Дребни успехи на големите лидери

Г-7 отдели едва $20 млн. за пожарите в Амазонската джунгла – и Бразилия почти ги отказа

Евгений Дончев
Евгений Дончев / 30 August 2019 09:15 >
Дребни успехи на големите лидери
Експерти: Повечето пожари в Амазонската джунгла са запалени от земеделци и животновъди, разчистващи площи за селскостопанска дейност

"Имаше период, когато на срещите на Г-7 американският президент например бе фигура, ползваща се с безусловно уважение; когато многостранната дипломация работеше; когато следвоенната интернационална визия не бе затъмнявана от националистическа демагогия и когато, ако западните демокрации решаваха да направят нещо заедно, имаше голяма вероятност то да се случи. Тези времена обаче отминаха", коментира "Гардиън" завършилата на 26 август 3-дневна среща на Г-7 във френския курорт Биариц.

Тя бе доминирана от голямата тема за горящата джунгла на Амазонка, 60% от която е на територията на Бразилия. "Къщата ни гори! Буквално", заяви драматично домакинът Еманюел Макрон, който похарчи $40,3 млн. за организацията на събитието. Той подложи на остри критики бразилския президент Жаир Болсонаро, смятан за виновен с бездействието си за огромните по площ пожари, които тази година надхвърлиха 40 000 или над два пъти повече в сравнение с предишни години, като половината от тях горят през август. Според експерти повечето от тях са запалени от земеделци и животновъди, разчистващи площи за селскостопанска дейност, а Болсонаро ги е насърчил с ограничаването на мерките за защита на природата. Германският канцлер Ангела Меркел и британският премиер Борис Джонсън подкрепиха Макрон в намерението му да превърне тази "международна криза" в основна тема в Биариц. Но когато той заплаши да блокира заедно с Ирландия споразумението на ЕС с Меркосур (търговската организация с членки Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай), те се възпротивиха, защото това "няма да спаси" Амазонка.

Но и 20-те милиона долара, които едва се откъснаха от сърцата на лидерите на Г-7 за подпомагане на гасенето на пожарите, няма да помогнат. Те включваха незабавна помощ, най-вече за самолети за гасене от въздуха, както и дългосрочна инициатива за защита на тропическата гора с програма за презалесяване, която ще бъде представена на сесията на Общото събрание на ООН през септември. Това бе обявено от Макрон и чилийския президент Себастиан Пинера, поканен в Биариц заедно с лидерите на Индия, Австралия, Испания и редица африкански страни.

Първаначално, договореното с мъка оскъдно финансиране бе отхвърлено от Жаир Болсонаро, според когото то третира Бразилия като "колония" или "ничия земя". Все пак, в сряда, след среща с губернаторите на засегнатите от пожарите щати, които настояха, че парите са наебходими, говорител на президента обяви, че Бразилия ще приеме чуждестранна помощ, но под изричното условие, че страната сама ще решава как да изразходва средствата.

Междувременно Леонардо ди Каприо, който съфинансира от години природозащитната организация Earth Alliance, обяви отпускането на $5 млн. за спасяването на Амазония. Сумата ще бъде преведена директно на местни партньори и живеещите там индианци, а не на бразилското правителство.

Търговската война САЩ – Китай
Буквално часове преди началото на срещата в Биариц търговската война между Вашингтон и Пекин ескалира с нова сила. На 23 август Китай обяви наказателни мита върху американски внос на 5078 стоки на стойност $75 млрд. годишно, добавяйки 5% до 10% върху съществуващите тарифи за земеделски стоки като соя, автомобили и части за тях, както и малки самолети, а също – за първи път суров петрол. Мярката ще е на два етапа – от 1 септември и от 15 декември, в отговор на заплахата на президента Доналд Тръмп да въведе също на два етапа мита върху китайски внос за $300 млрд. в допълнение към вече наложените тарифи върху стоки за $250 млрд., с което се покрива целият китайски внос в САЩ.

Изпитана във времето: Тръмп обясни резките промени в стила си на преговорите с Китай с тактика, донесла му през годините впечатляващи резултати

Тръмп не остана длъжен и същия ден заплаши с покачване на митата през есента с 5% върху целия китайски внос в САЩ. Президентът туитна, че Съединените щати "загубиха глупаво трилиони долари от търговията с Китай в продължение на много години.

Откраднаха наша интелектуална собственост за милиарди годишно и искат да продължават. Няма да позволя това да продължава и честно казано, не се нуждаем от китайците и бихме били много по-добре без тях. Затова на нашите велики американски компании заповядвам незабавно да започнат да търсят алтернативи на китайския пазар, включително в САЩ, и да произвеждат стоките си тук". Президентът обаче няма лостове, с които да принуди частните американски корпорации да зарежат Китай, подчертава Ройтерс, а и Тръмп не обясни с подробности как ще приложи такава заповед. Според говорител на Белия дом той дори е съжалил, че не е наложил по-високи мита на китайския внос.

Ескалацията на търговската война и "заповедта" на Тръмп американските компании да се изтеглят от 1,3-милиардния китайски пазар сринаха фондовите борси в САЩ, като само за няколко часа "Дау Джоунс" падна с 300 пункта и завърши деня със загуба от над 600 пункта.

Всичко това се случи преди началото на срещата в Биариц, където размяната на митнически удари между САЩ и Китай бе основна тема. На 26 август, след като призна на съвместната заключителна пресконференция с Макрон, че е бил притиснат от неколцина участници на срещата в Биариц да обясни стратегията си на тази тема, Доналд Тръмп обяви, че няма да отстъпи, освен ако китайският президент Си Цзинпин не направи съществени отстъпки. Тръмп обясни резките промени в стила си на преговорите с Китай – от яростни атаки до похвали, с "изпитана във времето тактика", донесла впечатляващи резултати: "Съжалявам, аз така преговарям. Това се оказа много полезно за мен през годините и още по-добре за страната ми".

А след това обяви, че предния ден китайски представители са разговаряли "много положително" два пъти с него и са поискали сделка: "Те поискаха да подновим преговорите – така че се връщаме много скоро на масата за преговори". После нарече Си Цзинпин "велик лидер", след като три дни преди това го бе окачествил като "враг" на САЩ.

Зайче в ръкава
Голямата изненада на срещата в Биариц бе появата на иранския външен министър Мохамед Джавад Зариф, поканен от Макрон, чиято визита не бе планирана според официалната програма. Консултациите му продължиха 3 часа и половина – половин час с Макрон, а останалото време с екип от френски преговарящи начело с външния министър Жан-Ив Льо Дриан.

Представител на Елисейския дворец изрази удовлетворение от резултата от срещата. Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който неотдавна обяви персонални санкции срещу министъра, заяви в понеделник, че не е възразил срещу пристигането на Зариф на срещата на върха, но не е искал да се срещне с него. Освен това и президентът на Иран Хасан Рохани се оказа в Биариц, само че по покана на неправителствени организации. Преди срещата бе разпространено съобщение за неговата визита, на което Доналд Тръмп реагира гневно с думите, че президентът на САЩ сам решава кога и с кого да разговаря. Франция очевидно се опитва да посредничи за лична среща на Рохани с Тръмп, който миналата година отхвърли ядрената сделка с Иран и наложи тежки икономически санкции на страната. "Радвам се на протегнатата от Макрон ръка към Техеран, но аз ще следвам собствените си инициативи" (на максимален натиск), обяви Тръмп. Лидерите на Франция, Германия и Великобритания, които заедно с тези на Русия и Китай са сред подписалите ядрената сделка с Иран през 2015 г., се опитват да намалят напрежението между Вашингтон и Техеран. В Биариц Франция заяви, че Г-7 се е съгласила на преговорите на Макрон с ирански представители и отправянето на послания до тях, но Тръмп отрече изобщо да е дискутирал проблема.

 

Без предизвестие: Голямата изненада на срещата в Биариц бе появата на иранския външен министър Мохамед Джавад Зариф, поканен от Макрон

И все пак, макар че нарече иранската ядрена сделка "смешна", по време на пресконференцията с Макрон, който е един от най-ревностните ѝ защитници, Тръмп посочи, че е отворен за среща с Рохани, но само при строго определени условия, и намекна за желанието си да отслаби икономическия натиск с предоставянето на кредитна линия на Иран.

Минимални постижения, големи различия
Това смекчаване на американската политика към Техеран заедно с трудно договорената – и отказана – помощ от $20 млн. на Бразилия за пожарите в джунглата на Амазонка представляват единствените постижения на срещата в Биариц, смята "Вашингтон пост". Според френски представители била е постигната и договореност с Тръмп по отношение на гласуваните от Франция данъци за американските техногиганти, но официално САЩ не потвърдиха. Затова пък преди Биариц Тръмп подчерта, че в отговор на тези данъци ще наложи на вносните френски вина в САЩ "такива мита, каквито Париж не е сънувал".

Макрон се опита да смекчи критиките за минималните успехи на срещата, като посочи, че "останахме наистина доволни от излъченото позитивно и съвместно послание след нашите дискусии". Тръмп добави на пресконференцията, че предсказанията за "истинска катастрофа" не са се сбъднали и че е имал много положителни срещи с останалите лидери. Но той отсъстваше от срещата за климата "поради двустранни преговори", макар че екипът му бил там и е одобрил 20-те милиона за Бразилия. Тръмп бе критикуван и от Борис Джонсън за протекционизма в търговията; японският премиер Шинцо Абе изрази несъгласие с него относно новите изпитания на ракети от Северна Корея, които според президента не нарушавали резолюциите на ООН.

Най-големият сблъсък на Тръмп с повечето други лидери бе на тема връщането на Русия във формата на срещите Г-8, от който тя бе изключена след анексията на Крим през 2014 г. Американският президент, който ще е домакин на следващата среща на Г-7 в имението си във Флорида, заяви, че е "съвсем възможно" да покани на нея руския президент Владимир Путин. Това противоречи на мнението на другите най-развити западни демокрации, според които проблемът на Русия с Украйна е все още актуална причина за изключването на страната от срещите. Тръмп отговори, че е много по-уместно Русия да участва в дискусиите.

Макар че трансатлантическият разрив пролича най-ярко, имаше дълбоки разделения и в лагера на европейците, констатира Ройтерс. Освен съпротивата на Берлин и Лондон срещу заплахата на Макрон да блокира евросделката с Меркосур заради бездействието на Болсонаро, Борис Джонсън направи своя дебют на Г-7, мъчейки се да убеди лидерите на ЕС да предоговорят споразумението за Brexit. Той настоя на своето – да отпадне предпазният механизъм за ирландската граница, и отказа да изключи вероятността да разпусне временно парламента, за да не блокира Brexit без сделка. А ако последното се случи, намекна, че от договорената сметка за развода от 39 млрд. паунда Лондон ще плати само 9 милиарда.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, който бе в Биариц, го предизвика с въпроса дали Джонсън иска да влезе в историята като "Господин без сделка". А говорителката на Европейската комисия Мина Андреева заяви, че Лондон трябва да си плати сметката, ако иска изобщо да има търговско споразумение с ЕС след отцепването си.

Според британски медии това може да е първото и последното участие на Джонсън в срещите на Г-7. А "Гардиън" направо прогнозира, че останалите лидери може да си спомнят с носталгия за Биариц, ако догодина Тръмп ребрандира форума и докара Путин като "де факто негов съпредседател".

Текстът е публикуван в брой 34/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ