Нарастващи страхове за Италия

Сривът на страната отразява вътрешни и външни проблеми

Съдържание от The Economist
Нарастващи страхове за Италия
Проучване: ЕЦБ установи, че през четвъртото тримесечие на 2018 г. италианските банки са станали по-придирчиви относно своите кредитополучатели.
Италия няма бляскави икономически постижения. Ръстът на БВП изоставаше от средния за еврозоната всяка година след 1999-а. Въпреки приличното постижение през 2016-2017 г. икономиката още не е възстановила напълно продукцията си, спаднала през глобалната криза преди десетилетие и при вътрешните банкови страхове няколко години по-късно.

Сега дори това скромно възстановяване изглежда се преобръща. Данни от 31 януари показват, че през втората половина на 2018 г. Италия е навлязла в рецесия. Икономиката й се сви с 0,2% през последното тримесечие на 2018-та, което е вторият последователен спад. Причините са както вътрешни, така и външни.

Еврозоната и по-специално Германия загуби динамика със забавянето на глобалната търговия. Италия не е имунизирана. Износът нарасна с почти 6% през 2017-а, но Лоредана Федерико от банка UniCredit изчислява, че миналата година е нараснал само с 1%. Джада Джани от Citigroup твърди, че съдбата на италианската икономика е свързана с тази на Германия, отчасти поради интегрираните вериги за производствени доставки. Спадащата промишлена продукция на Германия вероятно се е разпространила и на юг. (БВП на Германия спадна по-рязко от този на Италия през третото тримесечие на 2018 г., макар че част от срива бе причинен от временно прекратяване на автомобилостроенето поради новите стандарти за емисиите.)

Освен това отчасти италианската рецесия е с вътрешни причини. През септември популисткото правителство обяви бюджетните си планове за 2019 г., които бяха в разрез с фискалните правила на ЕС. С разрастването на спора с Брюксел правителствените разходи по кредитирането рязко скочиха. Накрая напрежението бе потушено през декември, когато правителството се съгласи с по-малък дефицит, най-вече чрез отлагане на плановете си за по-големи разходи. Макар че спредът между доходността на италианските правителствени облигации и тези на Германия, смятани за сигурно убежище, падна от своя пик, той все още е по-голям отпреди година.

Нестабилността имаше икономическа цена. Проучване сред трезори на Европейската централна банка (ЕЦБ) установи, че през четвъртото тримесечие на 2018 г. италианските банки са станали по-придирчиви относно своите кредитополучатели, макар че кредитните стандарти в други големи членки на еврозоната бяха смекчени. Това би могло да се дължи на по-големи разходи по финансирането. Централната банка на Италия очаква, че покачването на доходността по суверенните облигации ще повиши разходите по кредитирането на италианските компании с 1% през следващите 3 г. Тези вътрешни и външни сили имат сходен икономически ефект, отбелязва Никола Нобиле от консултантската фирма Oxford Economics. Те разтърсват доверието на бизнесите и домакинствата, принуждавайки ги да отлагат разходите си. Централната банка посочва, че делът на фирмите, очакващи да увеличат инвестициите си през 2019 г., е намалял. Икономисти занижиха прогнозите си за ръст на БВП през 2019 г. МВФ очаква растеж от 0,6% през 2019-а в сравнение с прогнозата от 1% през октомври. Нобиле и Джани посочиха по-мрачните 0,2-0,3%.

Италианското правителство сега се чувства притиснато. Икономическата слабост влошава фискалните му позиции. Държавният дълг, който вече е 132% от БВП, може още да нарасне. Бюджетният дефицит вероятно ще надхвърли таргета на правителството от 2% от БВП. На свой ред тази по-лоша фискална позиция би затруднила повече опитите на кабинета да стимулира икономиката. Ако Еврокомисията реши, че Италия е нарушила фискалните й правила, всякакви нови разходи ще причинят нов спор. А миналогодишният епизод показа, че големите планове за разходи може да са самоубийствени, ако финансовите пазари са стреснати. Италианското правителство ще трябва да убеди и Брюксел, и инвеститорите, че извънредните разходи ще помогнат за растежа на икономиката. Дотогава Италия ще продължи да залита.


© 2019 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com

Текстът е публикуван в брой 6 /2019 г. на списание "Икономист" от 8 февруари, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit