Кошмарът на Макрон

Проблемите на френския президент се дължат повече на представянето на политиката, отколкото на съдържанието ѝ

Съдържание от The Economist
Кошмарът на Макрон
Заблуда: Разбирането на Макрон, че французите искат президентът им да е дистанциран и подобен на Юпитер, е погрешно
Слизането от Олимп бе дълго. Миналата година Еманюел Макрон взе властта с мандат да реформира Франция. Миналата седмица Франция изглеждаше невъзможна за реформиране. Улиците на Париж се изпълниха с изгорени автомобили и стъкла от изпочупени прозорци. Част от провинцията е парализирана, тъй като протестиращи със забележимите отдалеч жълти жилетки блокират пътища и складове за гориво. Обратите на 180 градуса в политиката представят Макрон също толкова слаб, колкото и всичките му неотдавнашни предшественици, които се опитаха да променят най-заинатената от всички нации. Човекът, който някога обеща „Юпитерско“ президентство, изглежда определено смъртен.

Изборът на Макрон през май 2017 г. сякаш предвещаваше нов оптимизъм за Франция, Европа и света. Млад, интелигентен и бълващ идеи как да направи Франция по-отворена, динамична и фискално трезва, той представляваше опровержение на Великобритания на Brexit, на Тръмповата Америка и на автокрациите в Източна Европа. Надеждата за широко обновление на радикалния център легна на неговите рамене.

Когато тази нова партия, пъстра палитра от политически новаци, движени от социалните медии, спечели огромно парламентарно мнозинство, революцията на Макрон изглеждаше неудържима. Той бързо прокара отдавна необходими реформи, за да придаде по-голяма гъвкавост на пазара на труда, работейки с умерените профсъюзи и принуждавайки по-буйните да сведат поглед. Образователните му реформи предложиха по-малки паралелки в бедните райони и по-голям граждански контрол върху обучението. Бюджетът бе вкаран във форма, изпълнявайки за пръв път от 2007 г. маастрихтския лимит за дефицита от 3% от БВП.

Но през цялото това време Макрон забрави, че френският президент не е нито бог, нито монарх, а просто политик в една демокрация, която изисква постоянно постигане на съгласие. Неговата надменност доведе до серия от сами по себе си малки, но кумулативно деструктивни грешни стъпки – нахока един тийнейджър, че го нарече „Маню“, вместо „господин президент“, свика парламента да му чете конско във Версайския дворец, говорейки за „хора, които са нищо“.

Освен това Макрон, изглежда, е забравил, че в първия тур на миналогодишните избори 48% от гласоподавателите бяха толкова недоволни, че подкрепиха екстремисти: Марин Льо Пен от националистическата десница, Жан-Люк Меланшон от левицата и половин дузина по-малко харизматични радикали. Тези избиратели не са изчезнали. Така че бе неразумно за новия президент безгрижно да антагонизира останалите зад него. Една от първите му стъпки бе да премахне данъка върху богатството. Той бе неефективен, спъващ инициативата и често укриван. Само че премахването му трябваше да върви заедно с по-голяма подкрепа за затруднените французи. По същия начин вдигането на данъка върху дизела е разумна зелена политика, но той трябваше да обърне по-голямо внимание на хората, които тя ранява най-тежко – затруднените жители от селата, които трябва да шофират до работата си. Най-вредното прозвище, което бе лепнато на бившия банкер, е, че е „президент на богаташите“.

Популярност: Най-одобряваният френски президент от близкото минало, Жак Ширак, бе най-малко дистанциран – лочкаше бира, страстно пушеше и имаше блясък в очите


Мнозина французи вярват в това, което е вероятната причина около 75% да казват, че подкрепят протестите на „жълтите жилетки“. Подобно на избирателната кампания на Макрон, и те са организирани чрез социалните медии. За разлика от нея те са без лидер и сплотяващ дневен ред, така че е почти невъзможно да се преговаря с тях. Сблъсъците вече приличат на най-яростните след събитията през 1968 г.

Сега Макрон ще заложи на това, че решението му от 5 декември да отмени повишаването на данъка върху дизела „за цялата 2019 г.“ ще изпусне парата от конфликта. Това не изглежда вероятно; като за начало сега протестите бяха отчасти превзети от бандити екстремисти, които искат насилственото отхвърляне на капитализма. Мнозина, дори умерени, „жълти жилетки” настояват за оставката на Макрон или за нов парламент. А предишното покачване на данъка върху дизела, което влезе в сила миналия януари, (все още) не е отменено.

Все пак просто човек
Реакцията на правителството би могла да се превърне в ужасен бумеранг. Може да не е достатъчна да притъпи острието на протестите. Но със самото отстъпление може да покаже, че Макрон може да бъде отблъснат от улични тълпи, окуражавайки формирането на нови тълпи. Над Макрон има натиск да възстанови данъка върху богатството, а и по-нататъшните реформи сега изглеждат много по-малко вероятни от преди. И все пак предстои още много тежка работа – следващият отдавна закъснял проблем, който Макрон планира да оправи, е пенсионната система, която Франция не може да си позволи.

Означава ли всичко това, че популизмът в стил „ето ти сладкиша и си го изяж“ трябва да триумфира и че реформаторите винаги ще бъдат озаптени? Депресиращо лесно е да се стигне до този извод. Тръмп спечели подкрепата на своята база, като предложи на американците данъчни съкращения, които дългосрочно няма да издържат. В Италия изцяло популистката управляваща коалиция обещава да намали пенсионната възраст, увеличена от по-предпазливи предшественици, предлагайки същевременно големи данъчни съкращения. Дори Владимир Путин нямаше куража тази година да се пребори с руските пенсионери.

Не всичко за Макрон е загубено. Той може да си помогне по няколко начина. Първо, трябва да покаже какви са приоритетите му. Ще струва скъпо, но е необходим някакъв данъчен кредит за трудовите доходи: подходяща субсидия за заплатите на ниско платените, която да увеличи стимула им да работят, вместо да чакат милостиня. (Такава вече съществува, но е твърде малка. Макрон обеща да я увеличи, но постепенно.) Това би трябвало да се направи едновременно с премахването на данъка върху богатството. Второ, той и правителството трябва да направят повече, за да рекламират и обясняват добрите неща, които вече са извършили, но които са недооценени – например инвестициите в стажове или мерките, които ще увеличат вероятността бизнесите да наемат млади хора на дългосрочни договори. Безработицата спадна с 0,5%, макар че все още е твърде висока – 9,1%.

И трето, самият Макрон трябва да се промени. Разбирането му, че французите искат президенттъ им да е дистанциран и подобен на Юпитер, е погрешно. Най-популярният френски президент от близкото минало Жак Ширак бе най-малко дистанциран – лочкаше бира, страстно пушеше и имаше блясък в очите. В епоха, в която популистите няма да направят и няма да кажат нищо, политик, който не може да убеди обикновените хора, че той или тя ги разбира, харесва и иска да им помогне, трудно ще постигне каквото и да е. Не се изискват свръхестествени сили, за да се реформира Франция – само съвсем човешките сили на търпението, убеждението и смирението.

© 2018 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com

Текстът е публикуван в брой 50 /2018 г. на списание "Икономист" от 14 декември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit