Миропомазването на Хуан Гуайдо

Световните демокрации са прави да искат промяна в най-зле управляваната латиноамериканска страна

Съдържание от The Economist
Миропомазването на Хуан Гуайдо
Подкрепа: Хуан Гуайдо има добри основания да се смята за легитимен

Ако само протестите можеха да отстранят един президент, Николас Мадуро вече щеше да е на самолет за Куба. На 23 януари най-малко 1 млн. венецуелци от цялата страна излязоха на улиците да поискат оттеглянето на Мадуро. Те отговориха на призива на Хуан Гуайдо, който се обяви за законен държавен глава. Той получи подкрепата на повечето латиноамерикански държави, както и на САЩ и ЕС. Мадуро обаче е подкрепян от армията, както и от Русия, Китай и Турция. При редакционното приключване на броя той още бе на власт.

Залогът е голям. Най-важният е съдбата на 32 млн. венецуелци, изпаднали в мизерия при 6-годишното управление на Мадуро. Според анкети на 80% от тях им е писнало от него. Други страни също са ударени от провала на Венецуела. Регионът се бори с миграцията на над 3 млн. души, бягащи от глада, репресиите и социалистическата антиутопия, създадена от покойния Уго Чавес. Европа и САЩ страдат от корупцията във Венецуела, която укрепва ролята си като канал за наркотици. И докато световните лидери се групират "за" или "против" Мадуро, борбата им е за важна идея, която напоследък не е популярна: че когато един лидер ограбва държавата си, потиска народа си и подкопава върховенството на закона, проблемът е всеобщ.

Трудно е да се разбере мащабът на катастрофата, която Мадуро причини на Венецуела. Годишната инфлация се изчислява на 1,7 милиона на сто (правителството вече не публикува данни), което означава, че спестяванията в боливари от $10 000 в началото на годината се стопяват накрая до 59 цента. Венецуела има големи запаси от нефт и газ, но държавната петролна компания бе плячкосана и поставена под управлението на един от 2000-те генерали в страната, който наблюдаваше как продукцията се срина на 1,1 млн. барела дневно. Населението страда от недохранване и липса на обикновени лекарства, включително на антибиотици. Болниците станаха смъртоносни капани поради недостиг на електричество и съоръжения. Тъй като прехвърля вината за проблемите си на чуждестранни конспирации, Мадуро отхвърли повечето предложения за хуманитарна помощ.

Въпреки тези страдания мнозина чужденци, особено от левицата, твърдят, че светът трябва да остави венецуелците сами да разрешат различията си. Някои възприемат мнението на Мадуро, че претенцията на Гуайдо към президентството, подкрепена веднага от САЩ, всъщност е преврат. Русия, която положи много усилия да дискредитира идеята, че западната интервенция може изобщо да е миролюбива или конструктивна, е изпратила според някои съобщения 400 войници от частен военен подизпълнител, забелязан също в Сирия, Украйна и части от Африка, или да защитават режима, или руските активи.

Преврат: Мадуро положи клетва на 10 януари за втория си мандат, след като открадна миналогодишните избори

Би било погрешно Венецуела да бъде оставена на отмъстителното управление на Мадуро. Ако в страната е извършен преврат, той е негов. Той положи клетва на 10 януари за втория си мандат, след като открадна миналогодишните избори. През първия си мандат, спечелен през 2013 г. след друг съмнителен вот, той подкопа демокрацията, като задуши критичните медии и изкорми конституцията. Той напълни избирателната комисия и Върховния съд с пионки и неутрализира Националното събрание, контролирано от опозицията. За разлика от него Гуайдо има добри основания да се смята за легитимен. Като председател на парламента той служи като действащ президент, ако постът е вакантен – който е такъв, след като Мадуро не го заема легитимно.

Въпросът не е дали светът трябва да помогне на Гуайдо, а как. Миналата седмица САЩ, които все още са основният търговски партньор на Венецуела, наложиха санкции на петролния й износ и на вноса на разредители, необходими за суровия й петрол. С разпореждането плащанията за венецуелския петрол да се превеждат в банкови сметки, запазени за Гуайдо, САЩ се стремят да задушат режима с надеждата, че армията ще премине на страната на Гуайдо.

Една от опасностите е Мадуро да се окопае и да нареди на силите за сигурност и „колективите“, организирани бандити в служба на режима, да наложат терор. Другата е САЩ да надценят картите си. В момента те работят с Групата от Лима, съставена от местни правителства. Но санкциите биха могли да навредят повече на населението, отколкото на режима. Ако с цел смяна на режима САЩ действат, без да мислят, може в Латинска Америка отново да бъдат сметнати за арогантни империалисти. Русия представя интервенцията на САЩ като опит да доминират в задния им двор, а медиите вече твърдят, че интересите на Владимир Путин в Украйна не са различни. Ситуацията е тест за Доналд Тръмп и външнополитическия му екип, включително за ястреба Джон Болтън, съветника по националната сигурност. Неотдавна той намекна за използване на американски войски. Това би било грешка, освен ако няма насилие от държавата срещу американски граждани.

Привържениците на Гуайдо могат да помогнат, без да прибягват до сила или мръсни номера. Има две категории. Първата включва стимули за венецуелците да поискат промяна, армията да зареже режима и Мадуро да се оттегли. Сега, когато Гуайдо е признат за временен президент, той може да контролира милиарди долари венецуелски валутни активи, ако властта се смени. Националното събрание прие закон, предлагащ амнистия за войници и граждани, ако работят за възстановяването на демокрацията. На Мадуро бе обещана възможността да напусне страната.

Вторият начин е да бъде дадено на венецуелците да разберат, че светът е готов за вземането на властта от Гуайдо. Урокът от Арабската пролет е, че дори лидер, който започва с премахването на един тиранин, трябва бързо да въведе подобрения, или рискува да загуби подкрепата си. Непосредствените приоритети ще бъдат храната и здравеопазването. Самата поява на ново правителство ще помогне за спиране на хиперинфлацията, но Венецуела ще се нуждае също от реални пари от чужбина – международните кредитори, включително МВФ, трябва да бъдат щедри. Списъкът с нуждите е дълъг: Венецуела ще трябва да премахне контрола върху цените и други изкривявания и да изгради мрежа за социална сигурност. Трябва да рестартира петролната си промишленост, от което следва да приветства чуждите капиталовложения. Дългът й ще трябва да се преструктурира, включително този към Русия и Китай, който трябва да се плати с петрол. А сред всичко това временното правителство на Гуайдо ще трябва да организира и избори.

Преди едно поколение Венецуела бе функционираща държава. И отново може да бъде. Тя е благословена с петрол и плодородна земя. Има образовано население в страната и сред избягалата в чужбина диаспора. А в лицето на Гуайдо разполага с лидер, който най-малкото изглежда способен да обедини разпокъсаната опозиция. Но най-напред трябва да се отърве от Мадуро.

© 2019 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com

Текстът е публикуван в брой 6/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit