The Economist обяснява: Кои са френските „жълти жилетки“?

Протестиращите със светлоотразителни якета блокираха кръстовища и будки за тол такси в цялата страна

Съдържание от The Economist
The Economist обяснява: Кои са френските „жълти жилетки“?
Радикализация: На 1 декември „Шан-з-Елизе“ отново заприлича на бойно поле, както и при предишния протест на „жълтите жилетки“
Кадри с горящи барикади, полицейски части за борба с безредиците и сълзотворен газ на „Шан-з-Елизе“ в Париж привлякоха вниманието на света към френските „жълти жилетки“. Става дума за забелязващите се отдалеч якета, които протестиращите приеха като символ на оплакванията си. Френският закон изисква всички шофьори да разполагат с тези жилетки в колата си. Движението започна през ноември като протест срещу поскъпващата цена на горивата, но се разрасна и жълтите жилетки сега са смятани за символ на нарастващото народно недоволство от президента Еманюел Макрон.

Протестът на „жълтите жилетки“ започна, когато нарастващите световни цени на петрола заедно с увеличението тази година от 7,6 цента на литър в акциза на дизела тласна нагоре до рекордни нива цените по бензиностанциите. Жителите на големите френски градове са добре обслужвани с качествени метро линии и автобусни маршрути, но другаде много хора трябва да пътуват на далечни разстояния, за да стигнат на работа. Правителството казва, че по-високият акциз заедно с планираното за началото на следващата година увеличение с още 6,5 цента на литър целят с времето да изравнят цените на дизела и бензина в рамките на усилията за ограничаване на потреблението на дизел и съответно да намалят замърсяването на околната среда. „Предпочитам да облагам с данъци горивата, вместо работещите, обясни Макрон. - Тези, които се оплакват от по-високите цени на горивата, са същите, които искат действия срещу замърсяването на въздуха, защото от него боледуват децата им.“

Тези, които живеят далеч от схемите за споделяне на велосипеди и мрежите на Uber в големите френски градове обаче, не приемат зеления аргумент на правителството. Те смятат, че данъкът е наказание за семействата, затрудняващи се да свържат двата края, и доказателство за пренебрежението на президента към обикновените трудови хора. На 17 ноември около 280 000 „жълти жилетки“ се включиха в първия ден на протест, блокирайки кръстовища и будки за тол такси в цялата страна. Броят на излезлите по улиците на 24 ноември бе наполовина по-малък, но протестът в Париж прие особено насилствен обрат, след като подстрекатели се включиха в него. Движението на „жълтите жилетки“, което се организира в социалните мрежи и възприема драматична революционна визия, прерасна в гняв въз основа на възприятието, че Макрон управлява в полза на заможните, на базирания в Париж елит.

Докога ще продължи протестното движение, зависи отчасти от това дали ще оцелее при опита да мутира в по-организирано движение. Сега „жълтите жилетки“ нямат структури и лидери, в което е както силата им, така и потенциалната им слабост. Движението може да се разцепи от вътрешни вражди и конфликтни цели, както и от загубата на обществена подкрепа, ако се радикализира. За разлика от водените от профсъюзите демонстрации аморфният характер на протеста на „жълтите жилетки“ прави по-трудно за правителството да преговаря с тях.

© 2018 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com

Текстът е публикуван в брой 49 /2018 г. на списание "Икономист" от 7 декември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit