Камери, машини и още от нищото

Вместо Биг Брадър в избирателните секции по-добре преброителни центрове за бюлетините и избирателни комисии, разделени на две, които взаимно да се контролират

iconomist
iconomist / 22 December 2018 10:12 >
Камери, машини и още от нищото
С картина и звук: Дискусия на тема "Избори - прозрачност и доверие" се проведе на 13 декември в президенството по инициатива на държавния глава Румен Радев. Той подкрепи идеята камери да записват случващото се в изборните секции
Източник: БТА
Димитър Димитров, изборен експерт
Предложението на парламентарната група „Воля“ да се използват камери за наблюдение в избирателните секции получи и президентско внимание. Подчертано ласкаво, с уточнението камерите да се „включват”, когато приключи гласуването, за да не бъде внушавано на избирателите, че през деня над реда в секцията и най-вече над избора на всеки гласуващ бди Биг Брадъра.

Не че е възможно да се предотврати сплашването от камера. Като при телефонните измами, който се усъмнил - усъмнил, който не – ще разбере по болезнения начин. Камери ще има и те ще бъдат „насочени” към членовете на секционните комисии по време на броенето, за да дисциплинират комисиите, които броят „произволно”, особено преференциите. И може би ще запечатат числата от протокола, за да предотвратят доставянето в районната (общинската) избирателна комисия на запис, различен от установения при съставянето на протокола. За по-голяма сигурност камерите ще стриймват цялото наблюдение в реално време, а както предложиха някои от участниците в срещата при президента, ще правят запис „на флашка”, за да доставят, най-вероятно, на увлечените във воайорски трепети удоволствие по-продължително време, като се превъртат записите пак и пак, и пак…

Всичко би било толкова спретнато и подредено, ако: 1) камерите са от достатъчно висок клас, което предполага и по-висока цена, все пак поръчката ще е бюджетна и няма как да не се потърси качество, различно от „ширпотребата”; 2) те са монтирани и обслужвани професионално, така че да „запечатат” картина, която бихме могли да оценим като принос към прозрачността на изборния процес; 3) (не на последно място) защитени са от случайни или умишлени посегателства, най-простото от които е прекъсване на захранването (не съвсем изцяло, а примерно за толкова минути, колкото заинтересованите участници в схемата преценят, че са необходими). И когато всички условия са изпълнени, е задължително още членовете на секционните комисии да положат усилие да направят своите действия наблюдаеми. Очевидно е, че тези, които нямат намерение да го направят, не могат да бъдат принудени, поне в рамките на двата часа (колкото средно са необходими на една комисия да достигне до попълнен протокол) стрийминг. Начините да „скриеш” от камерата едно или друго движение на тялото и крайниците са безбройни и зависят от въображението на обекта на наблюдение.

Всъщност интересното предстои след тези два часа, когато ще се превъртат записите в подбрани кадри и клипчета във фейсбук. И целта на които няма да е друга, освен да дискредитират изборния процес. Или по-широко - демокрацията. За няколко милионния бюджет на операцията все пак ще получим нещо във вид на забавно развлечение.

Съвсем като с машините за гласуване. Използват се средно от стотина избиратели в секциите, в които са били инсталирани при няколкото пилотни проекта в последните три гласувания. При цена на един глас, подаден с устройство с тъч скрийн около 100 лева. Без съмнение ще има значителен положителен финансов ефект за доставчика и този, който обслужва инсталираните устройства. За изборния процес няма и не може да има каквото и да е било значение. Фалшификациите ще се случват, както и досега, но в масива бюлетини, подадените на хартия, все едно ще бъдат повече от подадените като електронен запис – по много причини.

Гарантиране на прозрачност и доверие е възможно и без разгорещени дебати и гръмки обвинения дори в рамките на съществуващия бюджет. Преброителни центрове биха свършили чудесна работа, още повече че е тестван такъв център в изборите през 2011 г. Работа би свършило и нормативното разделяне на секционната комисия на два състава, които взаимно се контролират. Подозирам, че избягването на обсъждането на подобни идеи се корени в опасенията, че може да се стигне до цялостна и принципно различна картина на отчитане на изборните резултати, която пряко заинтересованите желаят на всяка цена да избегнат.

И още нещо. Броят на избирателите на последните избори е приблизително такъв, какъвто е бил през 1990-а. Започнали сме със списъци, съдържащи 6,9 млн. имена, и сме „съхранили” през изтеклите 28 години 6,84 млн. от тях. Темата е безспорно достойна за президентски и всякакъв друг интерес. И някак недостатъчно технологично „прогресивна”. Друго си е да предложиш нещо като сателитно наблюдение на работата на всички комисии, най-вече на секционните.

Текстът е публикуван в брой 51/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit