От протест към партия

„Жълтите жилетки” правят не една, а две политически партии

Съдържание от The Economist
От протест  към партия
Лидерство: Ингрид Льовавасьор ще води листата на „жълтите жилетки” в евроизборите
Преди 3 месеца хипнотерапевтката от Бретан Жаклин Муро отвори лаптопа си, натисна „Запис“ и изреди оплакванията си. Гневното й видео срещу нарастващите цени на горивата, качено във Facebook и YouTube, се разпространи светкавично. То помогна за създаването на протестното движение на „жълтите жилетки”, което принуди френския президент Еманюел Макрон да направи първата си политическа отстъпка с отмяната на увеличението на данъка върху горивата. Ентусиазирана от популярността на движението, миналата седмица Муро реши да пренесе протеста си от улиците към изборните секции и създаде политическа партия на „жълтите жилетки”. Това е второто подобно усилие за преобразуване на движение без лидери в организирана политическа сила.

Версията на Муро, наречена „Възникващи“, цели френските общински избори през 2020 г. Ръководният й принцип е „да пренасочи политиката към сърцата и съчувствието“ вместо към „управлението на парите“. С намигване към „Напред“, създаденото от Макрон движение за кандидатпрезидентската му кампания през 2017 г., моята партия, казва тя, няма да е „нито наляво, нито надясно“. Сред идеите й е по-висока данъчна ставка за най-високите доходи и по-малко облаги за депутатите.

Инициативата й дойде само дни след като друга „жълта жилетка“ – Ингрид Льовавасьор, създаде своята партия „Сбор, воден от гражданите“ (RIC). 31-годишната болногледачка от Нормандия Льовавасьор, подобно на бретанската си колежка, също стана познато лице от френската телевизия. Тя казва, че партията й ще бъде готова за борба в изборите за Европарламент през май, и вече определи първите 10 кандидати. RIC е и съкращението на „предизвикани от гражданите референдуми“, които станаха популярно искане на „жълтите жилетки“, след като движението им се разрасна от бунта срещу скъпите горива. Льовавасьор не е много наясно с политиката си, която според нея ще изкристализира от низините. Но споделя с Муро желанието „да върне човешкото в политиката“.

Твърдолинейни активисти, които искат да свалят Макрон от власт и нямат желание да прекратят протестите, обвиниха Льовавасьор в измяна. След като се разбра, че е гласувала през 2017 г. за Макрон дори само за да отстрани националистката Марин Льо Пен, тя бе обвинена, че е подставено лице. „Вот за „жълтите жилетки” е вот за Макрон“, заяви шофьорът на камион Ерик Друе, който ръководи най-популярната Facebook група на „жълтите жилетки” „Сърдита Франция“.

Засега Льовавасьор казва, че ролята на партията й е да координира различни инициативи, а не да се стреми към политически монопол върху движението. Но и това няма да е лесно. Политическите симпатии на „жълтите жилетки” варират от крайнолеви анархисти до ултрадесни. Доста умерените левичарски инстинкти на Льовавасьор противоречат на другите. В телевизионен дебат с нея „жълтата жилетка” от Тулуза Бенжамен Коши спомена, че обсъжда с десни политици начини движението „да припознае“ някоя съществуваща политическа партия.

Традиционните политически партии не смятат точно така. Крайнолевият Жан-Люк Меланшон, както и Льо Пен, активно ухажват „жълтите жилетки”. Протестиращите по кръстовищата, заяви Льо Пен, „често са наши избиратели“. Това може и да е така. Но много „жълти жилетки” смятат депутатите от Националното събрание Меланшон и Льо Пен за част от системата, тоест за част от проблема. Според неотдавнашно допитване, ако в изборите за Европарламент има единна листа на „жълтите жилетки”, тя би получила 13%, отнемайки от резултатите на Льо Пен (17,5%) и на Меланшон (8%). Като се имат предвид отслабените социалисти (5%) и републиканци (11,5%), само една партия би увеличила преднината си благодарение на формацията на „жълтите жилетки”: „Напред“ (22,5%) на Макрон, когото движението толкова мрази.


© 2019 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com

Текстът е публикуван в брой 6 /2019 г. на списание "Икономист" от 8 февруари, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit