317 млн. лв. годишно инвестират компаниите в сектора

Минната индустрия е длъжник по отношение на информираността на обществеността за настъпилите сериозни трансформации в бранша, казва инж. Иван Митев

– Г-н Митев, България не е известна с богати руди. Това прави ли инвестициите в сектора жизненоважни?
– За богати руди в днешно време вече е трудно да се говори и в световен мащаб. С навлизането на нови ефективни техники за добив и технологии за преработка на суровините почти всяко находище може да се счита за целесъобразно. Според проучване на Ричард Шод от австралийската консултантска фирма MinEx, ако преди десетилетие на година в света са се откривали по 70 – 80 неголеми находища, сега можем да говорим за 20 – 30.

– Какво ще се случи занапред с очакваното навлизане на електромобилите и нужните за тях метали?
– Цветните метали като никел и цинк могат да се окажат в недостиг, каквото може да е бъдещето и на медта. България не прави изключение. Знае се, че страната ни има голям брой, но сравнително неголеми находища, което пък означава, че за да се добие полезният компонент, са нужни технологии и разбира се, инвестиции.
Благодарение на съвременните модерни методи на проучване напредва изучеността на територията на България и знанието за рудопроявленията. А това е от голямо значение, защото именно тук е началото на процеса – търсене, проучване, разработване, добив и преработка. Всички дейности изискват инвестиции, а времето от откриването на едно находище до първата продукция е в рамките на минимум 12 – 13 години. Това е доста дълъг период, в който компаниите не спират да инвестират сериозни средства. По наши данни в отрасъла се инвестират годишно около 317 млн. лева. Тук влизат средства за обновяване на минната механизация, за развойна дейност, технологии.

– В каква степен се е повишила ефективността в сектора благодарение на технологичното обновление през последните години?
– През изминалата година общият добив на полезни изкопаеми в България отбеляза увеличение спрямо 2016 година с 11%. Тенденция за траен растеж през последните 6 – 7 години отбелязват подотраслите твърди горива и метални полезни изкопаеми, които са и с най-висок дял в разпределението на добива на полезни изкопаеми. Следват ги инертните материали и индустриалните минерали. При почти всички дружества – членове на минната камара, се забелязва тенденция за инвестиции в технологично обновление, което допринася за общите резултати. Браншът отбелязва близо 2,5 пъти по-висока производителност в сравнение със средната за страната и това безспорно се дължи както на модернизирането на производствата, така и на инвестициите в развитие на персонала.

– Какво всъщност означава Индустрия 4.0, когато говорим за минно дело, което много хора все още свързват с измъчени хора с почернели лица, които тътрузят кирки?
– Минната индустрия, глобално, е длъжник по отношение на информираността на обществеността за настъпилите сериозни трансформации в области като дигитализация, условия на труд, модернизация на оборудването и технологиите, мерките за опазване на околната среда. Парадоксално е, че макар минната индустрия да е в сърцето на електрониката и високите технологии, преобладаващото мнение за нея е свързано с измъчени хора и почернели лица.

Всъщност модерната минна индустрия вече мисли за роботи, изкуствен интелект и има немалко разработки в промишлени изпитания и примери от практиката. Много пъти казваме, че догонваме световни тенденции, но в България имаме постижения, към които и големите минни гиганти проявяват интерес. За пример мога да посоча подземния рудник „Челопеч“, където от години функционира 100% wi-fi покритие на 600 метра под повърхността. Благодарение на това дейностите стават видими в реално време. И сега сериозно предизвикателство пред компаниите е забавянето при предаване или обмяна на информация в подземните рудници, а в „Челопеч“ благодарение на тази свързаност скоро ще работи и пилотен проект на СМАРТ център, от който дистанционно ще се управляват дейности в рудника и фабриката. Забележителен успех, който много специалисти търсят да повторят в големи минни фирми, а ние разполагаме със специалистите, опита и технологията. В същата посока са и дейностите в рудник „Елаците“ и „Асарел Медет“, където се работи със специализирани софтуерни продукти и системи. „Каолин“ също може да се похвали с разработки, които са в тренда на Индустрия 4.0 – въвеждане и адаптиране на най-съвременните технологии.

Този процес може да звучи малко притеснително за хората в бранша, но не трябва да забравяме, че зад машините – независимо колко интелигентни са те – стоят хора. Тук идва едно от най-сериозните предизвикателства пред компаниите, а и пред държавата, и това е осигуряването на по-висока добавена стойност – повишаването на уменията на хората за работа в дигитална среда, създаване на продукти с добавена стойност въз основа на минералните суровини. По света поколението, което определяме като милениъли, сега навлиза в бизнеса – скорост набират партньорствата между стартиращи бизнеси в дигитални технологии и минни компании. Това може да се окаже една изцяло нова ниша за бизнес.

– Инвестициите в околната среда важни ли са за компаниите в сектора?
– Не само важни, но и са водещи за компаниите и за общностите. Екологично щадящите технологии са категоричното бъдеще на бранша. Вече има доста примери и в България за компании, които инвестират в околна среда далеч над изискваното по закон. За съжаление, не мога да не призная, че имиджът на бранша страда, тъй като има и такива, които не намират за нужно да се съобразяват дори и с минималните изисквания. Лошите примери са много по-известни и слагат петно върху индустрията и компаниите, които с отговорност модернизират производството и постигат отлични резултати.

Като професионална организация, в която членуват компании от различен мащаб в цялата палитра на дейности в минералносуровинната индустрия, Минната камара има роля в обмяната на добри практики, стимулирането на членовете към подобрения и налагането на Стандарт за устойчиво развитие на БМГК.

– Пострада ли инвестиционният климат в сектора след осуетяването на златодобива в Трън през миналата година, което се случи, без дори да се знае дали проектът ще засегне по някакъв начин околната среда?
– България има добро законодателство, което гарантира здравето и безопасността на гражданите. Създаването на предпоставки да се заклеймява минно-геоложката дейност, да се разчита на страха на хората, за да се спират проекти, е лош сигнал за инвеститорите и създава конфликти, от които губим всички.

– Възходът на строителния бранш отразява ли се благоприятно на подсектора за инертни, скалнооблицовъчни и строителни материали и проблемът с незаконния добив още ли стои на дневен ред?
– Наблюдава се раздвижване в строителния бранш и потреблението в подсектора за инертни, скалнооблицовъчни и строителни материали се увеличава.

Точно преди година зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков заяви, че предписанията на Българската асоциация за производството на инертни материали (бел. ред. БАПИМ е част от УС на БМГК) са приети и че ще предложи криминализиране на незаконния добив. Само няколко месеца по-късно промяната в закона беше факт не само за строителните материали, а изцяло за всички подземни богатства. Заедно с БАПИМ създадохме мобилно приложение за незаконен добив, а след сериозно отношение от страна на държавата и проверките на ДАНС съвместно с МВР, най-вече в Пловдив, се наблюдава сериозен спад. Това, разбира се, не означава, че държавата и браншът не трябва да продължават да работят. В момента има инициатива да се поправят негативните последици от незаконния добив и се търсят евросредства, с които да се рехабилитират нарушените от незаконен добив райони. Имаме и други инициативи, които са свързани с проследяването на сертификатите за произход, които често биват фалшифицирани.

– Имате ли проблемите с образованието и кадрите, които повечето производствени сектори в България изпитват?
– В тази област имаме добър опит, но има накъде да се работи заедно с общините и държавата. Минните компании от години работят за създаването на качествени кадри. По места почти всички наши членове инвестират в средното образование – „Дънди Прешъс Металс“ в Челопеч има гимназия, „Каолин“ и „Асарел Медет“ работят в областта на дуалното образование, „Елаците“ подкрепят образователни проекти. Всички подпомагат висшето образование – Минно-геоложкият университет е пример, – нивото на реализация на студентите в бранша е много високо. Техническата база е модерна с помощта на гореизброените, „Минстрой“, „Сандвик“ и много други. Компаниите провеждат стажове, практикантски програми и обучават младите на световни стандарти.

– Каква е прогнозата Ви за 2019 година?
– Има интерес за развитие на нови проекти в страната и това е логичното развитие на бранша и икономиката. Осигуряването на благоприятна инвестиционна среда от гледна точка на съгласуване на разрешителните режими, спазване на законовите срокове по различните процедури ще доведе до положително развитие в сектора. В глобален мащаб има търсене на суровини и продължаването на икономическия растеж би стимулирало производството.

Д-р инж. Иван Митев е магистър по инженерна геология и има докторантура в областта на подземното строителство. Към момента е главен асистент в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Притежава професионален опит като проектант и ръководител на проучвателно-проектантски колективи при изготвяне на инвестиционни проекти. От края на януари т.г. е изп. дир. на Българската минно-геоложка камара, която обединява 100 дружества и организации от осем подбранша.

Материалът е част от специализираното приложение към бр. 33 „Добивна промишленост“, подготвено от Пламен Енев

Текстът е публикуван в брой 33/2018 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.