Facebook навърши 15 г.

Как гигантът в социалните мрежи промени Америка

Съдържание от The Economist
Facebook навърши 15 г.
Източник: Sutterstock
Facebook остана на върха, купувайки конкуренти, включително приложението за споделяне на снимки Instagram и компанията за послания WhatsApp
На 4 февруари 2004 г. се роди един нов сайт с бебешко син банер. Основан в едно спално помещение в Харвард, Facebook.com се възползва от инстинктивното желание на хората да гледат и да бъдат гледани. През 2008 г. медийният магнат Рупърт Мърдок, който бе купил съперника в социалните мрежи MySpace, нарече Facebook „вкусът на месеца“; следващата година нашето списание предупреди в статия за Facebook, че е „ужасно лесно „следващото голямо нещо“ да бъде надминато от следващото“.


Вместо това Facebook остана на върха, като се разпространи чудовищно в Америка и света, купувайки конкуренти, включително приложението за споделяне на снимки Instagram и компанията за послания WhatsApp. Около две трети от пълнолетните американци използват неговата оригинална социална мрежа. В пика средният потребител прекарваше почти 1 час на ден в платформите на Facebook. Малко компании са оказвали толкова силно влияние върху обществото, променяйки навиците на хората за комуникации, събирайки изгубени контакти, оформяйки възприятието им за световните събития и предефинирайки понятието „приятел“. „От време на време настъпват промени в технологиите, които са толкова дълбоки, че има преди и след тях“, казва Роджър Макнейм, автор на предстоящата да излезе от печат книга „Зукнат“ (забранен във Facebook).

Годишнините са повод за размисъл. През 15-те години от основаването си Facebook промени Америка по три забележими начина. Първо, оформи това, което означава да си млад. Компанията го направи два пъти: веднъж с флагманската си социална мрежа, която се превърна в развлечение и пристрастеност на студенти и ученици в средата на първото десетилетие на века, а след това с Instagram, която е предпочитаният дигитален наркотик за днешните им наследници, заедно с конкурентното приложение Snapchat.

Компанията насърчи една виртуална „лична икономика“, в която хората (свръх)споделят чувствата, снимките и коментарите си. Някои обвиняват Facebook, че раздухва тийнейджърския нарцисизъм и разсеяността. Според други причинява тревога, депресия и несигурност. Изследователи установиха, че тези, които прекарват повече време във Facebook, е по-вероятно да си мислят, че други са по-добре от тях и че животът е несправедлив.

Трайният ефект на социалните медии, и по-специално на Facebook, върху психиката на младите хора няма с години да бъде напълно разбран, но е ясно, че Facebook промени човешкото взаимодействие. С щракването на safe remove върху даден екран тормозът в социалните мрежи стана мъчително разпространен: 59% от американските тийнейджъри казват, че са били тормозени онлайн. Facebook култивира онлайн приятелства на далечни разстояния, но промени и характера на тези офлайн. Според изследване на Common Sense Media през 2012 г. около половината от тийнейджърите между 13 и 17 г. са заявили, че предпочитаният им начин на комуникация с приятели е лице в лице. Днес само 32% смятат така, а 35% предпочитат текста.

Второ, Facebook промени отношението към личното пространство. Социалната мрежа процъфтява благодарение на доверието. След появата на Facebook за пръв път хората се чувстваха комфортно при споделянето на интимни детайли онлайн, включително телефонния си номер, статуса на взаимоотношенията, лайкове и дизлайкове, местоположение и други, тъй като смятаха, че могат да контролират достъпа до тях. Потребителите смътно усещаха, че Facebook започва да прави състояние от събирането на тези данни и продажбата на рекламодатели на достъп до специфични видове юзъри, но в повечето случаи не възразяваха.

Мненията относно личното пространство може отново да се променят за Facebook, но този път в обратна посока. Публичните скандали с външни фирми, получили достъп до данните на потребителите на Facebook, включително миналогодишното фиаско на Cambridge Analytica, хвърлиха светлина върху масираното събиране на данни от фирмите. Около половината от американските пълнолетни потребители не одобряват събирането на толкова подробни данни за тях от Facebook, сочи изследване на Pew Research Centre. Притесненията за личната неприкосновеност и хлабавия надзор вероятно са допринесли за ударите по репутацията на Facebook от миналата година. Според консултантската фирма Reputation Institute през 2018 г. класирането на Facebook сред американците рязко е спаднало и се нарежда доста под това на други технологични компании, включително на Google. Новият скандал за шпионирането от Facebook на онлайн дейностите на потребителите в името на изследванията може допълнително да подкопае имиджа на компанията.

Трето, Facebook остави трайна следа в политиката. Социалната мрежа се превърна в безценен инструмент за политици, борещи се за пост, както чрез платени реклами за достъп до избирателите, така и чрез безплатно съдържание в социалната мрежа. „Трудно ще намерите политик, избран през последните 10 г., който да не е използвал Facebook“, смята Дейвид Къркпатрик, автор на историята на социалната мрежа „Ефектът на Facebook“. Двама президенти – Барак Обама и Доналд Тръмп, спечелиха изборите не на последно място благодарение на Facebook. В случая с Обама Facebook му помогна да събере средства и да разтръби подкрепата си. През 2016 г. ролята на Facebook бе по-спорна: фалшивите новини се разпространиха неконтролируемо и руснаците се намесиха с послания в социалната медия, които може да са помогнали на Тръмп да получи предимство.



Възходът на фалшивите новини и разпространението на филтърните балони, при които предварителните схващания на хората са пресилени онлайн, вероятно са разочаровали много избиратели. Facebook имаше участие в разпространението на дезинформация, на тероризма и насилието по света. Но освен това насърчи гражданската ангажираност. Кампанията срещу полицейското насилие  Black Lives Matter започна с пост във Facebook и бързо се разпространи в социалната мрежа. Повечето прояви на съпротива срещу Тръмп от низините, от женските походи до групировки като „Неразделните“, използват платформата, за да се организират. Много други кампании и движения привлякоха членове чрез Facebook и Twitter. „Те дават глас на обикновените хора, Това е нетно положително за обществото“, казва Къркпатрик.

Може ли гигантът в социалните мрежи да остане толкова влиятелен през следващите 15 г., както досега? С риск отново да сгрешим за Facebook, това не изглежда вероятно. И се дължи отчасти на вече обширното му влияние. Но също така на нарастващото неудобство от платформата. Както с всяка нова технология - от печатната книга до телеграфа, социалната медия може да се използва и за добро, и за зло. Критиците на Facebook стават все по-гласовити за вредите, посочвайки, че Facebook пристрастява, пречи на демокрацията и е твърде властен при вземането на решения какво съдържание да виждат потребителите. „Голям тютюнопроизводител“ започнаха да наричат социалната мрежа шефовете на редица топ технологични компании, а политици започнаха открито да говорят за регулация.

Въпреки току-що отчетените рекордни 3-месечни печалби не изглежда вероятно американците да увеличат времето, което прекарват в самия Facebook. Времето в централната му социална мрежа намалява вероятно защото юзърите се питат дали е толкова развлекателна, колкото преди. Пълнолетните американци прекарват 11,5% от времето си онлайн в основната платформа на Facebook, което е с 1/5 по-малко в сравнение с преди 2 г., изчислява Брайън Визер от Pivotal Research. Употребата на Instagram нараства, но не достатъчно, за да компенсира спада на централната социална платформа. След като все повече хора се питат дали социалните медии са полезни за тях, Facebook може да отслаби хватката си върху Америка. Отношенията с Facebook се запазват, но любовната афера приключи.


© 2019 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com

Текстът е публикуван в брой 6 /2019 г. на списание "Икономист" от 8 февруари, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit