Кардинални промени за добро

САЩ разумно се изтеглят, след като дадоха близо 15 000 жертви и похарчиха $7 млрд. във войните си в Ирак, Афганистан и Сирия

Димитър Гърдев
Димитър Гърдев / 04 January 2019 09:58 >
Кардинални промени за добро
Оставка: Военният министър на САЩ ген. Джеймс Матис напусна Пентагона в знак на несъгласие с обявеното от президента Тръмп изтегляне на американските войски от Сирия
Всеобщо е усещането, че настъпващата година ще е година на кардинални промени в световната политика. Анализатори се надпреварват да правят апокалиптични прогнози за катаклизми или дори война, преекспонирайки собствени страхове и едва прикрити гадания. Наистина можем да очакваме големи промени в световния ред през 2019-а, но те едва ли ще бъдат толкова драматични и вероятно много от тях ще бъдат за добро.

Източник на промените до голяма степен ще е световната суперсила САЩ и сменящият курса й в много отношения президент Тръмп. Междинните избори за Конгрес и Сенат миналата година бяха своеобразен тест за разпределението на силите, както и вот за управлението на Тръмп. Никой не успя да вземе превес и Америка продължава да е разделена почти поравно. Това обаче не е задължително да е лошо, защото хората там усещат, че се намират на предел, на преход, който обаче следва да се извърши плавно и балансирано. Досегашната политика на демократите доведе страната до задънена улица и на всички е ясно, че така повече не може да продължава. Дългът е невиждан и колкото и да се изкарват положителни данни за икономиката, която расте, но с бавни темпове, дългът се увеличава с 1 трилион долара годишно и премина границата на 20 трилиона. Американският президент именно затова прави кардинална промяна. Всички договори се ревизират, отношенията със съюзниците също, с основна задача увеличаване на приходите. Това ще бъде и новата линия през следващата година – намаляване на търговския дефицит с Китай, предоговаряне на отношенията с Европа, увеличаване на разходите за НАТО от страна на европейските страни членки, с основна цел да купуват ново въоръжение от САЩ.

Може да се прогнозира и засилено американско присъствие на европейския енергиен пазар. През изминалата година САЩ за първи път в историята си станаха нетен износител на въглеводороди, и то не какъв да е, а изпревариха Саудитска Арабия и заедно с Русия застанаха в челната тройка по производство. Това ще се отрази кардинално на енергийната политика на страната. САЩ с пълна сила ще се противопоставят на изграждането на нови енергийни трасета на Русия с ЕС. Освен „Северен поток-2“ много е вероятно и продължението на „Турски поток“ да попадне в санкционен режим. Това от своя страна ще се отрази съществено и на нашите сметки за транзит и т.нар. газов хъб „Балкан“ може да си остане само на думи. Вероятността ЕС да защити стратегическия си интерес при сегашните европейски политици е минимална. По-вероятно е те да започнат изграждането на терминали за втечнен газ, и то за своя собствена сметка, което де факто е дотиране на американската газова промишленост, защото това е неин продукт.

Друга съществена промяна в американската политика ще бъде справянето с още едно разходно финансово наследство – войната. САЩ водят три големи войни – в Афганистан, Ирак и Сирия, и няколко по-малки, включително две хибридни – с Русия и Китай едновременно. В края на 2018 г. американският президент обяви изтегляне на войските от Сирия и Афганистан. Много гласове се надигнаха да обявяват това решение за голямата грешка и позор. В този хор се включи и вече уволненият секретар по отбраната Джеймс Матис. В същото време никой не обясни каква е алтернативата на изтеглянето. Защото фактите са красноречиви: 17 години война в Афганистан, 15 години в Ирак, 7 години в Близкия изток и Сирия. Университетът Браун в края на миналата година публикува данните за убитите американски войници: загиналите в Ирак към момента са 4550 души, в Афганистан – 2401. Отделно са загубите в човешки живот на американските частни наемнически компании, т.нар. ЧВК, като Black Water, Academy и др. В Ирак те са загубили 3793, в Афганистан – 3937 души. Така жертвите почти се удвояват – 8343 в Ирак, 6338 в Афганистан, или общо 14 681 убити. Според американския президент за тези войни са похарчени $7 трилиона, без да се очертава ясен резултат за в бъдеще. Ако Матис не е съгласен с новата политика на президента, нека първо да даде обяснение за старата, в която той лично е едно от главните действащи лица – командващ морската пехота в Ирак, командващ междуведомственото командване на въоръжените сили на САЩ и ред други важни постове. Дали ако сегашното положение продължи, за да се постигне резултат, няма да са нужни двойно повече усилия, т.е. още 14 трилиона долара и още 28 000 жертви?

Смяна на подхода ще има и към мира, защото изминалата година даде на света два пробива – в хиперзвуковото оръжие и в промяната на ДНК веригата във вече развили се човешки ембриони. Двете събития не се случиха в САЩ, а в Русия и в Китай. Което изисква и нови подходи на САЩ към тези държави.

За ЕС не става дума, защото от участник в научната гонка той се доведе до положение на зрител. Което е поредното обстоятелство, налагащо радикална промяна в политиките, а и на самите политици, на Евросъюза.

Текстът е публикуван в брой 1 /2019 г. на списание "Икономист" от 4 януари, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit