Затворен цикъл за биохраните

Нови правила на ЕК изискват до няколко години семената за органичното земеделие също да са био. Българските фермери трудно ще покрият това условие

Драгомир Николов
Драгомир Николов / 11 February 2019 11:57 >
Затворен цикъл за биохраните
Източник: shutterstock
ИЗИСКВАНЕ: Новите правила на ЕК след 2021 г. изискват постепенно в нивите на биофермерите да се засаждат само био семена на зеленчуците и плодовете, а не както сега конвенционални

Затваряне на цикъла за производството на биохраните до няколко години подготвя Европейската комисия. Новите правила за биологичното земеделие и пазара на органични продукти в общността ще започнат да се прилагат поетапно от 2021 г., но отсега българските производители са притеснени, че няма да могат да ги покрият и ще загубят пазарни позиции.

Какви са промените? Чистотата на почвата от пестициди вече няма да е водещо изискване, за да се получава сертификат за биологичен производител. От 2021 г. Европейската комисия (ЕК) ще започне да следи дали фермерите допринасят за почвеното богатство, като например редуват културите, които отглеждат, и така спомагат за биологичното разнообразие. Но по-сериозната промяна, която ще настъпва поетапно на квотен принцип за площите, а от 2025 г. ще важи за всички биониви в ЕС, е изискването семената за реколтата също да са отгледани по биологичен начин.

Притесненията
“Броят на фермерите, които произвеждат семена по биологичен начин, е твърде малък. Започнахме активни разговори с институциите и земеделците с цел да не допуснем браншът да се изправи пред ситуация да не може да работи”, сочи основното притеснение Веселина Ралчева от Асоциацията на биологичните производители “Биопродукти”.

Биопроизводителят Милен Стоянов казва, че за решаване на този проблем вече са се насочили към Селскостопанската академия (СА). “Вече говорихме с института по зеленчукови култури “Марица” и още редица други. Предложихме им да започнат да сертифицират площите си (да спрат да ги третират с пестициди, бел.ред.), за да могат да започнат да произвеждат биологични семена. Лошото е, че институтите не разполагат със средства, с които да плащат на сертифициращия орган, който ще потвърждава изчистването на земята”, казва Стоянов. За трайни насаждения процесът по очистване отнема 3 години, за полски култури – 2 години, за животни – 1 година, и за пчели – 9 месеца.

Според ръководителя на един от институтите към академията, пожелал анонимност, производството на биосемена е възможност за научните звена да се издържат, като успоредно с това помагат и на биологичните производители. Структурата му обаче не разполага със средства да започне процеса по очистване и да защити земята си като органична.

Асоциация „Биопродукти“ води разговори със земеделското министерство да бъдат защитени или чрез държавни помощи, или по евросхемите да се осигурят субсидии като стимул за производство на биосемена. Алтернативата е фермерите да бъдат принудени да купуват биосемена от други страни, което не е ясно как ще се отрази на разходите им. Съществува и опция за отсрочка за въвеждането на това изискване, но опасността е в този период българските суровини и продукти да загубят пазари за сметка на изцяло органична продукция от други страни.
Биофермерите намаляват 

Според последните данни на земеделското министерство към края на 2017 г. са регистрирани 6822 биологични оператори, с 440 по-малко спрямо година по-рано. 6472 от тях са производители, 181 преработват биологична продукция и 169 са търговците. Намаление има и при площите с органична продукция - от 160 635 хектара през 2016 г. до 136 629 ха през 2017-а. Вероятната причина е, че в последните 2 години не се отпускат нови субсидии за биологично производство заради изчерпване на ресурса до 2020 г.

Променят се и условията за фермерите, които отглеждат животни по органичен начин. Новите правила предвиждат от 2023 г. 70% от храната за крави, овце, кози, коне, зайци и 30% от тази за прасета и птици да идва или от самата ферма, или от района на фермата, и разбира се, да е биологично чиста. “Това изискване ще е много трудно за фермери, които хранят животните си с фуражи и нямат собствена земя. Ние се занимаваме с месовъдно говедовъдство, т.е. имаме и пасища, чрез които изхранваме кравите си”, коментира Благовеста Василева, основател на “Дивата ферма” в Източните Родопи. Според Веселина Ралчева обаче проблемът няма да е толкова голям, защото животновъдите, произвеждащи по биологичен начин, у нас са твърде малко и повечето са затворили цикъла си на производство. За разлика от общия спад при биопроизводителите (виж карето на стр. 29) данните на земеделското министерство показват лек ръст в този подбранш. Броят на отглежданите по биологичен начин говеда се е увеличил през 2017 г. с 1,9% до 540 115, на овцете с 2% до 1,3 млн., на козите с 3,5% до 256 967, а на пчелните семейства с 33% до 760 000.

Пазар в ръст

Пазарът на пакетирани биохрани в България се оценява на 33 млн.лв. за 2017 г., като е измерен ръст от 6% спрямо 2016 г., а прогнозата до 2021 г. е да надмине 40 млн. лв., според доклад на Националния експортен портал на САЩ. 
Все по-голяма част от продажбите на пресни плодове и зеленчуци ще се реализират през фермерски пазари, а основните потребители са младите хора в големите градове, които са и с по-високи доходи. Заради слабия преработвателен сектор на биохрани в България, над 80% от екологичните суровини се изнасят, а специализираните търговци и супермаркети продължават да зависят от вноса на органични храни и напитки. Най-продаваната категория биологични храни са детските, с 36% дял. Следват органичните охладени, преработени меса и морски дарове с 22% и млечните продукти – 18 на сто. Нова ниша са биологичните напитки. Въпреки ръста на търсенето, обемът на продажбите остава ограничен заради ниската покупателна способност на потребителите.
България продължава да е водещ износител в ЕС на сертифицирано биологично розово масло, както и на билки и подправки. Основни експортни пазари са Франция, САЩ, Япония и Турция. Вносните биологични продукти доминират с пазарен дял над 60% и идват от Австрия, Германия, Италия, Гърция и Холандия.





Нови възможности
Сред новите европравила има и няколко, които се определят от бранша като положителни. Сред тях е възможността за т.нар. “групово сертифициране“, т.е. да се позволи на определен брой малки земеделски производители накуп да бъдат сертифицирани и одобрени като сдружение на биопроизводители. Замисълът е след 2021 г. един сертификат да се издава на цялата група, като фермерите ще трябва и заедно да продават продуктите си.

Друга промяна е, че ще могат да се защитават биопродукти от определен район. Изискването това да се случи е минимум 95% от съставките в този продукт да идват от съответния район.

Последната възможност ще повиши пазарните позиции на българските биопродукти, смятат производители. Те обаче са скептични за сдружаването на фона на липсата на организации на производители при останалите фермери. Според Рангел Матански, чиято асоциация работи основно по мярката за сдружаване на земеделски производители по Програмата за развитие на селските райони, новата възможност ще е допълнителен стимул за сдружаване.

Вътрешни проблеми
И докато се организират за новите предизвикателства, биофермерите се оказват подложени на вътрешен натиск. „Вместо да подобри контрола върху биопроизводителите след негативните доклади на Европейската комисия и на Сметната палата от последните години, Министерството на земеделието предприе рестриктивни мерки, които изключително много улесняват начина за отнемането на биосертификата на даден производител”, посочва Веселина Ралчева. Освен че вече се вземат допълнителни проби, са променени и стандартите на ведомството, и то така, че лиценз може да се отнеме и за еднократно наличие на пестициди в определена партида от продукцията. Винаги има възможност да се получи минимален процент замърсяване от съседни полета, а и освен пестицидите има и други изисквания към начина на производство, за да определи един продукт като биологичен, казва Ралчева.

Практиката е в разрез с новите правила на ЕК по отношение на контрола, който трябва да зависи от потенциалния риск и предишната история на производителите. По-чести проверки ще се правят на по-големите производители със значително присъствие на пазара, а за по-малките се предлага да се проверяват веднъж на 24 месеца.

През лятото на 2016 г. Брюксел установи, че не се упражнява надежден контрол върху т.нар. сертифициращи фирми, които трябва да контролират биопроизводството. Година и половина по-късно одит на Сметната палата установи, че 82% от бенефициентите на биосубсидии декларират липса на доходи от продажбата на продукцията, а повечето от проверените култури са обрасли с плевели.

Една от критиките на одиторите беше липсата на единна информационна система между земеделското министерство и Държавен фонд „Земеделие“ за автоматично извличане на информация. Пропускът означава, че фондът може да плати субсидии на фермер, за когото инспекторатът на министерството да е установил несъответствие с изискването за биопроизводство. Според източници от министерството свързването на двете системи е на финалната права, а в момента информация се обменя с периодични имейли.

Текстът е публикуван в брой 6 /2019 г. на списание "Икономист" от 8 февруари, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit