Главата му натежала, бушоните му пробити

Късите съединения в електрическата верига на кабинета "Борисов" са резултат от дефицита на политики

Веселин Стойнев
Веселин Стойнев / 15 June 2018 08:27 >
Главата му натежала, бушоните му пробити
Бисер Петков е може би най-несоциалният социален министър. Признат е за висок професионалист и честен човек, но е лишен както от политически амбиции, така и от ищах за големи реформи. И всячески бяга от публичност. А когато такава все пак му се налага, ни следа от емоция, ни сянка издайнически живец по лицето му. Не човек – робокоп.

Той е най-добрият бушон – никому няма да липсва, ако го изключиш, а от него самия – ни гък, ни вопъл, ни стон. Но взеха че се застъпиха точно за него – и протестиращите майки на деца с увреждания, и синдикатите. Премиерът Борисов за по-малко от 24 часа след като му поиска оставката, го върна на поста.
А премиерът хич не е безчувствен – през април се разплака от историята на майка на дете с увреждане и нареди бушоните да решат веднага проблема. Но това не е просто състрадание, а и добре познатият страх от миризмата на болница, от спринцовката, от ширещата се болка. Тогава инстинктивно бягаш оттам, да спасиш сетивата си.

Човешката цивилизация отдавна е измислила как да не побегнеш и да си останеш със своето голо, егоистично – и затова вече фалшиво, състрадание. Медицината е превърнала човешкия субект в обект, в предмет, за да може да лекува тялото. Социалната политика третира недъгавите индивиди като хора със специфични потребности, чието удовлетворяване що-годе да изравни възможностите им за живот с тези на останалите. Държавното управление изобщо е призвано да прави дългосрочни политики, които да решават проблеми в най-различни сфери; колкото повече то се занимава с "гасене на пожари", толкова по-очевидна е липсата на политика, която да предотвратява разпалването им все повече и повече.

По електрическата инсталация на кабинета "Борисов" текат много малко политики. Късите съединения издават тъкмо този дефицит, а бушоните министри трябва от време на време да изгърмяват, за да тушират напрежението и запазят статуквото. Кръпки се правят на коляно, при това без да се свиква целият екип. Само премиерът, социалният и финансовият министър са обсъждали дали ще трябват 300 млн. лв. за новия закон за хората с увреждания, който да удовлетвори протестиращите. В неведение за проекта и за оставката на Бисер Петков е наблюдаващият социалната политика вицепремиер Валери Симеонов и целият кабинет.
Но в чувствителните социални сфери, от които премиерът толкова се бои, напреженията се трупат. Здравният министър Николай Петров си отиде още в края на октомври. Настоящият Кирил Ананиев се чувства временно командирован на поста и с удоволствие ще се върне във финансовото министерство като заместник на Владислав Горанов или направо ще се пенсионира, ако не успее да подготви смислена здравна реформа или тя бъде отхвърлена. Образователният Красимир Вълчев е щастливец с увеличението на учителските заплати, но при всеки по-голям трус или скандал в системата безболезнено може да бъде отстранен.

Проблемът е, че бушоните вече не пазят. Налага се да бъдат изключвани и включвани отново – първо Теменужка Петкова, сега и Бисер Петков. Електрическото табло е оголено и грозно без защити. Протестиращите майки на деца с увреждания се прицелиха директно в премиера след оставката на Петков. Борисов панически призна защо връща социалния министър: "Тази тема да ми се махне от главата и на мен, и на всички вас".

Дали тази тема ще отпадне, ще се върне пак или пък друга като досадна муха ще му кацне на главата, е въпрос с положителен отговор, с по-малка или по-голяма степен на вероятност. Защото управлението е в порочен кръг – не правим болезнени реформи, за да няма протести, но така положението се влошава и напрежението може да ескалира още повече. Бушоните вече са само проводници, напрежението тече директно към премиера и във всеки един момент цялата управленска верига може да изгърми от токов удар, който да дойде като гръм от ясно небе откъде ли не. Стабилността се превръща в лотарийно билетче.

Текстът е публикуван в брой 24/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit