Защо пак всички говорят за Полански?

Днес режисьорът става на 86, а новият му филм ще се бори за „Златен лъв” във Венеция

Виолета Цветкова
Виолета Цветкова / 18 August 2019 10:05 >
Защо пак всички говорят за Полански?
Копие и оригинал - Рафал Завиеруха и Роман Полански
Името на Роман Полански често се появява в световните медии. При него възходите и паденията вървят ръка за ръка. Киноелитът го величае, защото филмите му винаги са професионално изпипани и печелят световни награди, но обществеността е раздвоена в отношението си към живеещия във Франция прочут поляк – едновременно го аплодира и смазва от критики заради проблемите в личния му живот.


Така е и през този август, когато Полански има поводи да се радва, но не и 100-процентова възможност, за да го прави. Най-новият му филм, историческият трилър „Офицер и шпионин”, пресъздаващ т.нар. дело „Драйфус”, е избран да се състезава в официалния конкурс на 76-ия международен кинофестивал във Венеция. Режисьорът обаче няма да може лично да присъства на премиерата, тъй като между Италия и САЩ има подписан договор за неговата екстрадиция. Достатъчно е само да се появи на червения килим, и веднага ще бъде арестуван от местните власти, а след това спешно ще го отпратят към САЩ, където го грози затвор за склоняване на непълнолетно момиче към секс и наркотици. Затова създателят на филми като „Нож във водата”, „Бебето на Розмари”, „Чайнатаун”, „Горчива луна”, „Пианистът” и „Венера в кожи” ще участва в откриването на най-стария кинофестивал в света, използвайки Skype.

Явно Полански помни добре подобна ситуация отпреди 10 години. Тогава тръгна към Швейцария, за да получи присъдената му почетна награда за цялостно творчество, но вместо това бе задържан на летището в Цюрих и повече от 10 месеца адвокатите му се бориха срещу искането полякът да бъде екстрадиран в САЩ. 

Защо му се случва това? Макар да има зад гърба си световна кариера, филми, превърнали се в класика, и безчет награди, авантюрата на поляка с Холивуд е кратка и белязана с две от най-тежките събития в живота му. Първото се случва в края на 60-те, малко след огромния успех на „Бебето на Розмари”, когато той вече е щастливо женен за прелестната актриса Шарън Тейт. Той е в Лондон, подготвяйки следващия си филм, а тя – в Ел Ей, уреждаща последните приготовления за очакваното бебе, което трябвало всеки момент да се роди. Малко преди да полети обратно към Ел Ей, Полански чува в телефонната слушалка: „Роман, убили са ги! Шарън е мъртва, мъртви са всички…”. Денят е 9 август 1969-а. Четирима души са зверски убити от престъпната банда на Чарлс Менсън. Холивуд е почернен, а от другата страна на океана Полански е в шок. Според приятелите, с които е бил в този миг, той започнал да се върти с ръце на гърба и не спирал да стене. В началото удрял стената с юмруци, а после с глава, повтаряйки: „Знаеше ли колко я обичам? Знаеше ли?”.

Кошмарен полет към Ел Ей, още по-кошмарно погребение, докато част от медиите употребяват личната трагедия по най-дивашкия начин. Появяват се дори писания от сорта: „Ще видим дали пак ще правиш такива филми. Животът ти е бил като филмите ти и смъртта на жената също”. 

Именно този епизод от съдбата на Тейт и Полански е преплетен в сюжета на най-новия филм на Куентин Тарантино – „Имало едно време в… Холивуд”, който от 16 август е и по българските екрани. Лентата пресъздава онази неповторима ера в Меката на киното, белязана както от прекрасни артисти и филми, така и от хипита, дрога и насилие. В образите на младия Полански и съпругата му Шарън се превъплъщават неизвестният досега полски актьор Рафал Звиеруха и холивудската звезда Марго Роби, които партнират на Леонардо Дикаприо, Брад Пит и цяла дузина холивудски светила от по-старото и новото поколение.

Потресен от смъртта на Шарън, Полански трудно преодолява шока. Известно време сменя работата в киното с любимата си фотография. Снима забележителни сесии за престижни издания като Vogue, Photo и др. По време на една от тях се случва следващото драматично събитие от краткия му престой в Америка. Събитие, което и досега не му дава покой. Някъде през 70-те той приема поръчка да направи тематична фотосесия, в която героини са разкрепостени лолитки. Мечтаеща един ден да блесне на корица на Playboy, 13-годишната Саманта Геймър не просто приема (с благословията на майка си) да тръгне сама с Полански към дивата природа, за да са автентични фотосите, а след това и към домовете на Жаклин Бисе и Джак Никълсън за още кадри; не само с лекота се разсъблича и говори за палавите си приключения с гаджето и за опита си с наркотици, но и не се противопоставя, когато известният с нагона си Роман я отвежда до леглото. Преди това му е признала, че за пръв път е правила секс на… 8. Така или иначе обвиненият е Полански, следват дълги срещи със съдебната власт, престой в затвора „Чино”, предсрочно освобождаване и скоростно прибиране в добрата стара Европа.

И двете истории са описани подробно в автобиографичната книга „Роман за Полански” (в превод на български от ИК „Колибри”). И двете периодично влизат в медиите, което отново и отново превръща режисьора в герой на публикации от „осанна” до „разпни го“. А той, почти на 86, е повече от наясно със себе си: „Прекарах част от живота си като във влак на ужасите: правех невъзможни завои, изкачвах височини – невероятни триумфи, радости и удоволствия, а после пропадах главоломно в бездни на трагедия и болка. Но точно това безумно пътешествие ме отведе на това неочаквано място: моето настояще, в което се чувствам спокоен и дори, осмелявам се да го кажа, щастлив. Ето защо не съжалявам за нищо по пътя, който съм извървял…“. Явно щастието си има цена, а някои продължават да я плащат цял живот.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ