Островният земен рай

iconomist
iconomist / 05 August 2018 11:23 >
Островният земен рай
Източник: Shutterstock
Плаж на остров Корфу
Остров Корфу от дълги години е любима туристическа дестинация на англичани и западноевропейци, а напоследък – и на все повече българи. Корфу е италианското му име, гръцкото е Керкира. Столицата на 120-хилядния остров също се нарича Керкира.

Корфу е вторият по големина и най-северен остров в Йонийско море, разположен близо до Албания, континентална Гърция и Италия. Често е наричан земен рай заради невероятните си плажове, богата и цветна растителност, плодородни портокалови и маслинови градини. Достъпът до него е лесен – както със самолет, така и с ферибот. Пътищата в дългия едва 58 км и широк 27 км остров често са много тесни и стръмни и трудно се разминават две коли.

Корфу освен великолепна плажна е и богата културна дестинация. През 2007 г. старият център на Керкира става обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. 

Shutterstock

Според преданието влюбчивият бог на моретата Посейдон се влюбил в дъщерята на речния бог Азоп и речната нимфа Менопа – Керкира. С помощта на всемогъщия Зевс я завел на безименния дотогава остров и го кръстил на нейно име. Родил им се син Феакс.

Островът е владян от римляни и византийци, а близо 400 години (от XV до края на XVIII век) – от Венецианската република. Многократно е атакуван и опустошаван от османците, но никога не е бил завладян от тях. През XIX век за кратко е френско владение, после – британско. През 1864 г. е предаден на Гърция.

Корфу има отношение и към българската история – когато в разгара на Първата световна война, през 1916 г., българските и австроунгарските армии разбиват Сърбия, едва оцелялата част от сръбската армия бяга през албанските планини и с английски кораби е евакуирана на остров Корфу, където се възстановява и по-късно се връща да се бие срещу българите на Солунския фронт.

1916: The Serbian army retreats to Corfu under the combined onslaught of Austria and Bulgaria during World War I. (Photo by Hulton Archive/Getty Images)


През 1941 – 1943 г. островът е завладян от войските на Мусолини, после една година е под властта на Вермахта, докато през октомври 1944 г. е освободен от британците и върнат на Гърция.

В столицата на острова Керкира се намира най-големият площад на Балканите – „Спианада“. Той е обкръжен от живописна растителност и великолепни творби на френската архитектура от XIX век. А улица „Листон“, проектирана в началото на XIX век, следва модела на парижките променади. Тук има множество аристократични сгради, това е любимо място за разходка на туристите и пазаруване на сувенири.

Дворецът Ахилион, кръстен на най-смелия и красив грък от Троянската война – Ахил, е построен през 1890 г. по заповед на австрийската императрица Елизавета Баварска, известна сред народа като Сиси, която предпочитала да прекарва повече време в него, отколкото във виенските палати. След смъртта ѝ дворецът е продаден на германския кайзер Вилхелм II и след преустройство става негова резиденция. Днес той е музей.

Дворецът на светите Михаил и Георги пък е бил резиденция на британския губернатор на Йонийските острови, а днес е музей на азиатското изкуство.

Shutterstock

Незаобиколими забележителности на града са старата крепост – Палео Фрурио, построена през XV – XVI век, и новата крепост – Нео Фрурио, от XVI век. Значима е и църквата „Свети Спиридон“, където се съхраняват мощите на патрона на острова свети Спиридон Тримитунтски, съвременник и приятел на св. Николай Чудотворец.

Любопитно за туристите е островчето Понтикониси, известно още като Мишия остров заради миниатюрните си размери. То може да бъде обиколено пеш за минути, а туристите често обичат да стигат до него с плуване или с лодки. Според една легенда островчето всъщност е корабът на Одисей, превърнат в камък от разгневения бог Посейдон.

Все пак основната цел на туристите в Корфу е плажуването. А плажовете на острова са наистина изключителни – с плиткото и кристално чисто море, финия златист пясък и добре развитата инфраструктура и забавления. В североизточната част на острова, между курортите Барбати и Касиопи, се намира плажът Нисаки. Със своите малки заливчета, където всеки може да намери уединение, той е любимо място за влюбените. Гмуркачите пък имат лесен достъп до богатия морски живот през прозрачната вода чак до дъното, както и в подводните пещери. Близо до Нисаки има таверни с прясна риба, както и малко пристанище, където може да се наеме лодка.

Доста по-шумен, защото е най-младежкото място на острова, е плажът  Сидари, разположен направо в едноименното село. Там е и популярният за туристите Канал на влюбените. Поверието е, че ако една двойка преплува малкия канал, никога няма да се раздели. А който си търси половинка, трябва да плува под арката, образувала се в скалите.

Най-добрият плаж на западното крайбрежие е Агиос Гордиос. Той е разположен в изключително красив залив, обкръжен от причудливи скали, маслинови дървета и лозя. Особено предпочитан е от семействата с малки деца, защото морето тук винаги е спокойно, а водата – плитка и топла.

Но може би едно от най-красивите кътчета на острова е местността Палеокастрица, на 25 км северозападно от столицата. Брегът е осеян с малки заливчета, приютили 6 плажа, от които селцата се катерят направо в планината. Всъщност трудно може да се говори за планини, защото най-високият връх – Пантократор, е 906 м. Но целият остров е идеално съчетание на море и планина, зеленина и синева, свеж мирис и светлина.

Текстът е публикуван в брой 31/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ