Културата, майна

Дали ще е представително, или ще е устойчиво мероприятие "Пловдив – Европейска столица на културата"

Митко Новков
Митко Новков / 12 January 2019 09:44 >
Културата, майна
Старт: В навечерието на откриващата церемония на "Пловдив - Европейска столица на културата 2019" на 12 януари в центъра на града бе монтирана огромна сцена с кула, висока 30 метра с 6 нива, 35 прожектора, множество пироефекти и 360-градусова видимост за публика от 60 000 души
2019-а в областта на културата ще премине под знака на мащабното събитие "Пловдив – Европейска столица на културата". Ще бъдат тия 365 дни нещо като: "Културата, майна. Но няма тук място за издевателства от рода: "Майничките се натаманили и се разгорещили"; Европейската столица е преживелица, към която цяла България е по принцип приобщена. От ставащото в Пловдив ще се съди за цялата страна, не само за Града под тепетата. Както казва заместник-министърът на културата, пловдивчанката Амелия Гешева: "Европейска столица на културата е не само най-крупното събитие през 2019 г., но и най-мащабното, изобщо случвало се в сферата на културата през последните години в България".

В тази светлина четем и думите на Мариана Чолакова, един от инициаторите за кандидатурата на Пловдив за Европейска столица: „Необходимо е държавата да покаже, че това е държавен приоритет в сферата на културата през 2019 г.“. Власт и граждани ЗАЕДНО – неслучайно такъв е избраният лозунг...

Тук са обаче разминаванията, тъкмо между властта и гражданите. Зачинателите, между които художникът Емил Миразчиев, Мариана Чолакова, почетен консул на Германия в Пловдив, актьорът и директор на Кукления театър Виктор Бойчев, Десислава Шишманова, ръководител на БНТ – Пловдив, както и присъединилите се по-късно Манол Пейков, издател, и Веселина Съриева, галерист, имат проблем с изземването на гражданската инициатива от страна на Пловдивската община (спомняме си скандала с изваждането на Манол Пейков от УС на фондация "Пловдив 2019"). Емил Миразчиев дори говори за „политическо изкривяване на проекта“. Очакванията му са за посредственост: „Политиците ще дойдат да си направят селфита, да се види колко са еди-какво си…“. Иван Тотев обаче, кметът на Пловдив, не е съгласен, предрича друго: "Ще останат само хубавите неща, емоциите, хубавите сгради и зони на града, реализирани в рамките на програмата…“. Светлана Куюмджиева, артистичният директор на фондация "Пловдив 2019", го подкрепя с новината, че над 300 са проектите, предвидени за изпълнение, а събитията като цяло – над 500. Над Пловдив ще летят културни фойерверки и това нямало как да не опияни гражданите с възторзите на културния празник.

Ето го сблъсъка между двете визии за "Пловдив – Европейска столица на културата“: дали ще е представително, или ще е устойчиво мероприятие. Първоначалната идея е с помощта на средствата, осигурени по проекта, да се приобщят към културата не само пристрастените, но и общности, за които тя е по-скоро отвъдно понятие: "В Пловдив – казва Манол Пейков – се намира най-голямото ромско гето в Европа. Много деца не напускат пределите му, докато не навършат 16. То е своеобразна вселена във Вселената. Място, което се подчинява само на своите си закони, 99% от хората от не-ромски произход в Пловдив не са стъпвали в пределите му. Една от големите ни амбиции беше да използваме културни проекти – музика, танц, театър, кино, – за да влезем зад тези стени и да се свържем с хората. Да ги приобщим“. Той е скептичен, че тъкмо в това начинание сега, както е предвидено да протекат културните дни, те ще успеят. "Песни и танци на народите, да", язвителен пък е Емил Миразчиев. С други думи, "Културата, майна!" ще се оттече през 2019-а и след аху-ихуто 2020-а ще е мъртва и сива...

Никой обаче – нито хората от гражданската квота, нито представителите на общинските власти, не иска такова развитие. И от двете страни са убедени, че Европейската столица така или иначе някак ще се получи, но по-важно е как пловдивчани ще се събудят на 1 януари 2020 г. Дали с усещането, че са извършили дело, което ще го бъде в културната история и на Пловдив, и на България не само като отминали събития, но и като стабилно преоформяне на града в посока и на управление на културни прояви, и на управление на общински ресурси. „Пловдив – Европейска столица на културата“ дава възможност за изграждането на такъв капацитет, ако, разбира се, парата на празничните дни не се изхаби само за свирката, докато локомотивът продължи да си стои неподвижно на старите релси – ръждясали и клеясали. В тази посока шансът е огромен, и то не само за Града под тепетата, но и за цялата държава. Съумеем ли успешно да организираме и насочим обединените си усилия, усилията си ЗАЕДНО в реализирането на културни проекти, ще вършим по сполучлив начин същото и в други сфери – социална, икономическа, политическа. Културата винаги е била авангард на общественото развитие, а Европейската столица Пловдив е онова българско място, където през 2019 г. това твърдение или ще се сдобие с плът и кръв, или ще изсъхне като пеперуда, попаднала в гнездо на хищни оси. Хищни оси, винаги внасящи раздор и засечка сред бедните изящни пеперуди…

Текстът е публикуван в брой 2/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit