Съдбата на Сирия сега е в ръцете на Русия

Владимир Путин трудно ще реши бъдещето ѝ

Съдържание от The Economist
Съдбата на Сирия сега е в ръцете на Русия
Обвързаност: Путин ще има проблеми да уреди бъдещето на Сирия, докато позволява безконтролното управление на Асад
През последните 4 г. американските войски помагаха за разгрома на „Ислямска държава“ в Сирия. На президента Доналд Тръмп обаче му писна и ги изтегля обратно. Очаква се през следващите месеци всички 2000 войници да са у дома. Неочакваното изтегляне стресна американските съюзници в региона, и по-специално сирийските кюрди, и рискува да позволи на джихадистите да се прегрупират. Освен това то отстъпва източната част на Сирия, богата на петрол, газ и обработваема земя, на правителството и на неговите ирански и руски съюзници.

С изтеглянето на Америка от Сирия Русия се окопава все повече. Тя се намеси решително през 2015 г., спасявайки Башар Асад. С нейна помощ омразният диктатор спечели гражданската война след близо 8 кръвопролитни години. Авторитарните управници от Залива, които ненавиждат Асад, признават победата му, като възстановяват дипломатическите връзки.

Доказвайки, че ще е лоялна и към най-чудовищните си съюзници, сега Русия е смятана от мнозина за необходимата сила на региона. Само тя все още си говори с всички, които имат залог в Сирия, включително Иран, Израел и Турция. Но ако иска да закрепи успеха си и дори да замени САЩ, Русия трябва да покаже, че може да спечели траен мир след ужасната война.

Засега тя не се справя с тази отговорност. Вместо да върне единството на Сирия, Русия остави Асад да я разпокъсва. Тя му помогна да принуди с бомби опонентите му да се подчинят и го прикри при използването на отровен газ. Сирийският управник отдавна изглеждаше решен да промени религиозната сектантска смес в страната с удари срещу сунитските градове, където бунтът срещу него преди това набра сила, окуражавайки шиити, християни и алауити (собствената му секта) да сложат ръка на имущество, изоставено от спасилите се от клането. Сега той прави по-трудно завръщането в страната на 6-те милиона сирийци, избягали в чужбина. Стотици, ако не и хиляди завръщащи се от Ливан сирийци, повечето сунити, бяха блокирани.

Русия казва, че тежката ръка на Асад е необходима за стабилността на Сирия. Това не е така. Въпреки че диващината помогна на Асад да оцелее, тя пречи на възстановяването на Сирия. Тя тласна недоволните сунити в прегръдките на екстремистите. Неравенството, корупцията и разделящото управление първоначално запалиха бунта и подхраниха джихадисткото въстание. Докато това остава правителствена политика, Сирия никога няма да бъде наистина безопасна.

За да има промяна, Сирия трябва да започне да възстановява институциите и инфраструктурата си. Извършената досега реконструкция облагодетелства най-вече Асад и приближените му. Властта и богатството трябва да бъдат по-широко споделени. Децентрализацията и федерализмът биха помогнали за убеждаването на сунитите (които са мнозинство в страната) и други групировки, че имат глас. Асад не показва признаци, че възприема подобни понятия; той се чувства отмъстен и иска да продължи войната, докато си върне всички територии. Русия може и трябва да му извие ръцете – в крайна сметка оцеляването му зависи от руската въздушна мощ.

Освен това Русия трябва да направи повече, за да гарантира, че в Сирия няма да избухнат нови конфликти. Кюрдите на север, изоставени от Америка, се обърнаха към Асад за защита от Турция, която ги смята за терористи. Турски войски вече контролират отрязък от Северна Сирия. Русия трябва да действа като буфер между страните, особено във взривоопасния град Манбидж. Тя може да направи повече и на юг, за да сдържа Иран, който се опитва да задълбочи влиянието си в Сирия и рискува нова война с Израел.
Президентът Владимир Путин, който се представя за господар на съдбата на Сирия, ще има проблеми да уреди бъдещето й, докато позволява безконтролното управление на Асад. Мирните преговори се провалиха отчасти поради непримиримостта на Асад. Русия не може просто да си тръгне, без да загуби своето новоспечелено регионално влияние. По едно време изглеждаше, че Путин е избягнал скъпоструващ кошмар в Сирия. Всъщност опасността още е надвиснала.

© 2019 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com

Текстът е публикуван в брой 2 /2019 г. на списание "Икономист" от 11 януари, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit