„Бащата”, или да (не)живееш с алцхаймер

Владимир Пенев подари най-прекрасния подарък на зрителите за 60-ия си рожден ден – роля мечта в Народния театър

Виолета Цветкова
Виолета Цветкова / 11 November 2018 12:12 >
„Бащата”, или да (не)живееш с алцхаймер
„Бащата” – най-новото заглавие в премиерния афиш на Народния театър „Иван Вазов”, ще се помни и играе дълго. Постановката на Диана Добрева по пиесата на младия френски драматург Флориан Зелер едновременно натъжава, вълнува и предизвиква размисли за необяснимото нещо, наричано човешки ум. А оттам за още по-необяснимото – човешкия живот. Можеш да го живееш достойно до самия залез, но можеш и да не разбереш колко самотно е станало около теб. Защото постоянният ти спътник се нарича… алцхаймер.

„Пъзел, в който винаги липсва някакъв елемент, но кой точно – никога не се знае.” Така Флориан Зелер определя „Бащата”. И не лъже. В тази театрална фантазия има повече реалност, но нищо не е такова, каквото изглежда. Това е история за личната трагедия на един възрастен човек и на неговата дъщеря, история за неизбежната старост и за това, което тя неизбежно носи със себе си.

Главният герой, 80-годишният Андре (Владимир Пенев), страда от старческа деменция, а дъщеря му Лора (Радина Кърджилова) – от безсилие да му помогне. Сцена след сцена за зрителя става все по-сложно да разбере случващото се: сменят се актьори в една и съща роля, сменят се мотивите за действията им, променя се интериорът в иначе един и същи дом. Реалността се редува със сцени и образи от подсъзнанието, различни ситуации се случват в различни интерпретации – на болното съзнание и на ясния разсъдък. Всичко бавно изчезна от живота на Андре – бит, дом, хора, връзки с външния свят…

„Бащата” е втора част от театрална дилогия (след „Майката”). Ролята на Андре е написана за 88-годишния френски актьор Робер Ирш – необичайно бодър за възрастта си, но с все по-отчетливи признаци на заболяване, доста приличащо на болестта на Алцхаймер. Бащата на режисьорката Диана Добрева – актьорът Стойно Добрев, наскоро си отиде след дълъг път с Алцхаймер. Майката на Владо Пенев е имала същото страдание… Пиесата е техният начин да говорят за (не)живеенето с безпаметност. И го правят така, че не можеш да спреш сълзите си.

„Бащата” е много, много тих спектакъл. Не защото липсват крясъци по сцената. Просто в приглушените емоции и гласове „кънтят” единствено болката на един несъзнаващ я възрастен мъж и на неговите обезкуражени близки. Пиесата е отличена с три награди „Молиер”, номинирана е и за престижните британски театрални отличия Theatre Awards UK и Evening Standart Theatre Awards. За три-четири години от написването ѝ се появява с постановки по целия свят. У нас това е най-добрият подарък, който Владо Пенев можеше да направи на себе си и на зрителите за своя 60-и рожден ден. Честито!

 

 

 
Exit