Ами ако е по-зле и по-скоро?

Големи европейски икономики нарушават правилата за стабилност и увеличават рисковете. Българската ще посрещне евентуални трусове в слаба форма

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 11 January 2019 08:45 >
Ами ако е по-зле и по-скоро?
Източник: Gulliver Photos/Getty Images

Само преди седем години лидерите на Европейския съюз допълниха Пакта за стабилност и растеж с фискални правила, които трябва да предпазват по-добре държавите в еврозоната от фалит. Днес провалът на водещите икономики да се реформират след кризата и стремежът на политиците да тушират недоволството в обществата си поставят на изпитание тези правила. На път да ги наруши e Франция, а комбинацията с настъпващия обрат в икономическия цикъл заплашва примерът й да се окаже заразителен, а проблемите в Европа да настъпят по-рано и да са по-сериозни от очакваното.

"Подготвяме фискален тласък за работниците и увеличаваме данъчните облекчения. Неизбежният резултат е дефицит", обяви през декември премиерът на Франция Едуар Филип. Нагласите сред икономистите са този дефицит да надхвърли лимита от 3%. Това вече е официалната прогноза на Societe Generale и към нея се присъединяват нарастващ брой икономисти.

Обещанията на френския президент Емануел Макрон да увеличи минималните заплати и да намали данъчното бреме за хората с най-ниски доходи със сигурност ще оставят повече средства на домакинствата, ще се превърнат в потребление и ще помогнат на френската икономика да ускори темповете си, но само в краткосрочен план. Изминалата година показа какво става, когато фискалните стимули се превърнат в основен двигател на растежа. Дълговата криза в Турция и последвалото я фискално затягане свиха над три пъти растежа през третото тримесечие в сравнение с постигнатия през второто (от 5.3% на 1.6%).

По-непосредствен и също толкова показателен пример са Съединените щати. Данъчните облекчения, които президентът Доналд Тръмп прокара преди година, са основна причина за нарастването на американския дълг с $2 трилиона от началото на мандата му. Фискалният дефицит за миналата година се очаква да е 3.8% от брутния вътрешен продукт, а общата задлъжнялост на държавата е 78% от БВП и това е най-високото равнище от 1950 г. насам. Четирите повишавания на лихвите с 0.25 пр. пункта, които Федералният резерв предприе миналата година, вече сринаха борсовите индекси в САЩ, а те са сред индикаторите, които показват отрано в каква посока се движи икономическият растеж, и с лаг от 3 до 6 месеца ще стане ясно колко точно ще се забави икономиката. Още в средата на декември Федералният резерв понижи прогнозата си за икономическия растеж през тази година от 2.5% на 2.3%.

Кое е притеснителното
Изредени поотделно, тези процеси нямат пряка връзка с евентуалното влошаване на европейската икономика. Те обаче работят за него. Отказът на Франция да спазва фискалнитe правила може да е стимул и за други държави да последват примера й, когато усетят напрежение. И когато купеното срещу дълг време изтече, проблемите ще се върнат, но по-големи.

Първата страна, потеглила по този път, е Италия. Въпреки че правителството на Матео Салвини все пак отстъпи и намали заложения дефицит в тазгодишния бюджет от 2.4% спрямо БВП на 2.08%, пробивът беше загуба и за Европейската комисия. Тя настояваше за още по-малък дефицит, но наблюдавайки поведението на Франция, загуби силата си за натиск. Италия почти със сигурност ще изпадне в рецесия и свиването на дефицита няма да обърне тенденцията, а само ще послужи като буфер, от който правителството се възползва, ако се наложи да плаща за стабилизационни мерки в банковата си система.

Стигне ли се дотам обаче, европейската икономика със сигурност ще бъде разтърсена и рецесията от негативно ще се превърне в реалистично допускане.

За момента мнозинството от очакванията са растеж да има, макар и с по-бавни темпове. Анкета на Financial Times сред 12 водещи икономисти показа, че за момента рецесия не се очаква. Мнозинството от прогнозите са за растеж между 1.2% и 1.8%, като най-оптимистичното очакване е за 3%. Само един от запитаните експерти не очаква да има растеж.

Този умерен оптимизъм обаче противоречи на някои показатели, които показват в аванс накъде се движи икономиката. Например декември не само беше 11-ият пореден месец, в който индексът на индустриалните поръчки в Германия намалява, но беше отбелязан и най-сериозният спад в последните четири години. Показателят Markit’s Purchasing Managers’ (PMI) обхваща 20% от германската икономика и достигна най-ниската си стойност в послeдните 33 месеца – 51.5 пункта. А ако стойността падне под 50 пункта, се приема, че държавата е пред рецесия.

За България стечението на всички тези обстоятелства е повече от тревожно, защото Германия и Италия са нашите два най-големи търговски партньора в ЕС, а не е ясно колко време ще е нужно да се възстанови износът към най-големия пазар извън Съюза – Турция. У нас неприятните изненади започнаха още през третото тримесечие на м.г. - последната ревизия показа, че икономическият растеж е бил едва 2.7%. Това показва, че е много вероятно българската икономика да следва своя собствена низходяща траектория, която не зависи толкова от външните условия. Проблемите на бизнес средата и недостигът на квалифицирана работна ръка и досега ограничаваха потенциала на икономиката. Сривът на Търговския регистър и промените в закона за конфискациите обаче показват, че основни елементи, върху които се гради доверието, може да се компрометират и допълнително да попречат на инвестиционната активност.

От компонентите на брутния вътрешен продукт потреблението расте със 7.5%, а инвестициите с едва 3 на сто. Износът спада с 3.2% в реално изражение, а вносът се увеличава с 3.8%. Освен че тези темпове са под равнищата на прираст от първите две тримесечия на годината, вече е видимо, че нетният ефект от външната търговия оказва негативно влияние върху икономиката.



"Ръстът на потреблението бе стимулиран от ниските лихви по депозитите и потребителските кредити, както и от ръста на заплатите, докато за ръста на инвестициите повлияха ниските лихви по корпоративните кредити. За спада на експорта допринесе слабата турска лира, която оскъпи българския износ, както и по-слабият растеж на други основни търговски партньори", коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев.

Според бившия финансов министър Петър Чобанов обаче проблемът е по-голям. Той сочи, че излишъкът по текущата сметка се формира главно от преводи на българите в чужбина и европейските фондове, а и двата фактора сочат точно обратното на повишаване на конкурентоспособността и ефективността в икономиката. Преводите от диаспората растат и показват както че все повече българи търсят работа зад граница, така и че техните семейства в България са зависими от сумите, които получават от чужбина.

Резултатът е, че на България може да не й трябва външен шок, за да забави икономическия си растеж. Достатъчно е само водената дотук политика да продължи, и дори без рецесия страната може да се върне към темпове на растеж, които карат бизнеса и домакинствата да се чувстват несигурни. През декември м.г. общият показател за бизнес климата отбеляза най-ниската си стойност от цялата изминала година, а с изключение на ноември, стойността му пада постоянно от май.

Ако има добра новина, тя е, че дори да се стигне до рецесия в Европа, тя най-вероятно няма да бъде толкова дълбока, както след световната финансова криза. Сред финансовия сектор дори цари оптимизъм и това може да се види от прогнозите на няколко водещи банки, до които „Икономист“ се допита в края на миналата година. Най-положителната прогноза за икономическото развитие на България, публикувана до момента, е на Уникредит Булбанк и тя предвижда растежът тази година да бъде 3.9%. Това изпреварва очакванията на правителството и на Европейската комисия, които залагат на 3.7%, както и на Световната банка, които очакват 3.1%. Най-консервативни са от Райфайзенбанк, чиято прогноза е за повишаване с едва 2.5%.

Почти всички анализи и прогнози сочат, че тази година международната среда за търговия ще се влоши и това ще забави глобалния икономически растеж. За Брекзит и проблемите в Италия се знае отдавна, нов повод за притеснение е, че Франция влезе в групата на страните, които може да задълбочат проблема, вместо да го решат. Но най-притеснителна е слабата форма, в която се намира българската икономика и в която ще посрещне евентуалните трусове.

Текстът е публикуван в брой 2/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit