Ах, летете, стадиони!

Футболът пак навлезе устремно в предизборната пропаганда

iconomist
iconomist / 08 September 2019 11:32 >
Ах, летете, стадиони!
КРАСИВА НАДЕЖДА: Така трябва да изглежда стадионът на „Ботев“ след вложени 25 млн. лв. от клуба, плюс още от държавата

Ростислав Русев, списание „Спринт“

И като заваляха новини за градежи на стадиони, та няколко недели. Клокочат мнения, съмнения, планове, обещания и клетви, все вести от сой и много на брой – чак европейските ценности им завидяха за шумотевицата.

Никак не случайно новините кипят месеци преди местните избори. И най-вече около втория най-популярен клуб у нас ЦСКА (София) и третия „Ботев“ (Пловдив), който е с най-голяма фенска маса от провинциалните отбори.

Новият „Българска армия“ като че ли може вече да бъде докоснат, три красиво изрисувани проекта извадиха. В Пловдив народът скандираше „Колежа!“, „Колежа!“, любовно обградил премиера (без да го докосва).

Къде се губи най-популярният клуб „Левски“ ли? Чакайте премиерът да каже, вероятно до края на септември. Иначе се шепне за преговори за стадион „Раковски“ с цел кокетна арена за 15 – 16 хиляди души, на която да играе тимът, а „Герена“ да е за юношите. Но е възможно и просто да излезе вестта, че „сините“ са се издължили за новия сектор „А“ и заплахата от фалит вече я няма – достатъчно прекрасна вест.

В България дума дупка не прави, гласи член първи на всяка партия. Шум за нова „Армия“ се вдига за около 12-и път през века, макети и картинки показват отдавна. А за довършване на „Колежа“ май се тръби бурно за около 9-и път. Но България е вероятно единствената страна в Европа, която през века не вдигна нов стадион за над 10 хиляди зрители. Иначе сме европейски шампиони по вдигане на шум за строежи.

Странно как настоящият потоп от новини се разрази два месеца преди местните избори. Пороят ще се усили през септември, през октомври може да е тайфун. Защото запалянковците лелеят стадиони – сегашните са на поне половин век. Нова арена първо ще има обаче във Варна, където босовете на „Черно море“ строят, без да приказват. 

ГЕРБ удря в десетката с предизборния пиар със стадионите. Дори телевизиите по 24 часа да излъчват репортажи как нито една магистрала у нас никога не се е нуждаела от ремонт, такъв предизборен ефект няма да има. Футболът е медиен шампион, а мачовете „Левски“ – ЦСКА са непоклатим шампион по тв рейтинги, бият английското и испанското първенство. А и феновете са предимно мъже, глави на семейства. Ще скръцне бай Даньо Балкански от Долно Нанагорнище на жената:



– И да не ми гласуваш пак за комунистите! Ние стадион правим!

Подобни новини тип „сбъдната мечта на милиони“, дори да не действат на съзнанието, влизат в подсъзнанието, инстинктивно създават положителна нагласа у електората. Бай Даньо може и да не скръцне със зъби, а и едва ли някога е стъпвал на „Армията“ или на „Герена“, обаче си е фен от малък и вижда – властта ще помага да се сбъдне изконна футболна мечта.

„Левски“ и ЦСКА са най-големите партии в България, „Ботев“ е третото футболно „народно движение“, макар и доста по-малко. Почитателите на най-популярните клубове у нас (чакайте новини и за четвърти-пети стадион в неслучайни градове) явно са много, много повече от собствениците на покойни вече прасета (черния чумав пиар от август). Бай Даньо е плакал за свинчето, заклано, милото, още преди да почне да наддава. Но човекът е щастлив, гледайки и слушайки как ще му вдигат нов стадион.

„Ако щеш, вярвай – хората вярват“, каза една колежка, потресена от валящите стадиони. Те ако не бяха дълбоко вярващи, щяха да спрат да вярват още преди десетилетие, някъде след петото обещание. Да имаше един спортен поет векът, още тогава щеше да напише нещо като:

Ах, летете, стадиони!

В устрема ви милиони

погледи са приковани

със надежда и любов.

Вярата замества паметта. „Левски“ събори първо централната трибуна  на „Герена“, за да строи цял нов стадион, на 3 февруари 2013 г. Три месеца по-късно имаше предсрочни парламентарни избори. А засега има само четвърт нов „Георги Аспарухов“.

На 9 април 2009 г. новите тогава собственици на ЦСКА от „Титан“ обявиха покоряващ план. Как за 100 млн. лева ще се строи нова „Армия“ за 30 000 души (и по подобие на мюнхенския „Алианц Арена“), инвестициите – външни. През юни имаше евроизбори и парламентарни избори. 

През пролетта на 2013-а „Ботев“ шумно и конкретно обяви правене на нов стадион. През май имаше предсрочни парламентарни избори. Вярно, първата копка стана факт чак на 1 юли 2013 г., но планът изригна по-рано. А  сега направиха за втори път първа копка на „Колежа“.

На 22 май тази година покрай търга за концесията на столичното летище изникна вариант за национален стадион до аерогарата, част от допълнителна инвестиция освен тази за аеропорта от 600 милиона евро. Евроизборите бяха на 28 май.

Има още ред (не)случайни съвпадения по оста нови стадиони – наближаващи избори. Все около ЦСКА, „Левски“, „Ботев“ и за национална арена, все за най-милото на запалянкото, за най-популярното.

И не мислете, че си играем с огъня, сиреч с ГЕРБ. Още през април 2005-а ЦСКА извади план за разрушаване на „Българска армия“ и модерен стадион за 45 хиляди зрители и за 100 млн. лв., който да е готов за 4 години. През юни имаше парламентарни избори.

Все така по 2 – 3 месеца се пада разликата, с последваща ескалация на шумотевицата и надеждите, докато накрая кротко отшуми.

Номерът е, че повечето футболни президенти са приближени на властта или имат някакъв едър бизнес, зависещ от властта. Далеч от сегашната власт е, да речем, ръководството на „Славия“ и оттам за нов стадион няма да чуете, пък и отборът няма много привърженици.

БСП няма подобен ход понастоящем, няма как Корнелия Нинова да яхне кон и да извика: „Ах, летете...“, няма лостовете. Обаче босът на „Ботев“ Георги Самуилов ще намери едни 25 милиона лева за „Колежа“. И като се надигне строежът, премиерът Борисов обещава държавата да помогне. Ще, ще.

В Унгария неговият по-ярък двойник Виктор Орбан за десетилетие построи или основно обнови 32 футболни стадиона, плюс безчет суперарени за други спортове. Но там не плановете, а откриванията ставаха факт преди избори. 

Стадион рано или късно ще се пръкне, даже два, три, четири, просто няма как да изкараме тоя век с тия съборетини. Ако не за местните избори, после за парламентарните. Ако не за парламентарните… Що са избори, все са пред нас. И погледи са приковани със надежда и любов. И

Текстът е публикуван в брой 35/2019 г. на списание "Икономист" от 6 септември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ