Напред към отлагането

Шест от деветте родни топлоелектрически централи са кандидатствали за изключение от новите екологични изисквания на ЕС

iconomist
iconomist / 27 September 2018 17:00 >
Напред към отлагането
Източник: Shutterstock
Новите европейски цели за намаляване на парниковите емисии са амбициозни. Редукция с над 90%, което трябва да стане на два етапа – от 2021 г. до 2030 г. и до 2050 г., и засяга 2900 големи горивни инсталации в EС. Ограниченията, които ще влязат първо в сила, се отнасят за емисиите на азотни оксиди, серен диоксид, малки частици и за първи път се въвеждат граници на замърсяването на въздуха от живак. С други думи, според директивата новоизградените централи трябва да достигнат 99% очистка на изпусканите от тях газове, а при съществуващите нивото е повишено от сегашните 96 на сто очистка на 97%.

Правилата се отнасят за всички въглищни централи в Европа, които, ако не могат да изпълнят новите изисквания, имат два пътя - затваряне на мощности или отлагане чрез мотивирани искания (т.нар. дерогации). За да получат отлагане, централите трябва да докажат, че ползите от инвестициите в нови очистващи съоръжения не оправдават тяхната стойност, и да отговарят комулативно на три критерия. Първият е техническо състояние, вторият да има наличието на местни въглища в региона, а третият да не се влошава екологичната обстановка в района. Родните термоцентрали с лекота покриват първите два, тъй като инвестираха сериозно в модернизация, а наличието на местни въглища е всеизвестно. Предизвикателството пред тях ще е да докажат, че ако продължат да функционират, както досега, няма да увреждат качеството на въздуха.

Общата картина
В момента в ЕС има 207 въглищни централи в 21 държави членки с общ капацитет почти 150 GW (15% от общия капацитет за производство на електроенергия в Европа), 128 въглищни мини в 12 държави членки с общо годишно производство от около 500 млн. тона, което е 55% от брутното потребление. Въгледобивната инфраструктура присъства в 108 европейски региона. Според изчисленията на ЕК секторът на въгледобива в момента наброява около 237 000 души, като по-голямата част от трудовата сила е заета в добива на въглища (185 000). Полша използва около половината от тази работна сила, последвана от Германия, Чешката република, Румъния, България, Гърция и Испания. 20 регионални области предоставят близо 200 000 от тези работни места, свързани с въглища. Шест от тези региони са в Полша (включително регионът на Силезия с около 82 500 работни места през 2015 г.) и още пет в Германия. В цялата верига стойността на косвените работни места, зависими от въглищни дейности, е още 215 000 души, като четири региона в Полша, България и Чехия представят над 10 000 работни места поотделно.

ДЪРЖАВЕН: ТЕЦ "Марица-изток 2" е в много лошо финансово състояние и е един от най-големите замърсители в региона


У нас топлоелектрическите централи, които могат да кандидатстват за дерогация, са 9 – трите централи в Маришкия басейн – държавната „Марица-изток 2“, „AES Гълъбово Марица-изток 1“ и „КонтурГлобал Марица-изток 3“, както и ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Марица-3“, Димитровград и топлофикациите в Русе, Сливен и Перник.

По данни на Министерството на енергетиката ТЕЦ „Марица-3“, ТЕЦ „Бобов дол“ и „Топлофикация“ – Перник, които са свързвани с бизнесмена Христо Ковачки, не са внесли искане за дерогация. Останалите 6 дружества са поискали отлагателен период в Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), но засега няма становище оттам, казаха за „Икономист“ от ековедомството. Мотивите на ТЕЦ-овете за исканото отлагане ще бъдат разглеждани при издаване на всяко комплексно разрешително за дейността им от МОСВ, което за всяко от тях е индивидуално.

Какво е състоянието на системните централи
В действителност най-важни за осигуряване на енергийния баланс на България са трите централи в Маришкия басейн („Марица-изток 2“, AES и „КонтурГлобал“), които с общата си мощност малко над 3200 МВт осигуряват 41% от електроенергията на България. Не е възможно страната да се лиши от тях, а необходимите инвестиции за подобряване на очистващите им съоръжения надхвърлят 1,3 млрд. лв., които засега няма откъде да се вземат, без да се натовари значително цената на тока.

На практика новите изисквания означават досегашният лимит от 96%-ова сероочистка да се комбинира с друг, от 320 микрограма на н.куб. м. Съдържанието на живак, който за пръв път фигурира в изискванията към емисиите, е между 1 и 10 микрограма на н. куб. м, при реални нива от 3 – 20 микрограма. За азотните окиси се планира въвеждането на праг от 200 микрограма на нормален кубичен метър. Всичко това е непостижимо за централите, които използват българските лигнитни въглища, категорични са експертите както от ТЕЦ-овете, така и от неправителствените организации и от Министерството на енергетиката.

Досега ТЕЦ „Марица-изток 2“ е инвестирала над 500 млн. лв. за изграждане на екологични съоръжения и покрива сегашните европейски изисквания за серен диоксид. Новата промяна обаче комбинира двата индикатора, което специално за държавната ТЕЦ означава, че за да достигне лимита от 400 мг, трябва да пречиства 98% от серния диоксид, тъй като въглищата на „Мини Марица-изток“ съдържат между 1.8 и 2.8% сяра.

„AES Гълъбово Марица-изток 1“ е поискала безсрочна частична дерогация за емисиите от сяра и пълна за емисиите от живак на базата на анализ „разходи – ползи“.

Shutterstock

„Анализът ни показва, че евентуалните ползи от постигането на новите норми за живак и сяра са значително по-малки от разходите, които трябва да се направят за тяхното очистване. Поискахме безсрочна дерогация с разбирането, че при всяко бъдещо изменение на комплексните разрешителни инсталациите трябва отново да мотивират искането си за дерогация“, коментира пред „Икономист“ изп. директор на дружеството Иван Цанков. От „Контур Глобал Марица-изток 3“ също намират за необосновано да се правят разходи, които ще се отразят на цената на електроенергията, без това да носи реални и измерими ползи за околната среда и хората.

Възможна ли е смяна на горивната база?
Трите структуроопределящи централи в Маришкия басейн се намират почти на пътя на газопровода ICGB (Комотини – Стара Загора), затова през годините са се чували призиви да сменят горивните си инсталации и да преминат на газ. Синьото гориво, ако е на конкурентна цена, ще донесе ползи за региона, тъй като при изгарянето му се отделя минимално количество вредни вещества (без никакъв живак), но емисиите въглероден двуокис остават, е становището на Института за енергиен мениджмънт.

Самите централи обаче са доста скептични в това отношение, тъй като основните проблеми пред такава трансформация са липсата на сигурност по отношение на цените на газа и най-вече гарантиране на доставките. При всички случаи цената на газа е много по-динамична, отколкото цената на местните ни лигнитни въглища, с които са проектирани да работят централите. За последните 10 години тяхната цена не се е променила, докато цената на газа само тази година вече нарасна значително и продължава да се увеличава, напомниха от AES. Не е добре от гледна точка на енергийната независимост на страната да се изоставя наличен местен енергиен източник с предвидима стойност и да се заменя с вносен на непредсказуема цена, казаха и от „КонтурГлобал“.

За държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" такава инвестиция е немислима и заради влошаващото се финансово състояние на дружеството – до края на юни централата е платила за квоти вредни емисии над 115 млн. лева. А общо за последните пет години е похарчила по това перо над 570 млн. лв. Отделно централата дължи и на мините около 130 млн. лева за доставени, но неплатени въглища.

Материалът е част от специализираното приложение "Енергетика" в новия брой на списанието. Приложението подготвиха Стела Ненкова, Емил Петров и Пламен Енев

Текстът е публикуван в брой 39/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit