Затворено за нови играчи

Официално Законът за горивата се променя, за да се изсветли сивият сектор, но никой не пипа основния проблем – монопола върху данъчните складове

iconomist
iconomist / 23 July 2018 11:31 >
Затворено за нови играчи
БЕЗ ЕФЕКТ: Протестите на собственици и служители в малките бензиностанции успяха да доведат до частични поправки на поправките в закона за горивата, но не предотвратиха приемането им, както се е случвало неведнъж досега под натиска на публичното недоволство
Васко Начев, енергиен eксперт

Две крайни цели са очевидни в поправките на Закона за горивата, които парламентът прие окончателно миналата седмица.

Първата, която е на повърхността и е обявена официално, е да покаже желание за повече приходи в бюджета от този сектор, както и да изсветли сивата част от него, тъй като действително има немалки количества горива, които попадат там. За това говори въвеждането на регистрационен режим за всички търговци и дистрибутори. Според вносителите няма друг водещ аргумент за измененията на закона.

Без нови участници
Втората цел обаче, която на практика ще бъде постигната, е да затвори вратата на този сектор пред ентусиазма на нови играчи. Не може по друг начин да се обясни изискването за банкова гаранция от 20 000 лева на обект от всеки търговец, когато е по-дребен, и по-висока сума за големите дистрибутори.

Това изискване е доста смущаващо при положение, че особено дребните търговци не се занимават с внос на бензин или дизел. Тоест всеки литър гориво, който попада при тях, излиза от данъчен склад и е с платен акциз и ДДС. А ако регулацията в случая е насочена към тези няколко стотинки отстъпка за литър гориво, които те правят, това е доста несериозно, тъй като сумата е пренебрежимо малка на фона на средствата, които се въртят в този отрасъл.

Затова изискването за банкова гаранция може да се определи като рестриктивна мярка, която няма обяснение.

Несериозно е и твърдението на управляващите, че това изискване не е пречка, тъй като не е необходимо търговците да дават парите, а е достатъчно да им бъде издадена банкова гаранция. Само че зад такава гаранция стоят като обезпечение активи на съответната фирма, които няма да могат да се ползват за гаранция при нужда от кредити. Или винаги едни 20 000 лева на търговеца ще бъдат блокирани, което е сериозна сума за по-дребните бизнеси.

Отделен е въпросът, че това звучи абсурдно и поне аз не зная къде и кой е този бизнес, при който се изисква подобно нещо перманентно, а не като еднократна стъпка за доказване на стабилност.

Затова единственият извод, който мога да си направя от новата регулация е, че тя се въвежда, за да няма повече намерения от страна на други играчи да влязат в този бизнес.

Състоянието на пазара
Остава обаче въпросът с пазара на горива, който и без това е изкривен. Всички са наясно, че с "Лукойл Нефтохим Бургас" работят само пет дистрибутори. В случай че се появи желание от страна на други търговци, последните промени са начин те да бъдат ограничени, вероятно и да се откажат. Това е реалният ефект, който ще окажат поправките в закона за горивата и върху дребния, и върху едрия бизнес в този сектор.

Затова подобно решение не е нормално, а може да се определи като абсурдно и дори брутално. Ако държавата се притеснява от контрабандни канали и сив бизнес, трябва да намери друг начин да реагира. Подобно ограничаване може да се постигне с обикновен регистрационен режим, като се предвидят такива санкции при неспазването му, така че никой да не си и помисли да рискува целия си бизнес. Въведеният режим при нотариусите е само един пример в тази посока.

В отговор на разногласията, които се появиха в коалицията на управляващите по повод поправките на Закона за горивата, вносителят на законопроекта Емил Димитров обяви публично, че премиерът Бойко Борисов му поръчал да напише закон. Но не стана ясно дали заръката е била да се напише закон точно с това съдържание, или изобщо закон за горивата. Защото промените, приети от парламента, изместват фокуса от състоянието на пазара.

Неизвестно защо законът не се променя в частта си за данъчните складове, въпреки че съществуващият монопол върху тях бе посочен като основен проблем и акцент както в проучванията на Комисията за защита на конкуренцията, така и на парламентарната енергийна комисия. Но нито една от двете институции след това не показа желание за промяна в това отношение. Обратното – последните промени затвърждават сегашното статукво, а близките отношения между депутата-вносител и българския представител на основния притежател на данъчни складове още повече засилват подозренията, че целта е пазарът да се „успокои“ в нечия полза.

Ако някой сезира Европейската комисия за нарушаване на конкуренцията с последните промени в Закона за горивата, според мен жалбата при всички случаи ще бъде уважена. Затова е странно как юристите в парламента пропускат тихомълком подобни неща и се надяват, че няма да бъдат забелязани. А още по-странен беше призивът на министъра на икономиката Емил Караниколов да се премахнат лобистките текстове от закона, защото това щеше изцяло да обезсмисли поправките.

И последно - факт е, че за някои неща българският премиер решава в рамките на час-два, след като избухне публично недоволство. За други обаче може да има протести до безкрай и нищо да не се случва. И ако е логичен въпросът дали са режисирани протестите, или не, също толкова логичен е този, защо за някои сектори нещата могат да се случват под натиска на засегнатите бизнеси или граждани, а за други – не.

Текстът е публикуван в брой 29/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit