Д-р инж. Боряна Манолова, главен изпълнителен директор на Siemens България: Дигитализацията е най-бързият начин да се върнем към растеж

Шокът накара много компании да излязат извън зоната си на комфорт

iconomist
iconomist / 25 May 2020 13:18 >
Д-р инж. Боряна Манолова, главен изпълнителен директор на Siemens България: Дигитализацията е най-бързият начин да се върнем към растеж
Извънредното положение в България заради пандемията от новия коронавирус бе отменено, но извънредните мерки остават. Остават и неяснотите как ще се развива заболяването в следващите месеци и години, колко дълго социалното дистанциране ще бъде част от живота ни. След първоначалния здравен шок днес погледите са насочени и към икономиките, претърпели рязък срив в резултат на принудителното затваряне на бизнеси и граници, прекъсване на транспортни връзки, физическо дистанциране на работещите. Как да се задвижи икономическото колело и какви са предизвикателствата, които пандемията поставя пред бизнеса – „Икономист“ потърси за мнение водещи мениджъри и бизнес лидери в България. За да превърнем заедно кризата във възможност.

– Как се променя светът и човешките взаимоотношения в резултат на пандемията от коронавируса, г-жо Манолова?

– Пандемията ни показа колко уязвимо е човечеството. Днес много от страховете и надеждите, които движеха света допреди пандемията, вече ни се струват незначителни или поне по-маловажни. На милиони хора, свикнали с удобството на един технологично развит и изглеждащ сравнително сигурен свят, им се наложи да преразгледат приоритетите си, да преоценят малките неща като това да си здрав, да имаш възможност да прегърнеш близките си, да отидеш на разходка в парка, да притежаваш свободата да разпределяш времето си. Вярвам, че това ново осъзнаване ще се запази поне у част от хората и след края на кризата. И ще ни накара да оценим по-високо нещата, които сме смятали за даденост.

– Как ще промени пандемията глобалната икономика?

– Мнозина сравняват пандемията с предишната световна финансова криза или дори с Голямата депресия като ефект върху БВП на държавите, безработица, срив на финансовите пазари и др. Но има и една важна разлика и тя е в скоростта, с която се проявиха тези ефекти. Докато при финансовата криза от 2008 – 2009 г. отне няколко години, за да бъде почувствана по цял свят, тук шоковата вълна бе много по-светкавична. Бяха нужни само няколко седмици от момента, в който „черният лебед“ на коронавируса размаха крила в Китай, за да започне затварянето на производства в Азия, да се сринат борсите в Европа и държавите по цял свят да започнат да затварят границите си, прекъсвайки традиционните вериги на доставки. Вирусът изкара на показ уязвимостта на глобалната икономика и ни показа дълбоките разломи, които са готови да зейнат в самата й тъкан при един по-сериозен трус.

– Какъв ще е ефектът върху българската икономика?

– Тя няма как да остане незасегната и това важи особено за производството, което е тясно обвързано с чуждестранни доставчици, партньори и клиенти. За щастие през последните дни виждаме положителни новини за постепенно възстановяване на бизнеса както в Китай, така и в редица европейски държави. Това дава надежди, че след първоначалния шок и адаптация една голяма част от българските фирми ще успеят да излязат от ситуацията сравнително незасегнати или поне ще успеят бързо да се възстановят.

Разбира се, при бизнеси като туризма, транспорта и хотелиерството, които усетиха първи и най-остро ефектите от пандемията, това може да отнеме повече време.

– Кои са новите предизвикателства, които социалната дистанция поставя пред лидерството в бизнес организациите?

– Според Международната организация на труда (МОТ) 81% от световната работна сила от 3,3 млрд. души ще бъдат засегнати от тази криза. Част от тях вече са останали трайно без работа, други се трудят при намален работен ден или с намалени възнаграждения. Немалка част са включени в може би най-големия експеримент за работа от вкъщи в историята на човечеството. Но това не става без значителни опасности за тяхното ментално здраве, свързани със социалната изолация, балансирането между професионалните и домашните задължения, размиването на границите на офиса и дома, често по-дългите работни часове, засиленият натиск да се докажеш, за да не останеш на улицата, и много други.

В тези условия мениджърите трябва да проявят максимална отвореност, солидарност и емпатия към нуждите и тревогите на своите служители. Разбира се, тези качества са необходими за един ръководител и във времена на „нормалност“, но те стават още по-важни днес, когато човекът отсреща е само глас по телефона или снимка на компютъра и липсват впечатленията от личния контакт. Мениджърите трябва да бъдат достатъчно добре подготвени и чувствителни, за да усетят евентуални пукнатини в психическото състояние на членовете на своите екипи и да им подадат ръка, преди да е станало късно. А особено в големи организации това може да се окаже истинско предизвикателство.
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ