В окото на бурята

Турция все още е на ръба на рецесията

Съдържание от The Economist
В окото на бурята
Реакция: Назначението от Ердоган на неговия зет Берат Албайрак (вляво) за финансов министър миналия юли предизвика най-силната атака срещу лирата от опита за преврат през 2016 г.
Добрата новина за обрулената икономика на Турция е, че лошата новина можеше да е значително по-голяма. Турската лира, която изкара голяма част от миналото лято в мъртва спирала, скочи до най-високото си ниво от август, когато Америка замрази активи на двама висши турски служители и наложи мита върху износа на стомана и алуминий. Доверието на инвеститорите се повиши, след като Турция освободи американски пастор, прекарал 2 г. зад решетки по фалшиви обвинения за преврат.

Диалогът с Америка се ускори след убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги в консулството на страната в Истанбул. Инфлацията, достигнала 25% през октомври на годишна база, падна с 5 пункта през последните 2 месеца главно поради серия от повишения на лихвата. Зетят на президента Реджеп Ердоган – Берат Албайрак, чието назначение за финансов министър миналия юли предизвика най-силната атака срещу лирата от опита за преврат през 2016 г. и който се препъна през първите седмици на поста си, оттогава спечели предпазливи похвали от банкери и анализатори.

Все пак последиците на валутната криза, изострени от години на стремглаво кредитиране и бездействие на централната банка, продължават да вредят на реалната икономика. Растежът през третото тримесечие на 2018 г. се сви до 1,6% на годишна основа в сравнение с 5,3% през второто. На тримесечна база икономиката се сви с 1,1%. Рецесията, определяна като две последователни тримесечия на негативен растеж, сега изглежда неминуема. През ноември рейтинговата агенция Moody’s прогнозира, че през 2019 г. икономиката ще се свие с 2 на сто. МВФ очаква растеж само от 0,4%.

Въпреки неотдавнашните повишения лирата все още е загубила почти 30% от стойността си спрямо долара през последната година, оказвайки натиск над турските компании с дългове в чужда валута. През 2018 г. най-малко 846 компании подадоха молба за защита от банкрут, сочат официални данни. Според експерти броят им може да е хиляди. Някои от най-големите конгломерати на страната трябваше да предоговарят дългове за милиарди долари. „От перспективата на корпоративния дълг все още не сме видели най-лошото“, казва Зумрут Имамоглу, главен икономист на бизнес лобито TUSIAD.

Изправени пред безброй искания за рефинансиране, както и пред покачващи се лихви (централната банка повиши основната със смайващите 7,5% от юни насам), банките се затрудняват да отпускат нови кредити. „Все още сме здрави и можем да преструктурираме голяма част от този дълг, но ако не получим лихвите си върху заемите от една компания, не можем да кредитираме друга“, казва турски банкер.

Ердоган, който веднъж окачестви високите лихви като „майката на всички злини“, може да се изкуши да отвори финансовите кранчета и да окаже нов натиск над банките да подновят кредитирането преди местните избори през март. Но възможностите му за маневри са ограничени. Пазарите наблюдават по-внимателно, отколкото преди година. Голям пропуск във финансовата дисциплина или преждевременно понижение на лихвата от централната банка вероятно са способни да предизвикат нова разпродажба на лирата. „Ердоган трябва да жонглира с избирателите, с геополитиката и с икономиката, казва Алваро Ортис Видал – Абарка, главен икономист за Турция в испанската банка BBVA. – В края на деня обаче той винаги ще погледне реакцията на лирата. Тя е най-могъщият контрол и баланс на неговата власт.“


© 2019 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com

Текстът е публикуван в брой 2 /2019 г. на списание "Икономист" от 11 януари, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit