Капан за интернет

Новата Директива за авторското право може да засили още позицията на технологичните онлайн гиганти и да удари медиите, вместо да доведе до по-добри условия за творците

Емил Петров
Емил Петров / 04 April 2019 15:18 >
Капан за интернет
Източник: shutterstock
Хаосът и неуредиците около прилагането на Регламента за защита на личните данни (GDPR) бяха една от най-големите световни бизнес новини на 2018 г. Има голяма вероятност казусът да бъде повторен и с приетата на 26 март от Европейския парламент Директива относно авторското право в цифровия единен пазар. Окончателното ѝ гласуване от Съвета на ЕС е насрочено за 9 април и ако тя бъде приета, страните членки ще имат срок две години, за да хармонизират своето законодателство.
СЪПРОТИВА: В много европейски градове се проведоха протести срещу приемането на Директивата за авторското право

Приветствана от творци и организации за колективна защита на авторските права, тя беше критикувана от личности като „бащата“ на интернет Тим Бърнърс Лий, а експерти се притесняват, че част от нейните разпоредби ще нанесат вреди на независимия медиен бизнес и ще засилят монополизма на големите технологични онлайн гиганти, срещу които по принцип е насочена. В много градове в Европа се проведоха протести срещу нейното приемане, сравнявайки я с отхвърленото през 2012 г. спорно споразумение АСТА и издигайки лозунги като „Спасете интернет“. Еврокомисарят по цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел обаче твърди, че тя позволява на творците да бъдат по-добре заплатени и да се чувстват защитени при сключването на договори с продуценти и издатели.

Основните текстове в Директивата, които са обект на противоречиви тълкувания, са чл. 11 и чл. 13. Чл. 11 задължава търсачките и платформите за агрегиране на новини като Google News да плащат, за да използват линкове към материали от новинарски сайтове, докато чл. 13 предвижда платформи като YouTube, Facebook и други да бъдат отговорни за всеки публикуван на тях материал без разрешение на неговия автор или правоносител (виж текстовете в карето).

Новата парадигма
„Когато говорим за авторски права, тяхната адекватна закрила и използването на произведения, голямoто предизвикателство е да се намери баланс между две взаимно противоречащи си групи хора и обществени интереси. От една страна, ние като потребители и обществото като цяло имаме стремеж и интерес да получаваме достъп до всички нови идеи, нововъведения и творчески резултати, за да се развива културното богатство и интелектуалният капацитет на обществото. Но от друга страна, стремежът да получим достъп до всичко и по всяко време трябва да се балансира с необходимостта по един относително справедлив начин да възнаградим творческите личности за това, че са вложили своето време, усилия и гений при създаването на дадено произведение“, казва д-р Мартин Захариев, адвокат в дружество „Димитров, Петров и Ко.“ и правен експерт от фондация „Право и интернет“. Постигането на този баланс винаги е било трудно, а става още по-сериозен проблем на фона на интернет и дигиталните технологии, които дават възможност за трансгранично споделяне и възпроизвеждане на огромни количества информация за секунди.
Юристът Мартин Захариев смята, че има опасност от 28 различни режима за защита на авторското право в ЕС

Както GDPR, така и Директивата са част от дигиталната стратегия на ЕС за единен цифров пазар. Но регламентът GDPR, който трябва да се прилага еднакво във всички страни членки, предизвика бурни и разнопосочни тълкувания във всички държави. „Основният проблем при GDPR е, че сред хората масово има сериозно неразбиране на логиката на този режим и поради това се стигна до много криво и дори превратно тълкуване на правилата му“, казва експертът.

При Директивата потенциално могат да възникнат проблеми, защото тя изоставя един подход, който е установен от години в законодателството на ЕС и е утвърден в съдебната практика. По действащия закон един доставчик на услуга на информационното общество, който съхранява чужда информация – т.нар. хостинг, не отговаря за законността на съдържанието в нея. Той няма задължение за проактивно следене на това какво се качва на неговата платформа. Практиката е, че когато някой съобщи на доставчика, че каченото на платформата му съдържание е незаконно заради нарушения на авторското право, от този момент доставчикът става отговорен за това и трябва да предприеме мерки по премахването му.

„Сега парадигмата се обръща – ставаш отговорен за това какво се качва на твоята платформа, което е единият проблем и неслучайно има толкова дебати около него“, казва д-р Захариев.

Друг потенциален проблем според юриста е в самия характер на нормативния акт, а именно, че той е директива, а не регламент, вероятно защото нивото на европейска интеграция не е узряло до такава степен, че страните членки да са съгласни да унифицират режима за закрила на авторските права чрез регламент. „Виждам опасност от 28 отделни режима за закрила на авторските права в интернет. Вместо да се получи хармонизация, реално бизнесът, който оперира на наднационално ниво, в един момент ще се окаже, че трябва да се съобразява с множество режими, които имат общ корен в Директивата, но малко или много реално се разминават, а дори може и да си противоречат“, смята юристът.

Технически проблеми
И все пак според него голямата цел, която се преследва, е да се постигне позитивен резултат и да се получи справедливо възнаграждение за творците.
Технологичният експерт Божидар Божанов казва, че опитът за решаване на проблема с възнагражденията на творците е технологично неадекватен

„Фундаменталната цел е добра, но начинът за реализацията е потенциално катастрофален“, смята Божидар Божанов, технологичен експерт. Никой не отрича, че YouTube плаща малко на авторите. Но опитът на Европейската комисия да реши този проблем под немалкото влияние на лобисти е технологично неадекватен“, допълва експертът.

Според Божанов основният докладчик за тази директива в Европейския парламент, депутатът Аксел Фос, няма идея как механизмът ще работи на практика. „Поради активността ми по темата ме бяха поканили на онлайн дискусия с основния докладчик на Европарламента по тази директива. И той влезе в нея с допускането, че всички, които са против чл. 13, са платени от Google и че това е битка между лобистите на Google и лобистите на правоносителите. Но има и трета страна – това е експертният и граждански сектор, който не харесва политиките на Google, но повече не харесва такива недомислени регулации.

Когато казах на Фос, че не знае на практика как да реализира тази директива, той не призна това директно, но заяви, че трябва да се работи с помощта на бизнеса, за да се види как да се реализира“, дава пример той.

Засилване на монопола
За да може да бъде отсявано още при самото качване съдържанието без авторски права – текстове, видео, музика, снимки и други графични изображения, технологичните платформи ще трябва да използват софтуерни „филтри“. Всъщност в Директивата няма подобен изричен текст, компаниите сами трябва да преценят как да постигнат съответствие с новите правила. Но при милиони потребители, които качват съдържание, много трудно човек може да си представи как ще се спази изискването да няма незаконно съдържание без автоматизирани системи и филтри, които да правят преглед и преценка за това съдържание, смята д-р Мартин Захариев.

Това ще доведе до допълнителни разходи за този бизнес, защото се появява нова регулация, на която ще трябва да се отговори. Трудно е да се даде оценка какви ще са те, но в един момент могат да се окажат пречка за появата на реални конкуренти на YouTube.

Предвижда се закрила за т.нар. стартъпи – платформи, които действат от по-малко от 3 години, имат оборот под €10 млн. годишно и са с по-малко от 5 млн. уникални посетители средномесечно, ще бъдат подложени на по-благоприятен режим. Но още на четвъртата година, независимо че все още може да е малко предприятие, то вече става адресат на пълния режим наред с всички технологични гиганти. „Всяка компания иска да стане голяма. И тя трябва от самото начало да калкулира риска, че на европейския пазар ще трябва да инвестира много пари в технология за разпознаване на съдържание, за да отговаря на нормативни изисквания. Калкулирайки риска, може да се окаже, че няма смисъл да започва бизнес“, казва Божидар Божанов.

Нещо повече, Божанов смята, че има вероятност Google да не се впечатли от тази директива. „Моята хипотеза е, че компанията ще затегне още алгоритмите за разпознаване, така че да хващат по-агресивно съдържанието, но няма да се договори с правоносителите за по-добри условия“, казва той. Прогнозата му е, че дори при едно съдебно дело във Франция например, която е основен двигател на текстовете, Google най-вероятно ще успее да докаже, че прилага Директивата, защото използва възможно най-добрите филтри. „И накрая ефектът ще бъде, че просто ще има по-агресивно блокиране на съдържание, което дори не би трябвало да бъде блокирано, а правоносителите няма да са получили нищо повече“, смята технологичният експерт.

За медиите – повече вреди, отколкото ползи
Другият текст, който разбуни духовете, е изискването, когато има споделяне на линк към новина да се прави отчисление за автора на новинарския материал. Логиката е, че след като технологичните гиганти правят пари от т.нар. линкинг – агрегирането и предоставянето на информация за новини и подреждането им за потребителя, това да рефлектира по справедлив начин и в икономическата сфера на авторите на произведенията.
Според главния редактор на OFFNews.bg Владимир Йончев се задава цял нов бизнес с псевдозащита на авторските права

„Не мога напълно да изключа риска големите играчи да започнат да възпроизвеждат все по-малко новинарски материали, за да намалят разходите си, което може да застраши по-малки сайтове, разчитащи на подобни източници за популяризиране и привличане на посетители“, казва д-р Захариев.

Владимир Йончев, издател и главен редактор на новинарския сайт OFFNews.bg, е категоричен, че от това медиите няма да спечелят. „Официалните намерения на тази директива са добри, но техническата реализация е изключително лоша. Тя е направена да не сработи в полза на медиите, а дава повече права на търсачките и особено на Google. Така че медиите няма да получат нито лев за своите права“, казва Йончев.

Той припомня, че подобна практика е прилагана в някои европейски страни като Испания и Германия и резултатите са лоши. Опитът там е да се използва принципът, че медията може да поиска да получава отчисления от Google за новините, които се включват в Google News, респективно в бутончето „Новини“ на търсачката. „Резултатът беше, че Google отказа да плаща на медиите и ги изключи от търсачката, в резултат от което те не само че не получиха приходи, но рязко им спадна посещаемостта“, казва Йончев.

Спорните чл. 11 и чл. 13

Чл. 11 Закрила на публикациите в пресата при цифрово използване
1. Държавите членки предоставят на издателите на публикации в пресата правата, предвидени в член 2 и в член 3, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО, при цифровото използване на техните публикации в пресата. (чл. 2 касае правото на възпроизвеждане, а чл. 3 – правото на публично разгласяване на произведения, бел.ред.)……….
4. Посочените в параграф 1 права се погасяват 20 години след публикуването на публикацията в пресата. Този срок започва да тече от първо число на месец януари на годината след датата на публикуване.
Чл. 13 Използване на защитено съдържание от доставчици на услуги на информационното общество, които съхраняват големи обеми произведения и други обекти, качени от техните ползватели, и осигуряват достъп до тях
1. Доставчиците на услуги на информационното общество, които съхраняват големи обеми произведения и други обекти, качени от техните ползватели, и осигуряват на публиката достъп до тях, предприемат в сътрудничество с носителите на права мерки за гарантиране на действието на споразуменията, сключени с носителите на права за използване на техни произведения или други обекти или за недопускане в техните услуги да се предлагат произведения или други обекти, идентифицирани от носителите на права в сътрудничество с доставчиците на услуги. Тези мерки, като например използването на ефективни технологии за разпознаване на съдържание, трябва да са подходящи и съразмерни. Доставчиците на услуги предоставят на носителите на права адекватна информация за функционирането и прилагането на мерките, както и при необходимост адекватно отчитане на разпознаването и използването на произведения и други обекти.
Според него в резултат от директивата ще се достигне до по-голяма монополизация и много повече дребни съдебни казуси. „Оформя се цял бизнес по псевдозащитата на авторските права, като адвокати ще си намират казуси, за да съдят медиите за авторски права. Ние вече имаме много такива искания от доста спорни адвокати, за които дори не сме сигурни, че представляват носителите на авторските права“, посочва Йончев. Директивата ще създаде и проблем за самите медии с изискването на софтуер за разпознаване на авторските права. „Медии, които използват собствени платформи за съхранение на видеосъдържание, на практика ще бъдат принудени да се лишат от тях, защото въвеждането на такъв софтуер е скъпо и почти невъзможно“, казва Владимир Йончев. В резултат ще останат само няколко големи платформи и медиите ще бъдат принудени да качват съдържанието си само там. „Неясно е и какво е положението със снимките, защото изискванията към тях са толкова неясни, че могат да бъдат решени само от много големи имидж банки и фирми, които да приложат нужния софтуер“, предупреждава той.

Светлина на хоризонта
Единствената теза на опонентите на Директивата, която юристът Мартин Захариев не намира в документа, е опасност от проблеми със свободата на словото и правото на изразяване, и определя тази теза по-скоро като популизъм. „Факт е, че тази регулация не е насочена пряко към потребителите, а към технологичните гиганти. Поне юридически не би следвало да говорим за цензура или създаване на правила, които биха ограничили свободата на словото и изразяването, доколкото и Директивата урежда специални изключения за използване на произведения за цитиране, критиката, карикатурата, пародията и пр.“, обяснява Захариев. И допълва: „Проблемът е, че интернет дълго време се разбираше като едно пространство на безгранична свобода. Нищо не трябва да е безгранично, а да се случва в разумни и справедливи граници, така че да не се накърняват правата на другите“. Според него, ако се стигне до превратни практики в посока ограничаване на потребителите, има възможност за промени – както на самата Директива, така и на несправедливите практики чрез тълкувателни решения на Съда на ЕС.

А Божидар Божанов открива възможности за България, ако транспонира адекватно своето законодателство спрямо изискванията на Директивата. „Ако транспонираме директивата, следвайки общия принцип на отговорност на платформите, но изрично изключвайки филтрите като опция за прилагане (ако е възможно), Комисията няма да може да ни санкционира, но в същото време България ще стане доста интересна юрисдикция за компании, които оперират в тази сфера. Но вероятно и други държави ще се сетят за същото и ще има конкуренция за най-адекватно транспониране на Директивата“, надява се Божанов.

Текстът е публикуван в брой 14 на сп. "Икономист", който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ