Стояна – танцуващото столетие

Любимата актриса на поколения зрители от XX и XXI век посрещна 97-ия си рожден ден и 70 години на сцената в Зала 1 на НДК

Виолета Цветкова
Виолета Цветкова / 10 February 2019 12:18 >
Стояна – танцуващото столетие
Източник: БТА
Певицата Йорданка Христова бе сред многото творци, поздравили Стояна на сцената на зала 1 на НДК на 2 февруари
Няма такава актриса! Стоянка Мутафова не е за Книгата на рекордите "Гинес" – за нея няма книга, която да я опише, няма художник, който да я нарисува, няма композитор, който да я изобрази в ноти. Тя е… Г-жа Стихийно бедствие, от което никой не търси спасение.

Почти не си спомням 2 февруари през последните години, в който главен герой да не е Стояна. Това е рожденият й ден, когато сякаш и народът празнува. Любимата му актриса е родена точно тогава през 1922 г. Расла като хилаво дете и никой не подозирал какво "театрално чудо" ще излезе от нея. Не просто чудо, а "актрисище", "великан", "вулкан"… това бяха само част от "титлите", с които бе коронована от приятелите си Стоянка Мутафова на своя 97-и рожден ден. Празникът и 70-годишнината й на сцената събра артисти и певци в Зала 1 на НДК, които пред повече от 4000 зрители й пожелаха "на многая лета".

Йорданка Христова, Силвия Кацарова и "Тоника – Домини", Теди Кацарова и Нели Петкова, Мариус Куркински и Виктор Калев, Аня Пенчева и Кирил Ефремов… всеки намери мил поздрав към дамата, която направи Сатиричния театър по-пъстър, по-мъдър и запомнящ се. "Аз само комичните роли не ги обичам – казва тя. – Трябва да е на ръба. Както е и в живота."

А как е в живота й? "Не обичам да вървя по отъпкани пътеки, никак. По магистрали, по равни пътища – не. Обичам си своите пътеки, с храсталаци, с дупки, къпини да ме дерат… по този начин излиза по-добре. Тръгна ли по равния път – не, не се получава. Не мога така."

Спомних си тези думи на Стоянка Мутафова, защото нещо не ми достигна в тази празнична вечер. Тя се радваше на прегръдките, на комплиментите, дори потанцува, но говори малко. Публиката, ненаситна за Стояна, я аплодира, но този път тя бе в ролята на почитан наблюдател.

Стоянка Мутафова в спектакъла "Баня" с голямата си любов Нейчо Попов

Връщам се вкъщи и се заравям в следите от моите срещи с Мутафова. Незабравими! Гримьорната й в Сатирата, неизменните перли и червилото, живите очи и характерният глас… Питала съм я не чувства ли умора – все е на път, все е на сцена. А тя се усмихна: "Абсолютно никаква! Има дни, в които почва да ми става неудобно. Викам си, чакай бе, на колко съм години, какво търся по сцените, да не би да ми се подиграват хората? Понякога даже си казвам, абе защо не взема да се прибера вече вкъщи. Ама прибера ли се и… нещо не мога…".

Питала съм я и дали след толкова изтърколили се десетилетия вече знае какво е животът, а Стоянка не се прави на всичко знаещ мъдрец: "Аз още го търся. Още ровя. Не само тук, из Вселената. Когато бях в прогимназията, четях много такава литература. За Вселената, за планетите и т.н. Дори по едно време бях си внушила, че във Вселената има една земя, точно като нашата. Същата, огледална. И каквото аз говоря, говори и тя, каквото правя аз – прави го и тя. По едно време взех с нея да се разправям, да си говоря с "аз". Бях се побъркала, баща ми почна да ми вика "пътник между звездите”, като романа на Джек Лондон. И като му разказвах, той малко се уплаши. Каза ми: „Спри, моето момиче, можеш да свършиш в лудницата, не може така, стига, стъпи малко на земята! Остави Вселената! Никога може би няма да я стигнеш, много хвърчиш, ще направиш някоя беля”. Наистина се бе изплашил, а аз не знаех в каква връзка го казва… Та животът какво е – вечно търсене. Даже из Вселената го търсех...".

Всички на 97-ия й рожден ден в НДК й говореха и пееха с любов и за любов. Но в репортерския ми диктофон самата Стояна говори за любовта: "Винаги съм знаела какво е любовта. Нещо, без което не може да се живее. Който не е обичал истински, богато, той не е човек. Трябва да знаеш, да можеш да обичаш, да страдаш от любов. Дори да умреш. Любовта е най-великото нещо. Ако няма любов, няма да има и човек".

Нейната голяма любов е актьорът Нейчо Попов, който си отиде внезапно и на когото тя не измени до ден-днешен. "о ден-днешен преживявам тази загуба, защото много се обичахме. Когато го загубих, имах чувството, че загубих всичко, с изключение на детето си. Ударът беше толкова жесток, че даже не знаех как ще продължа да живея."

Сред архивните кадри, прожектирани на големи екрани на концерта на 2 февруари, бе снимката, запечатила миг от спектакъла "Баня" с танцуващите Стоянка Мутафова и Нейчо Попов. Малцина в залата обаче знаят нейната история. А актрисата можеше да я разкаже, както я разказа преди години на мен:

"Това беше първата ми роля в Сатирата, с това открихме театъра, но тогава все още играехме на сцената на "Сълза и смях". Там се залюбихме с Нейчо. Аз нямах хабер в началото. Мисля, че държа в едната си ръка цигаре. Преди да излезем, той винаги ми запалваше цигарата. Излизам в едната ръка с цигара, а с другата се държим с него заради танца. Мислех, че е само така, като колега, а то било… От една цигара и един танц тръгна всичко!".

Животът й е танц. Танц с театъра, танц с публиката, танц с годините – почти цяло столетие. Питала съм я как би описала Стояна, ако може да се погледне отстрани: "Нямаше много да я харесам! Ако си мислите, че много се харесвам – грешите. Непрекъснато виждам лошите й черти".

Не знам дали би искала рожденият й ден да се празнува отново, но организаторите са решили да повторят събитието и на 12 март. Една голяма актриса заслужава истински Голям миг, той не се повтаря. Иначе заприличва на бизнес. Публиката очаква нейната "Г-жа Стихийно бедствие" на 11 и 21 февруари в "Сълза и смях", защото театърът е нейната любов.

Текстът е публикуван в брой 6/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit