Шоуто на Тръмп, втори сезон

Какво може да се очаква от втората половина на първия му президентски мандат

Съдържание от The Economist
Шоуто на Тръмп, втори сезон
Характеристика: Това, което беляза първите 2 г. на Тръмп, бе неустоимият му инстинкт да действа като разрушител.
Източник: Gulliver Photos/Getty Images

Опъващият нервите президентски мандат на Доналд Тръмп навлезе във втората си половина с блокиране на федералното правителство, волатилни борси и изхвърлянето на вдъхващи доверие министри като генералите Джон Кели и Джеймс Матис. Опонентите на Тръмп нарекоха това катастрофа, а привържениците му окачествиха критиките им като истерия – та нали всички твърдяха преди година, че е злокобно да има толкова много генерали в кабинета?

Спокойната оценка на ерата на Тръмп изисква тези, които се възхищават на Америка, да се изключат за минута от новинарския цикъл. С началото на следващата фаза от 4-годишния мандат на президента трябва да се отговори на три въпроса. Колко лошо е положението в действителност? Колко лошо би могло да стане? И как трябва да се подготвят американците и чуждестранните правителства за втория сезон на шоуто на Тръмп?

Тръмп е толкова поляризиращ, че критиците му отхвърлят всичко, което би могло да се сметне за постижение. Малко преди Коледа той подписа полезен, подкрепен и от двете партии, закон за наказателното правосъдие. Някои регулаторни промени за училищата и компаниите са от полза. В международната политика опитът да се променят условията на американските икономически отношения с Китай също е добре дошъл. Но пък и всеки ортодоксален републикански президент, подкрепян и от двете камари на Конгреса, би могъл да постигне толкова – че и повече.

Това, което беляза първите 2 г. на Тръмп, бе неустоимият му инстинкт да действа като разбивач. Разрушителните му тактики се очакваше да свалят себичния вашингтонски елит, но неговият тормоз, лъжи и мръсотии напълниха блатото по-бързо, отколкото то бе изпразнено. Там, където бе най-типичен за себе си – на тема имиграцията, Северна Корея, НАТО, – ударите още не са довели до голяма промяна. Тръмп пое поста с мандат да пренапише имигрантските правила в САЩ и да ги основе върху заслугите, както е в Канада. Но тъй като той и екипът му са непохватни в отношенията си с Конгреса, този шанс бе пропуснат. Ким Чен-ун все още има оръжейната си програма и без да е отстъпил нищо, сега иска награда от Америка. По настояване на президента европейците може и да увеличат бюджетите си за отбрана, но Америка употреби половин век и милиарди долари за изграждане на отношенията си с Европа. Само за 2 г. Тръмп ги удари като с ковашки чук.
Следващите 2 г. може и да са по-лоши. За начало късметът може да започне да го изоставя. През първата половина от мандата си той бе щастливец. Не бе изправен пред нито един шок като тези, с които трябваше да се справят двамата му предшественици: 11 септември, Афганистан, Ирак, финансовата криза, Сирия. Триумфът на изборите, бръмчащата икономика и растежът на финансовите пазари му създадоха ореол на неуязвимост.

Дори и без шок обаче обстановката се промени. Макар икономиката все още да е доста силна, стимулът от данъчните съкращения се стопява, а растежът в Китай и Европа се забавя. Пазарите, които Тръмп възхвалява като пълномощници на икономическия успех, са волатилни. Републиканците загубиха Камарата на представителите на междинните избори. Новото мнозинство на демократите ще разследва поведението на президента, а в даден момент специалният прокурор Робърт Мълър ще завърши доклада си за връзките между Русия и кампанията на Тръмп.

През последните 2 г. Тръмп доказа, че реагира на всеки противников акт с удари, без да се интересува от последиците. Нито размахът, нито мишената на отговора му съответстват на провокацията. През последните седмици той обяви изтегляне на войските от Сирия и Афганистан. Отчасти това се дължеше на критиките от специалисти, че не е изградил стена по южната граница. Последва отстъпление по изтеглянето от Афганистан, а това от Сирия бе замъглено, като резултатът е, че никой не може да каже каква е американската политика (макар че вредата остава). Сега, след като правителството загуби стабилните си генерали, очаквайте дори още по-голямо разрушително двусмислие.

Нещо повече, когато Тръмп действа, той не признава правни или етични граници. Той вече е замесен в две углавни престъпления и няколко бивши негови съветници са в затвора или на път за там. С увеличаването на проблемите си той ще става все по-слабо обвързан от институционалната машинария. Ако Мълър повдигне обвинение срещу член на семейството на Тръмп, президентът може да инструктира своя главен прокурор да сложи край на всичко и след това да използва изключителното си право на помилване. Демократите от Камарата на представителите могат да изкопаят документи, подсказващи, че Trump Organisation е била използвана за пране на руски пари. Тогава какво?

Объркване, хаос и нарушение на нормите характеризират действията на Тръмп. Ако федералното правителство наистина бе бизнес, оборотът на висши длъжности в Белия дом би накарал инвеститорите да се откажат от него. Намесите на Тръмп често постигат обратното на това, което е възнамерявал. Критиките му срещу председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, че е бил прекален ястреб, ще накарат най-малкото независимия Фед да стане още по-голям ястреб. Собствените му преговарящи се страхуват, че може да ги подкопае, ако така му скимне. Повечето от високопоставените членове, напуснали администрацията му, заявиха, че той е самовглъбен, разсеян и зле информиран. Той изисква абсолютна лоялност и когато я получи, не отвръща с никаква.

Обратен ефект: Критиките на Тръмп срещу председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, че е бил прекален ястреб, ще накарат независимия Фед да стане още по-голям ястреб


Как трябва да се подготвят Конгресът и светът за това, което идва? Чуждестранните съюзници трябва да се ангажират и да хеджират; да работят с Тръмп, когато могат, но да имат и план Б, в случай че ги зареже. Демократите, контролиращи Камарата на представителите, ще вървят по тънък лед. Някои призовават за импийчмънт на Тръмп, но поне засега контролираният от републиканците Сенат няма да го осъди. Както изглежда, по-добре присъдата да бъде произнесена от избирателните урни. Вместо това те трябва да му търсят отговорност, но без да се превръщат в подпора на перманентната му кампания, каквото е желанието му.

Мнозина републиканци в Сената се оказват във вече позната дилема. Изкажи се и рискувай да загубиш мястото си в първични избори, или мълчи и рискувай да загубиш партията и съвестта си. Повече от тях би трябвало да последват Мит Ромни, който отбеляза пристигането си в Сената миналата седмица с критика срещу поведението на Тръмп. Завръщането му в политиката е добре дошло, както и звучната опозиция срещу Тръмп от активисти и от гражданското общество, която бе очевидна на междинните избори. Атакувана от президентството си, Америка отвръща на удара.

След две хаотични години е ясно, че шоуто на Тръмп трябва да бъде изтърпяно. Може би късметът ще продължи и Америка и светът някак ще го преживеят. Но късметът е крехка надежда, върху която да се градят просперитет и мир.

© 2019 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com

Текстът е публикуван в брой 2/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit