Хартиената европейска армия

Франция и Германия настояват за отделни модели на военно сътрудничество

Съдържание от The Economist
Хартиената европейска армия
Източник: shutterstock
Инициатива: В реч в Сорбоната през септември 2017 г. Макрон поиска нещо по-съдържателно: „обща отбранителна сила, общ бюджет за отбрана и обща доктрина за действие“
Сложните и объркващи съкращения бяха в дневния ред на европейските министри на отбраната при срещата им в Букурещ на 30 януари. В суматохата около намаляването на военната си зависимост от Америка европейците силно наблягат на акронимите. Сред ембрионалните схеми са PESCO (Постоянно структурирано сътрудничество), EDF (Европейски отбранителен фонд) и E2I (Европейска инициатива за интервенция). За съжаление, европейците все още изглеждат по-добри в произвеждането на бюрокрация, отколкото на батальони.

Амбиция не липсва. Миналата година Еманюел Макрон и Ангела Меркел вдигнаха голяма врява с подкрепата си за „Европейска армия“ за ужас на британските евроскептици и американските атлантици. На 10 януари германският военен министър Урсула фон дер Лайен отиде по-далеч. „Европейската армия, декларира тя, вече придобива форма.“ На 22 януари договорът от Аахен между Франция и Германия обеща да развива „ефективността, съгласуваността и доверието в Европа във военната област“.

И парите не са проблем. Европейските членки на НАТО увеличиха с над $50 млрд. колективните си годишни разходи от 2015 г. насам, когато Русия нахлу в Украйна. Това е равносилно на прибавянето на военна сила с мащабите на Великобритания или Франция. Доналд Тръмп би трябвало да си го отбележи.

Това, за което не могат да се разберат европейците, е как точно този нарастващ капацитет трябва да бъде добавен и използван. Противоречивите виждания за военното бъдеще на Европа породиха най-различни схеми. Опитни дипломати с десетилетен опит в европейската отбранителна политика признават, че дори те понякога са объркани.

Да започнем с PESCO, колекция от 34 отбранителни проекта на ЕС, лансирана с много шум през декември 2017 г. Членовете се съгласиха „да вършат заедно нещата, да действат заедно, да харчат заедно, да купуват заедно“, както се изрази шефката по външната политика на ЕС Федерика Могерини. Планът би трябвало да получи средства от Европейската комисия. Но докато Германия разглежда PESCO като възможност за попътен вятър в платната на европейския проект, Франция се раздразни, че инклузивността е надделяла над амбицията.

И докато още вървеше финализирането на PESCO, в двучасова реч в Сорбоната през септември 2017 г. Макрон поиска нещо по-съдържателно: „обща отбранителна сила, общ бюджет за отбрана и общата доктрина за действие“. Девет държави се присъединиха към лансираната през юни 2018 г. E2I. По-специално тя е независима от ЕС и поради това бе приветствана от Дания, която не участва в общата политика на ЕС за сигурност и отбрана, както и от Великобритания, която изцяло изоставя Съюза.

Германия, сдържайки гнева си, възприе тези усилия като суров френски опит да привлече други в своите африкански войни, разводнявайки ролята на ЕС. Въпреки това се включи, опасявайки се да не разстрои допълнително крехката френско-германска ос. „Германците не можеха да кажат не, но мразеха проекта“, заяви Клаудия Мейджър от германския Институт по международни проблеми и въпроси на сигурността. Италия, която е третата военна сила в ЕС, не бе така отстъпчива. Новоизбраното й популистко правителство просто отказа да се присъедини.
Постижение: Мисията на ЕС в Мали е от 620 военни от 22 страни и е обучила почти 12 000 войници
Източник: shutterstock

Всъщност и двете схеми са погрешно тълкувани. PESCO не е реална армия или алианс. Тя е начин за ограничаване на дублиращите функции, за обединяване на националните отбранителни институции и създаване на стандарти за всичко – от лекарства за бойното поле до военни радиостанции. Нито пък E2I е странстваща ударна групировка, както подсказва грандиозното й име, а рамка за амбициозните европейски въоръжени сили (членките й имат дял от 4/5 от военните разходи на ЕС) за съвместни действия при бъдещи кризи. Те обсъждат сценарии от Карибите до Прибалтика, а не само любимата на Франция Африка.

На теория PESCO и E2I могат не само взаимно да се подкрепят, но и да се включат в НАТО. На практика нещата са по-сложни. Мейджър предупреждава, че по-малките страни, като тези от Прибалтика, ще се разкъсат на толкова много фронтове. Според него някои могат да предпочетат по-бляскавата френска инициатива на Елисейския дворец пред по-безвкусната схема на ЕС.

По-големият проблем е пропастта между приповдигнатата реторика на политическите лидери и скромната същност на тези отбранителни проекти. ЕС винаги е приемал, че трябва да се фокусира върху управлението на кризи (като борбата с пирати или трафиканти), вместо върху колективната отбрана (борбата срещу Русия). Въпреки всички високопарни приказки това си остава така.

Не че европейците седят със скръстени ръце. Европейски военни участват във всякакви действия – от антипиратски патрули край бреговете на Сомалия до обучение на войници в Централноафриканската република. Мисията на ЕС в Мали е от 620 военни от 22 страни и е обучила почти 12 000 малийски войници. Това е впечатляващо. Но връзката се прекъсва между политическата реторика, която намеква за страх от оттегляне на САЩ, реалната политика, която дори не се преструва, че запълва този вакуум, и практическите действия, които са още по-назад.

Неотдавнашно изследване на мозъчните тръстове от Великобритания IISS и Германия DGAP установи, че ЕС трудно би изпълнил повечето си амбиции, заложени в собствената му обща политика на сигурност и отбрана, която сама по себе си е скромна. И съвсем ще загази, ако се изправи пред едновременни кризи или ако Великобритания, която има дял от 1/4 от разходите за отбрана на блока, не участва. По-големи битки, като въздушната кампания срещу Либия през 2011 г., са изключени.

Нещо повече, макар че някои проекти на PESCO са иновативни и важни, като дроновете за противопехотни мини и плановете за споделяне на бази в чужбина, други са доста съмнителни. Предлаганата шпионска школа ще бъде ръководена от Гърция и Кипър; и двете страни поддържат широки връзки с Русия.

Вместо да работят чрез тромави институции, редица европейци просто сключват по-малки сделки. Миналата година Великобритания подсили двустранните си връзки в отбраната с Франция, Полша, Германия и Норвегия. На север Швеция, Финландия и Норвегия интегрират своите военновъздушни и военноморски сили. На юг Естония се включи във френската война в Мали. Истинската европейска армия изглежда съвсем далеч.


© 2019 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com

Текстът е публикуван в брой 6 /2019 г. на списание "Икономист" от 8 февруари, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit