Какво търсят германските инвеститори в България

Водещи критерии са изискванията за качествена пътна инфраструктура, близост до технически училища и университети и до градове с по-висок жизнен стандарт

iconomist
iconomist / 11 January 2019 12:41 >
Какво търсят германските инвеститори в България
Източник: Gulliver Photos/Getty Images
Стефан Йонков*, ръководител на Службата по търговско-икономическите въпроси към посолството на България в Берлин

Германските компании са едни от най-желаните инвеститори не само за България, но и за повечето световни икономики. Техните инвестиции са основно в реалната индустрия, с което създават устойчива трудова заетост за привлечената работна сила. Символът Hergestellt in Deutschland/Made in Germany, доказващ безкомпромисно качество, допринася за издигането на авторитета на инвестиционната дестинация в рамките на световната икономика.

Към края на миналата година подготвях материал за предимствата на България като инвестиционна дестинация и се обърнах към германски компании, инвестирали в страната в последните години, с въпроса „Защо в България?“. Всички отговори посочват като най-съществена причина съществуващата взаимосвързаност между две ключови насоки. От една страна, това е стратегическо географско положение с удобна логистична свързаност с водещите пазари на германския бизнес, а от друга – социално-икономически и политически фактори, влияещи на икономическия климат в страната. Сред тези фактори инвеститорите открояват членството ни в ЕС, достъпа до образователните институции и квалифицирани кадри, валутния борд, стабилната икономическа среда, предсказуемата политическа обстановка, благоприятна данъчна политика, по-високата конкурентоспособност и по-ниските производствени разходи. Германските фирми оценяват специалното внимание на българските институции към тях, личната ангажираност и работата на големи екипи на правителствено и парламентарно ниво. Подходящ скорошен пример за активната политика на държавата е най-новата германска инвестиция на водещ поддоставчик в автомобилната индустрия в Северна България. Реализирането й беше свързано с лични ангажименти на министерско равнище за разрешаване на законодателна пречка, рискуваща реализацията на тази инвестиция. В къси срокове успешно бяха синхронизирани законодателни инициативи в Народното събрание, Министерството на икономиката и други министерства, бе изменен текст от закон, който препятстваше производството на компанията, и в крайна сметка инвестицията бе "запазена" за България.

На въпрос към инвеститорите "Бихте ли инвестирали и днес в България?" отговорите на всички бяха без колебание положителни, а повечето от тях дори споделиха плановете си за предстоящи разширения на съществуващите им производства.

Опитът от ежедневната ми работа с потенциални германски инвеститори показва, че когато се оглеждат за конкретна локация за своята инвестиция, водещ критерий е изискването за високо качество на всичко, което ги заобикаля: пътна инфраструктура, близост до технически училища и университети, които обучават нужните им кадри, близост до градове с по-висок жизнен стандарт. И това е логично, защото за автомобилните поддоставчици например е важно да могат да покажат пред своите клиенти, големи автомобилни производители, че частите, които им доставят, са произведени в модерни локации, с инфраструктурна обусловеност, с квалифицирани сътрудници, работещи по съвременни технологии.

Това е причината икономически най-развитите български градове като София, Пловдив, Варна, Плевен, Русе и прилежащите им индустриални зони да са притегателни центрове за германските компании. Развитието на държавните индустриални зони и изгражданата от държавата съвременна инфраструктура, подготвена за поемането на вложения в нови производства, отговаря напълно на очакванията на инвеститорите. Ето защо модернизирането на индустриалните зони в рамките на Национална компания „Индустриални зони“ и инвестициите в образование са фактори с ключово значение за привличането на нови инвеститори с устойчив интерес както към тези зони, така и към други части на България в процес на ускорено развитие.

Текстът е публикуван в брой 2/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit