Голямото разминаване

Пропаст зее между търсенето на работна ръка от бизнеса и очакванията на студентите

iconomist
iconomist / 04 January 2019 10:58 >
Голямото разминаване
Павлина Цанева, Петър Младенов



„Силно искам да се реализирам в България, надявам се да получавам адекватно заплащане“, Мария Йоцова, 22 г., УНСС

„Къде ще се реализирам? Вероятно в България, Германия или може би Испания. Желая да съм финансово независим. Очаквам заплащане, което да покрива нуждите ми“, Владимир Иванов, 22 г., Технически университет

„Може би след време бих се завърнала, за да започна собствен бизнес, ако икономиката и политическата система го позволяват“, Венета Чолакова, „Компютърни науки и математика“, Mount Holyoke College, САЩ

Къде и как се виждат българските студенти след 5 години? Тези, които учат в България, свързват професионалната си реализация първо с родната си страна, но искат да има и условия за това, показа анкета на „Икономист” сред десетки студенти в последните курсове от различни университети и специалности. Другите, които са видели какво е в чужбина, искат да се развиват там и да се върнат само ако средата у нас се промени драстично. В същото време мнозинството от позициите, за които бизнесът търси изпълнители, нямат почти нищо общо с амбициите на младите висшисти, а стартовите позиции за скоро завършили студенти са непривлекателни.

Съпоставянето между изискванията на трудовия пазар според допитване до компании, занимаващи се с подбор на кадри, показва, че бизнесът търси хора, които са подготвени и готови веднага да създават стойност. Това създава трудност за току-що завършилите, но разминаването между търсене и предлагане не спират дотук. В мнозинството си българските работодатели търсят професии, включващи специфични умения, но не задължително и високо образование. Такива са шофьори, заварчици, медицински работници, електротехници. Подобни професии обаче не са привлекателни за изучаване днес, а хората, които са придобили такава квалификация в миналото, от години са намерили работа в чужбина, където заплащането е по-високо.

Възможно решение на проблема е да се върне интересът към технически специалности, тъй като в момента желанието за изучаването им все още е ниско, твърди Георги Първанов, управляващ директор в CTeam. Без повишаване на заплащането обаче няма как да се привлекат по-подготвени кандидати и резултатът е видим. По данни на НСИ през 2008 г., когато започва световната финансова криза, наетите в България са били с 200 000 души повече, отколкото сега, когато безработицата по официални данни е рекордно ниска. Нещо повече, по данни на Евростат за миналата година почти 44% от индустриалните компании в България са заявили, че ще произвеждат по-малко, отколкото могат и желаят, защото нямат достатъчно хора.
Или, казано с други думи, има висока заетост, но при ниска база, което сигнализира за прегряване на трудовия пазар.

Къде се къса връзката
Активността на повечето работодателски организации у нас е в посока потискане на базови права на работещите, като компенсацията за извънреден труд, или натиск към държавата да не вдига рязко минималната работна заплата. Този отказ да се приеме реалността показва, че в мнозинството си бизнесът изповядва старата стратегия за конкурентоспособност чрез евтина работна ръка и ниска добавена стойност вместо чрез инвестиции. В контраст новите компании, основно от сферата на високите технологии, инвестират в създаването и развитието на човешкия потенциал. Подобни програми включват както въвеждането на новоназначените служители в работата, така и периодичното повишаване на квалификацията за останалите.

„Според наше изследване 65% от работата, която бъдещите студенти от поколението Z ще извършват, все още не съществува. Това не означава, че няма да са нужни хора, а че те трябва да бъдат подготвени. В този контекст най-важните умения ще бъдат умението за бърза адаптация към промяна, емоционалната интелигентност, способността за бързо преминаване от една задача към друга и умението за постоянно учене“, обясни пред „Икономист“ Валентина Домикан, старши консултант в ManpowerGroup България.
Резултата от тази тенденция илюстрира Александър Георгиев, който е мениджър „Бизнес развитие“ в „Изи Консулт“. „През последните 3 – 5 години се наблюдава и увеличаване на броя на компаниите, които инвестират в дуални форми на обучение и академии за развиване на кадри. Там студентите могат да добият практически опит за инженерни позиции и позиции в сектор информационни технологии“, сочи той. Пример за това са професионалните училища като Софтуерния университет в София, Телерик академията и други. Те са сключили партньорски договори с компании от технологичния бранш и когато техен възпитаник се реализира успешно (задържи се на работа повече от определен период), самите фирми плащат курса му на обучение.

Духът извън бутилката
Съвсем по друг начин гледат на перспективите да се реализират в България студентите, които завършват чуждестранни университети. За тях България е място, където биха търсили работа, след като вече са утвърдени специалисти и няма риск трудът им да остане подценен. Видели предимствата на уредени западни държави, те искат да усетят и цялостна промяна в условията за живот в България. Това включва по-добро образование, нов тип здравеопазване и социална сигурност – или всички онези неща, заради чиято липса родителите им са ги пратили в чужбина.

Освен това възпитаниците на задгранични университети имат очаквания към работодателите в България, сходни с условията, които биха им предложили за същата работа фирми в чужбина. Най-често те желаят работни места, които да им предлагат възможности за развитие, обучения (вътрешнофирмени, от външни лектори, в чужбина), пакет от социални придобивки и възможност за работа с нови технологии. Все неща, за които българските работодателски организации не обелват и дума.

„Сред най-търсените условия на труд, които очакват завършилите в чужбина, са гъвкава работна среда (работа от къщи/разстояние) и гъвкаво работно време. Възнаграждението също е ключов фактор при избора на студентите, но то вече не е определящо. Все по-често те са готови да направят компромис с него, ако имат възможност да започнат работа в компания, която предлага описаните придобивки и има добра корпоративна култура, предполагаща дългосрочна работа в сигурна среда“, посочи Александър Георгиев.
Импровизираната анкета на „Икономист“ показва и тенденция завършилите зад граница да имат далеч по-конкретни желания и цели откъм работна среда спрямо колегите им, учещи тук.


---



Велина Бонева, „Бизнес и
мениджмънт“, Бирмингам, Англия
Представям си да се реализирам в Англия или Холандия в сферата на финансите, управление на процесите и качествен контрол. В тези държави има богат избор на международни фирми и е възможност да намеря компания и позиция, където да покажа и развия потенциала си. И не на последно място, в Англия и Холандия предприемаческият дух е силно подкрепян. Това благоприятства развитието на собствен бизнес. Когато вече съм натрупала повече трудов опит, очаквам да получавам заплащане, с което спокойно да мога да покривам ежедневните си разходи и да успявам да заделям за инвестиции. Бих останала в България, ако знам, че тук ще се занимавам с работа, която би ми носила същите доходи и възможности за реализация.
След 5 години виждам себе си като успешен мениджър, ръководещ по начин, който мотивира екипа ми от хора да вършат работата си с удоволствие и по най-добрия начин.

Владимир Иванов
, „Авиационна
техника и технологии“,
Технически университет
Предполагам, ще се реализирам в авиационното инженерство, предприемачество или мениджмънт. Вероятно в България, Германия или може би Испания. Очаквам заплащане, което да покрива нуждите ми, както и да мога да пътувам и да прекарвам време с близките си. България винаги ще ми е на сърцето, защото е родната ми земя и тук съм напълно аз. Все пак не изключвам вариант да работя или дори да живея в чужбина с цел личностно развитие и по-добри условия, които в нашата родина не мога да получа. След 5 години се виждам щастлив, заобиколен от любимите ми хора, като местоживеенето ми е на втори план.

Ивелина Аспарухова, „Право“, СУ „Св. Климент Охридски“, София
Искам да постигам успехи в областта на чуждоезиковото образование и правните услуги, свързани с английски език, преводи и легализация на документи. За момента си представям реализацията си тук, в България, но съм се замисляла и за развитие или магистратура в чужбина. В личен план ще се чувствам реализирана, ако успея да дам повече на другите, да ги науча на нещо.
Очаквам заплащане, което ще ми позволява да покривам ежемесечните си нужди и да си позволя почивка, без да се притеснявам, да мога да си позволявам по нещо красиво, с което освен себе си мога да зарадвам и свои близки. След 5 години по това време ще имам достатъчно опит и умения, за да започна да изграждам свой собствен езиков център, който ще предлага различни дейности за деца и възрастни.

Венета Чолакова, „Компютърни науки и математика”, Mount Holyoke College, САЩ
България винаги ще бъде моят дом, но към този момент чувствам, че имам много повече да науча в чужбина. Може би след време бих се завърнала, за да започна собствен бизнес, ако икономиката и политическата система го позволяват. Искам да създам собствена компания, свързана с образованието на деца или насочена към опазването на околната среда, но само ако има подходяща среда за това.

Мария Йоцова, „Медии и журналистика“, УНСС, София
Силно искам да се реализирам тук, в България. В страната ни не всичко е толкова зле, колкото понякога изглежда. Смятам, че един човек е успял да се реализира успешно, когато има достатъчно поле да разгърне потенциала и знанията си. И разбира се, да бъде удовлетворен от себе си и от своята работа. За мен успешният човек е и добър лидер.
Надявам се да получавам адекватно заплащане за работата, която върша. Може би бих приела да замина за чужбина, но само за временна работа, за да науча нещо ново и след това да приложа наученото в работата си тук. Да, възможностите в чужбина са много по-атрактивни и привлекателни, но и тук човек може да се развие, да получава добро заплащане и да живее нормално. А най-големият плюс е, че най-близките ти хора са на една ръка разстояние. След 5 години се надявам да съм на добра позиция, щастлива и удовлетворена от работата си.

Георги Димитров, „Разработване на продукти и интегративни технологии“, Business Academy Aarhus, Дания
Имам планове да се върнa в България, но след като се реализирам професионално така, че да няма нужда да работя за българска компания. Искам да ръководя собствена фирма в IT сферата в България.

Мария Динолова, „Алтернативен туризъм“, Лесотехническият университет
Успешна реализация за мен е да имам професия, която работя с удоволствие и която ми осигурява добро финансово състояние, без да е необходимо да се лишавам. Моята мотивация е надеждата, надеждата в младите хора като мен. Силно се надявам да остана в България и да бъда от полза в развитието на туризма, защото страната ни е изключително богатство. Бих искала да живея тук въпреки ниския стандарт на живот.

Иван Димитров, „Киберсигурност“, Edinburgh Napier University,
Шотландия
Искам да се реализирам в сферата на киберсигурността и да създам собствена компания, занимаваща се с облачна инфраструктура. Бих се върнал в България, ако видя драстична промяна в средата за развитие и образование.

Елица Тодорова, „Архитектура и интериорен дизайн“, Нов български университет, София
З
а мен като човек, който изучава архитектура, да си успешен, означава да проектираш сгради и да видиш успешно реaлизиран проекта си. Искам младите и можещи хора да остават тук, за да се развива страната.

Божидара Цончева, „Стопанско
управление“, Пловдивски
университет
Искам да бъда оценена в собствената си държава, да се развивам тук, защото имам надежда в нашето поколение за изграждането на една по-добра държава.

Даниела Калчева, „Фармация“,
Медицински университет, София
Бих заминала в чужбина единствено за да придобия опит и умения, които да приложа тук и с които да допринеса за равитието на страната.

Текстът е публикуван в брой 1 /2019 г. на списание "Икономист" от 4 януари, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ