Кой и как да претърсва адвокатска кантора

Адвокати искат поемните лица да са юристи, които да пазят поверителността на отношенията им с клиентите

Иглика Горанова
Иглика Горанова / 04 February 2019 12:24 >
Кой и как да претърсва адвокатска кантора
Източник: БТА
Натиск: За Сотир Цацаров и Иван Гешев адвокатите не са неприкосновени, но отново ще пишат инструкция за претърсванията на адвокатските кантори

Напрежението между адвокати и сцецпрокуратурата, което тлее повече от месец и което заплашваше да прерасне в адвокатска стачка, изби в спешно писане на промени на Закона за адвокатурата и в инструкции от страна на прокуратурата как да се претърсват кантори.

Конкретният повод за поредните изменения и инструкции, които трябва да подсигурят допълнително спазването на тайната между адвокат и клиент, е скандалът, който избухна през декември миналата година, след като специализираната прокуратура претърси офис и домове на адвокати от кантора "Карадалиев и партньори", за да изземе документи. Спецпрокуратурата и спецсъдът бяха обвинени от адвокати, че са нарушили закона, защото са искали кореспонденция между адвокат и клиент. Прокуратурата пък заяви, че адвокатите не са неприкосновени.

"Спешно трябва да се възстанови балансът, защото впечатлението в момента е, че законодателната власт променя нормативната база така, че дава повече права на спецсъда и на спецпрокуратурата, което нарушава правата на защитата и на гражданите“, заяви пред „Икономист“ адвокат Александър Пелев. Той е сред инициаторите на недоволството в адвокатската гилдия, която се почувства застрашена от действията на спецпрокуратурата и спецсъда, и написа открити писма в защита на тайната клиент – адвокат до Министерството на правосъдието, прокуратурата, омбудсмана, Инспектората към Висшия съдебен съвет и Висшия адвокатски съвет. В отговор зам. главният прокурор Иван Гешев заяви, че недосегаеми хора няма и на всеки може да бъде търсена отговорност, ако е извършил престъпление, без обаче да се впуска в обяснения как се пази тайната между адвокат и клиент и какви са гаранциите, че при обиските законът ще се спазва. За да потуши напрежението, шефът на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова се срещна с главния прокурор Сотир Цацаров, който обеща да напише подробна инструкция за претърсване на адвокатски кантори, макар че такава вече има – изготвена през 2011 г. от тогавашния главен прокурор Борис Велчев.

Проверки
Адвокати от столичната адвокатска колегия поискаха проверки на случаите на претърсване на кантори от спецпрокуратурата, защото според тях се забелязват "системни случаи на неправомерна намеса на прокуратурата в дейността на независимата адвокатура", в това число искания за изземване на документи, които представляват кореспонденция между адвокат и клиент. „Това са своеволия от страна на спецпрокуратурата“, коментира пред "Икономист" Лазар Карадалиев. Той е категоричен, че влизането в офиси на адвокати е разрешено, когато има съмнения за престъпна дейност – наркотици, убийства и други тежки престъпления, но не може да се влиза и да се изземва кореспонденция между адвокат и клиент. "Един нормален съд не би разрешил такова претърсване, каквото се случи при нас“, коментира още Карадалиев. Той и още над 200 негови колеги, които са го подкрепили, очакват на общото събрание на Върховния адвокатски съвет през февруари да има остра реакция срещу неспазването на закона, защото когато не се спазват правилата, се руши правото на справедлив процес и на защита.

Отпор: От Висшия адвокатски съвет се очаква да излезе със законодателни искания за гарантиране поверителността на отношенията между адвокат и клиент

Междувременно след обиска Карадалиев се сдоби и с обвинение за участие в организирана престъпна група за пране на пари, в която са той и клиентът му – Емилиян Гебрев, вследствие на което Карадалиев не може да бъде защитник на бизнесмена. Карадалиев, който е и един от адвокатите на Цветан Василев по делото за КТБ, е обвинен от прокуратурата, че на определени стаи е слагал надпис „адвокатски офис“, за да не могат те да бъдат претърсени.

„За 40-годишната си практика не си спомням за такива нарушения – да бъдат разрешени действия, които засягат адвокатската тайна и защитата на клиентите“, коментира пред „Икономист“ необходимостта от промени в закона адвокат Владимир Дончев. Той и адвокат Александър Пелев разказаха, че в кантората „Карадалиев и партньори“ са дошли двама следователи от спецпрокуратурата и служители на ДАНС, които си водели поемни лица. Те представили определение от спецсъда и се опитали да направят претърсване и изземване на документи от адвокатското дружество. Преди това те опитали да претърсят кантората без съдебно разрешение, в условията на неотложност, но не били допуснати. В разрешението на спецсъда пък се давало зелена светлина да се изземе личният електронен подпис на адвоката, кореспонденцията му с клиенти и книжа, защото това било единственият начин да се съберат доказателства – нещо, което противоречи на закона, на прокурорската инструкция за претърсване и на европейската практика.

Инструкции без край
Пред "Икономист" столични адвокати заявиха, че не са убедени, че решението е в писането на нова инструкция от прокуратурата, защото тази от 2011 г. е достатъчно подробна и просто трябва да се спазва. В нея е записано, че може да се иска обиск от съда само в случаите, когато са налице достатъчно данни, че самият адвокат е участвал в извършване на престъпление. В искането до съда за разрешение за обиск изрично трябва да се спомене, че то се отнася до адвокатска кантора или жилище на защитник. Същото важи и в представени за одобрение от съда протоколи за претърсване. В инструкцията подробно са разписани правилата за претърсване на кантори и за подслушване на адвокати. „Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване независимо от местонахождението им. Не може да се иска достъп до клиентски сметки или информация за тях“, пише в документа. Неприкосновена е и кореспонденцията между адвокат и клиент, независимо дали е по електронен път, или по друг начин. Според указанията спрямо адвокат могат да се прилагат специални разузнавателни средства само когато има достатъчно данни за обосновано предположение, че той е извършил или участвал в престъпление. В искането за използването на СРС отново трябва изрично да се спомене, че става дума за адвокат. Ако по време на подслушването бъде прихванат разговор между адвоката и негов клиент или колега и те обсъждат информация по правото на защита на клиенти, тогава не се изготвят веществени доказателствени средства. Изключение правят случаите, когато става дума за престъпление на самия адвокат. Адвокатите не могат да бъдат разпитвани за разговорите си с колеги, с клиентите си и техните дела. Срещите между адвокат и клиент не може да се подслушват, може само да се осъществява наблюдение.

Какво към всичко това има да допълва главният прокурор сега?

Реформи по австрийско-френски модел
Адвокати настояват Висшият адвокатски съвет чрез депутати или чрез правителството да внесе промени в Закона за адвокатурата. Европейският съд за правата на човека отдавна критикува българската нормативна уредба на претърсването и изземването в помещения на адвокати заради липсата на правни познания у поемните лица. „Това препятства възможността им да преценят кои книжа и електронни данни съдържат информация, представляваща адвокатска тайна, т.е. участието им не представлява достатъчна гаранция срещу произволно нарушаване“, се казва в изследване на Здравка Кръстева от катедра „Наказателноправни науки“ в Софийския университет. Според юристи, с които "Икономист" разговаря, промените в закона трябва да са по австрийско-френски модел. Той предвижда поемно лице да бъде представител на адвокатската колегия и да има право на възражение срещу изземването на книжа или електронни документи, които засягат неприкосновеността на тайната на съобщенията между адвоката и неговите клиенти. В този модел при възражение на представителя на адвокатската колегия опакованите и запечатани книжа и други носители на информация се предоставят за преценка на съда, чиято независимост е гарантирана от конституцията. За неприемлив заради и без това всесилния у нас главен прокурор се смята британският модел, при който главният прокурор посочва оценен като независим адвокат, който първи при претърсването преглежда документите и преценява кой от тях е свързан с поверителните отношения адвокат – клиент.

Текстът е публикуван в брой 5/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit