то. При здравеопазването е „създаване на интегрирана информационна система, свързваща в реално време информационните системи на МЗ, НЗОК, НОИ, НАП, доставчиците на медицински и здравни услуги (болници, практики в извънболничната помощ, аптеки) и прехвърляне на целия документооборот в електронен вид”. Тук работата е пак с давност от две петилетки.

Въпреки обещаното „изграждане на електронен здравен запис, електронна рецепта и електронно направление“ липсва срок за въвеждането им. Няма как да е иначе, след като най-напред ни ги обещаваха през 2016 г. - първо напролет, после наесен, сетне – за 2017 г., и за 2019 г., обещано от предишното правителство.

Държавата пак мисли за поощрения за общопрактикуващите лекари – заради незаети практики, т.е. райони без джипита и аптеки, оставени само на Божията милост, и за лекари, „работещи в практики с неблагоприятни условия“. Сега НЗОК субсидира с по 400 – 500 – 900 лева, в зависимост от набраните по нейна методика точки, такива практики, но все така има райони с по трийсетина села, обслужвани единствено от фелдшер или двама лекари, които отговарят за 52 села, както е в района на Ардино например. От Българския лекарски съюз на няколко пъти повдигат въпроса, че Касата бави и не плаща сумите, както и че методиката е несправедлива. Но срещу монополист трудно се рита.

Енергетика и регионална

политика – полет на фантазията

Съживяването на спрения през март 2012 г. от „Борисов-1“ проект за АЕЦ „Белене“ доказва, че в политиката няма невъзможни неща. Само аферата „КТБ“ ни струва по-скъпо от „Белене“ - над 4 млрд. лв., но пък за „Белене“ плащаме още от социализЪма. Няма срок и за любимия проект на Борисов – газовия хъб „Балкан“, който трудно си пробива път заради несигурността откъм обезпечаването с газ.

Либерализацията на енергийния пазар все така си остава цел, но безсрочна, което я прави химера. Властта е заложила 2020 г. за въвеждане в експлоатация на междусистемните газови връзки. Ако за интерконектора с Гърция, на който ще се търси изпълнител до края на годината, това изглежда възможно, за този с Турция е фантазно – освен работна група и предпроектно проучване, предоставено на турската страна, друга стъпка не е извършена. Газовата връзка със Сърбия е планирана в меморандум за 2020 г. Предстои втората фаза от строителството ѝ, за която България има осигурени 45 млн. евро по ОП „Иновации и конкурентоспособност“.

18 21 4Феникс: Съживява се спреният преди повече от 5 г. от първия кабинет на Борисов проект за АЕЦ „Белене“ Икономист

В регионалната политика липсва фокус върху най-изостаналия у нас и в ЕС регион – Северозапада,

но затова пък има изготвяне на програми, оптимизиране на планове и „стратегически документи“. Обаче санирането е съвсем конкрет Търси з но – ще се разпростре и върху студентските общежития.

Изграждането на кадастрална карта и регистри е изведено само за „територии, за които това е необходимо по закон, и за територии с предстоящи стратегически инфраструктурни проекти“. Кадастърът е поредният провал на поредица управления – от над 10 години. В момента кадастралната карта включва само урбанизираните територии и не повече от 1/5 от земеделските земи. Въпреки обещанието още през 2006 г. да е готов единният кадастър на имотите и територията. Миналото лято две министърки на ГЕРБ обещаха до 2 години 90% от територията на България да бъдат включени в единен дигитален многопластов кадастър. В програмата такава заявка няма.

Много, много обществени

поръчки в МВР

В частта за отбрана и сигурност е кристално ясно, че предстоят много обществени поръчки в МВР – заради подмяна на автомобилния парк на униформените, подмяна на екипировката на охранителната полиция, жандармерията, пожарникарите и спасителите, за видеонаблюдение на „артерии с криминогенен потенциал“, за стационарни и мобилни камери за контрол на пътя.

И не само. С обществени поръчки е свързано и „обновяване на материално-техническата база“ на лабораториите, които изготвят експертизи за наказателни производства, сглобяемите контейнери за мигранти в близост до границата, софтуерът за „интерактивна карта на престъпността“. (Дали във всеки участък има компютри, за да я ползват?)

Вероятно за част от тези поръчки, в т.ч. и за преустройство на лагерите в Харманли и Пъстрогор, ще се ползват отпуснатите от ЕС 160 млн. евро за справяне с мигрантската криза. Но има и други 185 млн. лв. за охрана на границите и мигрантския поток в бюджета на МВР за 2017 г., който е над 1,23 млрд. лв. и в който най-скромното перо са 15-те милиона за капиталови разходи.

Измежду всичките ресурсоемки цели е напъхано и обучението на 6000 разследващи полицаи, и „назначаване поне на 1000 униформени“ по незает щат в малки населени места – невероятна цел предвид над 14% незаети места в МВР за полицаи на терен.

И стигаме до друга брадясала цел: „Окончателно завършване и експлоатация, включително от страна на МВР, на Единната информационна система за противодействие на престъпността, с цел автоматизирано проследяване на конкретния сигнал за престъпление; подадена жалба до полицията или прокуратурата; предварителна проверка; започнало досъдебно производство; привличане на обвиняем; приключване на разследването; обвинителен акт; брой проведени съдебни заседания; произнасяне на окончателен съдебен акт (присъда, решение)“.

Съдбата на тази система е досущ като съдбата на всичките ѝ посестрими в българските институции – окаяна. Съгласно проектните изисквания тя официално би трябвало да е готова на 31.10. 2013 г., „когато системите на МВР, прокуратурата и съдилищата ще бъдат готови в технологично окомплектоване“. Не беше. И няма да е скоро – „окончателното завършване“ е без срок. Какво пък – поне ни обещават „офиси за обслужване на граждани, в ОДМВР и във всички РУП“ с „бързо и грижливо обслужване“ и електронни услуги.

Българи-юнаци,

натовци в отбраната

Раздел „Отбрана“ е със силно изразен патриотичен релеф. Коалиционният партньор на ГЕРБ е оставил своя отпечатък не само с идеята за нова стратегия за национална сигурност, но и с обществен дебат за връщане на наборната военна служба, доброволчески батальони „за защита на Отечеството“ и военно-патриотично възпитание в училище, основано на „славните моменти от българската история“ (които така или иначе се учат в часовете по история, заедно с не-славните, разбира се). Учебните програми по родолюбие обаче са изместени за учебната 2020 – 2021.

До края на годината е срокът за изготвяне на Национален план за увеличаване на бюджета за отбрана на 2% от БВП – натовския критерий до 2024 г. До 2020 г. обаче основните инвестиционни проекти за модернизация на армията трябва да се състоят – при „използване потенциала на българската отбранителна индустрия и научна мисъл“. Проблемът с недостига на военни не е засегнат. Т.нар. „некомплект“ е близо 14% и стига до 20% в някои формирования на БА.

18 21 3Автопилот: Лидерът на БСП Корнелия Нинова отдавна критикува кабинета, че няма управленска програма. Такава бе представена точно след 3 месеца на власт Икономист

Частта за правосъдието е семпла, но впечатлява с амбициите за нов Наказателен кодекс и „изпълнение на 17-те препоръки от 10-годишния доклад по Механизма за сътрудничество и оценка“. Факт е, че действащият сега НК е от 1968 г., изменян е поне сто пъти, както е и факт, че проектът за нов беше приет от МС през януари 2014 г. - и понесе доста критики от професионалните гилдии. И тази цел си няма срок – вероятно заради своята непреходност.

За образованието също се открива визионерски полет – промяна на делегираните бюджети от 2018 г. и задължително предучилищно образование за 4-годишните, сега е от 5-годишна възраст. Ако се промени схемата „парите следват ученика“, това ще е революция в системата. Предвидена е задължителна квалификация на учители, които ще преподават предприемачество и софтуерни и хардуерни науки.

В раздел „Култура“ впечатлява намерението за подпомагане на българското кино, но и: „Реално изпълнение на предвиденото в Закона за хазарта отчисление от 10% за Националния фонд „Култура“. „Реално“ означава, че законът не се изпълнява четвърта година, макар че предложението дойде от ГЕРБ. А не се изпълнява, защото Законът за публичните финанси го препятства. Сега са се запретнали да го променят. Но срок няма.

Подобни програми за управление позволяват на министри като някогашния Симеон Дянков да кажат през 2011-а, че „за 3 години настигаме Гърция по доходи“ или като Тодор Живков през 1958 г., че „социалистическият строй е победил“. Но побеждават други.


Текстът е публикуван в брой 32/2017 г. на списание "Икономист" от 11 август, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

 

Споделяне

Оставете коментар

..................................