Стимулант със странични ефекти

20-годишнината на еврото показа и силата, и най-големите уязвимости на единната валута. Подготовката за еврозоната може да ускори икономиката, подобно на членството в ЕС

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 10 January 2019 16:26 >
Стимулант със странични ефекти
Източник: shutterstock

Преди 20 години, когато бе въведено еврото, във валутния съюз се включиха 11 държави от Европейския съюз. Днес в еврозоната са 19 страни, брутният й вътрешен продукт е $12,5 трилиона (в края на 2017 г.) и е най-голямата икономика в света след САЩ. На пръв поглед подобна статистика показва, че единната валута е абсолютен шампион и универсална спойка за създаване на по-силна Европа. Всъщност положението е по-различно. Макар ползите от валутния съюз да са безспорни, кризата и бавното възстановяване след нея показаха, че за пълноценното функциониране на еврото са необходими усилия, които народите и политиците на ЕС засега не са готови да положат. И това очертава болезнено бъдеще, в което ползите леко надвишават негативите, а ситуацията прилича повече на брак по сметка.

„Държави с обща валута не си обявяват война“, каза преди близо три десетилетия германският канцлер Хелмут Кол, който заедно с френския президент Франсоа Митеран положи основите за създаването на еврозоната през 90-те години на миналия век, задълбочавайки по този начин интеграцията между страните от ЕС. Освен с единен пазар държавите, приели еврото, вече разполагаха и с единна валута. Тя премахна валутнокурсовия риск при трансграничните инвестиции, позволи на по-слабите страни членки да заемат средства при по-ниски лихви и гарантира, че държавите няма да си подбиват конкурентоспособността с девалвация на местните валути.

Цената
Медалът обаче си има и обратна страна. Базирано върху икономическата мощ на Германия и следващо политиките на Бундесбанк, еврото се управляваше по модела на германската марка. Това означаваше, че лихвената политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) се ориентира по инфлацията, за чието определяне най-голяма тежест имат водещите икономики. По този начин стана невъзможно малките и по-бедни държави от европейския Юг да противодействат на кредитната експанзия и раздуването на балони като този в недвижимите имоти в Испания. Гърция, Португалия и Италия не раздуха балон в конкретен сектор, но позволиха това да се случи на национално ниво. Възползвайки се от евтиния кредит, правителствата на тези държави финансираха публични инвестиции и политики по увеличаване на доходите, които далеч надхвърлиха разумните равнища.

РАВНОСМЕТКА: Близо осем години след като бе избран за президент на Европейската централна банка, Марио Драги е на път да я напусне. Той успя да стабилизира финансовата система на валутния съюз, но дисбалансите в него останаха
Източник: Gulliver Photo GettyImages

Днес урокът от тези грешки се научава чрез практиката. Валутен съюз, който обединява толкова много държави с различна степен на икономическо развитие, трудно може да бъде устойчив, ако зад него не стоят общ бюджет и различията не се покриват с фискални трансфери от богатите към бедните. Това, което в момента е познато като бюджет на Европейския съюз, е смехотворно малко на фона на фискалните трансфери, с които Съединените щати тушират регионалните различия, ползвайки федералния си бюджет и предпазвайки американския долар от дестабилизация заради натрупването на регионални дисбаланси.

"Основният проблем е, че валутният съюз не бива да се налага там, където икономическият съюз не е достатъчно задълбочен и не е заработил устойчиво. Икономиките, които възприемат единната валута, в случая евро, трябва да са ако не еднакви, то достатъчно близки, що се касае до структура, нива на производителност и доходи. Това ще им позволи сходни реакции при резки промени в средата или при политически интервенции от институции като ЕЦБ“, коментира доцентът по икономика от Софийския университет Калоян Ганев. Според него, ако тези съображения са били взети под внимание при въвеждането на еврото, южноевропейските държави като Гърция, Португалия, Испания, а дори и Италия, щяха да имат други възможности за реакция при избухването на кризата от 2008 – 2009 г. и нямаше да пострадат толкова сериозно. Затова и той намира решението на страни като Полша, Чехия и Унгария да бързат бавно като признак на разум, който не е достигнал на политическата класа в южноевропейските държави.

Методическа неяснота за банковите прегледи
Неяснота в методиката може да забави прегледа, който Европейската централна банка (ЕЦБ) предстои да направи в шест български финансови институции. Въпросът какви данни да се използват като база за прегледа в момента се уточнява между Българската народна банка (БНБ) и ЕЦБ. Според публичната до момента информация ЕЦБ ще стъпи върху финансовите отчети и информацията за дейността на банките през 2018 година. Те обаче са неодитирани, затова дилемата е да се изчака ли до лятото, когато банките трябва да представят одитираните си отчети, да се стъпи на суровите данни, или на данните от края на 2017 година. Ползването на неодитирани отчети чисто теоретично носи риск манипулирана информация да стане база за анализи и оценки. Ако се стъпи върху данните за 2017 г., има риск банките да не изглеждат толкова добре, колкото след приключване на 2018, защото е масова практика в месеците преди стрес тестове финансовите институции да полагат допълнителни усилия да изчистят балансите си. До средата на миналата година обаче се смяташе, че такива прегледи няма да има, тъй като правителството отказваше те да се случат, преди България да бъде допусната до механизма ERM 2.

При най-оптимистично развитие България може да се присъедини към еврозоната най-рано през 2022 г., стана ясно от изказване на зам.-председателя на Европейската комисия Валдис Думбровскис във вторник. "Ако всичко е наред с прегледа на активите в банковата система на България, страната може да се присъедини към ERM II в средата на тази година. След това трябва да минат поне три години, за да се стигне до приемане на еврото.

Първите две са за покриване на Маастрихтските критерии, а следващата година е за оценка на постигнатите резултати и подготвителни дейности", обясни той на форум в Рига. Евентуално забавяне на прегледите може да отложи с няколко месеца и сроковете, които еврокомисар Думбровскис посочи.
Резултатът от тези различия се понесе особено тежко от домакинствата в годините на кризата и след това. Ако една държава не може да си позволи девалвация на местната валута или понижаването на лихвите не съответства на нейните собствени потребности, отдушникът са работните заплати и пенсиите.

Намалението на трудовите разходи се превръща в единствено средство за повишаване на конкурентоспособността и изплащането на дълговете. Освен това подобна мярка обрича икономиките, в които се предприема, на дългосрочна депресия.

Изхождайки от този урок, днес лидерите на еврозоната осъзнават, че е необходимо да се сближат още повече на политическо и икономическо ниво. Тази следваща еволюционна стъпка обаче изглежда по-скоро илюзорна.

Френският президент Емануел Макрон опита да положи основите на по-дълбока интеграция, лансирайки идеята за общ бюджет на еврозоната и антикризисен фонд, но близо едногодишните му усилия удариха на камък при последните срещи на европейските лидери. Не на последно място, Германия показа, че не е склонна да плаща сметката до безкрай и за момента отказва да се включи в единната схема за гарантиране на банковите депозити, очевидно притеснена, че скоро след това проблемите на италианската банкова система могат да станат общоевропейски, или казано с една дума – германски.

"Проблемите отразяват липсата на единство за това какво представлява и трябва да представлява ЕС, дали той трябва да се движи политически към някаква форма на единна държава, дали е федерация, дали някаква форма на империя... Политическата перспектива е структурираща за всеки икономически разговор, защото ако няма визия и единство в европейските елити по този въпрос, дискусиите по останалите теми са губене на време“, коментира Николай Неновски, професор от университета в Амиен и бивш член на управата на Българската народна банка (интервю с него очаквайте в следващия брой). Затова и той смята, че днешната политика на ЕЦБ на печатане на пари и купуване на дългове не може да реши нито структурните проблеми в еврозоната, нито тези, идващи от съществуването на различни нива на риск в отделните й части. Тя може дори да ги задълбочи и това е директно следствие от факта, че еврото е форма на банкови пари, но наложено силово и бюрократично, без държавен генезис (не е подплатено с бъдещи данъци или други приходи).

А че няма скоро да се стигне до по-тясна интеграция, е повече от сигурно. Най-голямата спънка пред нея са зараждащите се националистически движения в по-богатите европейски държави, които са против ситуацията Северът постоянно да плаща сметката за грешките на южноевропейските страни. Засега тази нагласа се застъпва предимно от националистически движения, като „Алтернатива за Германия“, но на миналогодишните избори те си осигуриха 91 места в Бундестага от общо 709. Така принуждават традиционните политически сили също да заемат по-твърда позиция в опит сантиментът против вечното плащане на сметката да не се оседлае само от крайните националисти.

Първият израз на тази промяна е отказът на Германия да подкрепи единна схема за гарантиране на влоговете, но евентуална финансова криза в Италия може да се окаже вододел, след който и традиционните партии да заемат по-твърда позиция. Нагласи в тази посока отдавна са назрели във Франция, както и в Австрия.

Друг проблем е, че след Италия от фискалнитe правила за стабилност на еврозоната, макар и временно, абдикира и Франция. Обещанията, дадени след протестите на „жълтите жилетки“, най-вероятно ще увеличат дефицита над допустимия праг от 3% спрямо БВП, което ще е опасен пример и за други страни. А протестите и общественото недоволство ще станат реален фактор за промяна в мисленето на елитите, а от там и на цялата еврозона. Така до новата нормалност ще се стигне по еволюционен път, а не след обмисляне и последователни дългосрочни усилия.

Въпреки всички недостатъци и рискове обаче европейските лидери показват решимост да се продължи по същия път поне до навлизането в следващата криза. Сегашното състояние на половинчатост изглежда основен сценарий пред еврозоната поне докато не се случи някаква промяна. А вариантите за нея не са толкова много - от разцепване и завръщане на отделни държави към собствените им валути през паралелното въвеждане на местни пари, гарантирани с бъдещи данъчни постъпления на конкретните страни. Пълното изчезване на еврото обаче е най-малко вероятният сценарий.

Мястото на България
Ако има нещо, което да маркира външнополитическите усилия на България през миналата година, това бе присъединяването към еврозоната. В името на тази цел правителството направи един огромен компромис – сдаде надзорния суверенитет за банковата система и от тази година Европейската централна банка може да изисква рекапитализирането на банки или тяхното затваряне, а Българската народна банка ще се явява удължение, което формално издава административните актове.

В началото на 2018-а управляващите бяха против това да се случи преди България да бъде допусната до т.нар. чакалня на еврозоната – валутнокурсовият механизъм 2 (ERM2), но през лятото отстъпиха. Така в момента България се намира в нещо като чакалня на чакалнята и очаква Европейската комисия и ЕЦБ да направят преглед доколко сме готови за влизане в самата чакалня.

Този курс се приема нееднозначно от политиците и бизнеса по ред причини. Първата, и за нея се говори неофициално, е, че България просто не се е сближила достатъчно по доходи с еврозоната и ако влезе неподготвена, ще изпита същите проблеми, които изпитаха Гърция, Италия и останалите южноевропейски държави. Подобна теза се поддържа дори от представители на банковия сектор, които обаче не желаят да навличат държавнически гняв върху себе си и институциите, които представляват.

Те се страхуват и от още нещо – че ЕЦБ ще приложи по-строг аршин спрямо този, който прилага към банките във водещите държави от еврозоната. Рискът от това е България да се превърне в полигон за наказване на финансови институции и да се отчетат резултати, които да компенсират надзорния провал в други страни.

За подуправителя на БНБ Калин Христов съществува още един риск – допускането на европейски надзор за българските банки без достъп до ликвидните ресурси на ЕЦБ създава риск от асиметрично третиране на банковата ни система. От една страна, решенията ще се вземат отвън, а от друга, отговорността за прилагането им ще се носи от БНБ. Тя ще носи и отговорност при евентуално възникване на спорове, като в същото време страната ни остава изключена от ликвидна подкрепа от ЕЦБ и от Единния стабилизационен механизъм като източник на средства за рекапитализация на банките.

За правителството тези рискове са приемливи, защото не очакват започващите прегледи в шест български банки да дестабилизират системата. Напротив, според управляващите системата е стабилна и евентуалното присъединяване към еврозоната ще я направи още по-стабилна. В същото време се очаква държавата да изпита някои сериозни облекчения.

„Всеки път, когато опитаме да емитираме облигации на международните пазари, правим роудшоу и убеждаваме инвеститорите колко надеждна ще бъде емисията ни. В същото време финансовите министри от еврозоната само натискат клавиша Enter и облигациите им моментално се изкупуват“, обясни за „Икономист“ високопоставен представител на финансовото министерство.

Истинската полезност за България обаче е в подготовката за еврозоната. Исторически се е доказало, че опитът „да се докараме пред чужденците“ често води до положителни трансформации. В случая ЕЦБ иска да види не просто стабилни банки, а нов подход към кредитирането на свързаните лица и регулации, които да гарантират, че БНБ няма да позволи на търговските финансови институции да направят грешките, които допуснаха банките в Гърция, Ирландия, Италия, Испания и Португалия.

Предстоящите стрес тестове според директора на една от петте най-големи български банки ще потвърдят заключенията на БНБ отпреди две години или ще прочистят банковата система от гнилите ябълки, заради което трябва да се приветстват. „Кой от ангажиментите, които държавата ни пое да изпълни, не представлява нещо, от което се нуждаем по принцип и ще ни навреди. Има ли такъв?“, попита той риторично, потърсен за коментар от „Икономист“. В това число посочи и реформите, които Европейската комисия изиска, а миналото лято правителството прие да придвижи.

Те включват промяна на законодателството в областта на корпоративните фалити, която да защитава интересите на кредиторите, а не да предпазва длъжниците; стабилизиране на застрахователния сектор; изискване БНБ да въведе макропруденциални регулации, които ще налагат на търговските банки да водят благоразумна политика и да не раздуват кредитни балони, както и да ограничат експозициите си към свързани лица.

Според проф. Николай Неновски не влизането в еврозоната ще помогне на България, а стремежът към нея. „Важна е реалната конвергенция, тази, свързана с нивата на производителност, с реалните доходи, а не номиналната, на ценовите нива и на лихвените проценти“, обяснява той. А пътят към реалната конвергенция минава именно през онези реформи, които трябва да създадат нормална бизнес среда и повишаване на конкурентоспособността.

Възприемайки такъв мироглед, най-добре за България е да има стимул и външен натиск, който да движи реформите. Но и да запази собствената си самооценка дали еврозоната не трябва да почака и след изпълнението на формалните критерии за членство.

Текстът е публикуван в брой 2/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя



Exit