Честно за еврозоната

Европейската централна банка не е универсален намордник за банките, който замества националната отговорност. А ниските лихви крият и рискове, показа примерът на Гърция

iconomist
iconomist / 08 February 2019 08:45 >
Честно за еврозоната
Източник: БТА
ОЦЕНКА: Решението дали България да бъде допусната до чакалнята на еврозоната, ще е оценка както за банковия сектор, така и за цялото държавно управление, доминирано от ГЕРБ в 9 от последните 10 години
"В банковия съюз и в еврозоната нито централните банки, нито банките в съответната държава могат да си позволяват, да използвам мека дума, „волности“. Защо ни е страх тогава да дисциплинираме този сектор?

Той е толкова важен за всеки един от нас. Целта е, ако някой собственик на банка или група акционери доведат до фалита на банката, не данъкоплатецът да плати и хората да изгорят с парите си там, а те да понесат своята отговорност. Те да платят. С една дума, разбира се, че по-важно е по-ниски лихви, стабилна система, но най-важното е дисциплинирането на банковия сектор. Да не може да се случи това, което ставаше по времето на министър Гечев. По времето на миналия мандат на БСП, с КТБ и всичко останало. Това няма как да се случи, ако България е в този клуб на еврото."

Това са уводните слова на премиера Бойко Борисов от конференцията "Бизнесът среща правителството“, която в. "Капитал" организира миналата седмица. Такива събития се осмислят именно от възможността хората във властта да изразят позицията си необезпокоявани и в пълнота. Да изложат аргументите си и те да станат база за надграждане в последващи дебати.

Само че миналата седмица премиерът не беше докрай честен с аудиторията. На Борисов са думите от 2011 г., че средствата на държавните фирми няма да се изтеглят от КТБ: „Тези пари са си били там, ако тръгнем да ги вадим, ще фалираме банката и тя ще повлече всички останали“. И ако напомпването на банката само започна при правителството на тройната коалиция (БСП/НДСВ/ДПС), то достигна пълни размери в първия мандат на ГЕРБ, от 2009 до 2013 г. Именно през първия мандат на ГЕРБ се случи и разграбването на банката, посочи доклад на разследващата компания "Аликс Партнърс", която ГЕРБ наеха във втория си мандат.

В този период системата за банков надзор, финансово разузнаване и противодействие на прането на пари беше преобладаващо, а впоследствие и напълно моделирана според вижданията на ГЕРБ. Още в първите си дни като парламентарно мнозинство Иван Искров беше преизбран за управител на Българската народна банка (БНБ), но вече от името на ГЕРБ. Беше сменен и един от подуправителите на Централната банка като ясен знак, че ръководството на БНБ е в конфигурация, одобрена от ГЕРБ. От февруари 2011 г. начело на ДАНС беше председател, утвърден от ГЕРБ.

Самостоятелно управляващата партия отказа и да диверсифицира депозитите на държавните фирми. Въпреки многобройните си публични изявления, че ще задължи държавните предприятия да внимават с финансовия риск и ще им забрани да слагат всички яйца в една кошница, финансовият министър в първото правителство на ГЕРБ Симеон Дянков не изпълни заканата си. Вместо да въведе регулация, която да задължи предприятията да провеждат конкурси и да сложи лимит за максимално допустимия дял от средствата в една банка, той издаде препоръки. Не законопроект, не наредба, не правилник, а препоръки.

Всичко казано дотук не просто навежда на мисълта, а крещи, че КТБ фалира ако не със съдействието на ГЕРБ, то заради нерешителността или некомпетентността на институции, формирани под влиянието на ГЕРБ.

Истина е и нещо друго – Европейската централна банка няма магически механизъм, чрез който да приведе безотговорните банкери под отговорност. Може да ги надзирава по-добре, но не и да ги държи отговорни. Ако една банка изпита капиталов недостиг, акционерите ѝ ще трябва първи да извадят средства за нейното стабилизиране. Това е някаква форма на отговорност, но по никакъв начин не би постигнала ефект в случай като този с мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, който просто избяга, след като рефинансирането му секна, и отказва да се предаде.

Изказването на Борисов не е честно и защото чрез него той отказва да признае, че понякога фалитът е неизбежен. Да, БСП в коалиция с ДПС допуснаха КТБ да си отиде, или по-точно ускориха фалита ѝ. Беше грозно, но единственият начин това да се предотврати, беше откраднатите милиарди на вложителите да се покрият с такива на данъкоплатците.

Всъщност премиерът не твърди, че би могъл да се справи с проблема по по-малко грозен начин. Нито говори за повече ефективност при събирането на масата на несъстоятелността и не критикува финансовия министър, че намали тройно прогнозата си за вземанията на КТБ, които могат да бъдат върнати. Сочи като панацея единствено Европейската централна банка като външен намордник за вътрешни проблеми.

Говорейки за панацея, за такава се представя и приемането на еврото като средство за понижаване на лихвите в България. Но дали действително е така?

По-високите лихви са последният стабилизатор, който отчита по-високия бизнес- и политически риск на страната. Фактът, че не сме достатъчно богати и един кредитен бум вследствие на ниските лихви може да доведе до неустойчиво замогване по модела на Гърция, Италия, Испания и Португалия, се премълчава. Отменяйки или свивайки значително рисковата премия, която сега отличава българските лихви от европейските, еврозоната може да се превърне от котва за стабилността в предпоставка за проблеми. И единственият играч, който поставя благоразумието пред слепия оптимизъм, може да се окаже Европейската централна банка, която има най-голям интерес в чакалнята на еврозоната да не влязат неподготвени държави, защото след това не може да ги спре да въведат еврото.

Истински и незабавен позитив от въвеждането на еврото за България е достъпът до ликвидността на ЕЦБ, с която може да се гасят пожари както в банковия сектор, така и в сектора на публичните финанси. И затова решението за допускане в чакалнята на еврозоната, което правителството очаква да се случи през юли, няма да се базира само върху оценка за състоянието на банките, но за цялото държавно управление. Което беше белязано от ГЕРБ в 9 от последните 10 години.

Текстът е публикуван в брой 6/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit